Определение № 112 от 15.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 428/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на, [населено място] срещу решение № 46/13.01.2011г., постановено по гр.д.№ 437/10г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 406/22.04.2010г. по т.д.№ 2/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за заплащане на неустойки по договор за приватизационна продажба от 13.08.1998г. за сумата над 28184.12 лв. до 321885.82 лв. по отношение на четвърта, пета, шеста, седма и осма разсрочени вноски от цената. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците оспорват жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно договора за приватизационна продажба от 13.08.1998г.е уговорен едногодишен гратисен период, който е изтекъл на 13.08.1999г. От тази дата е започнал да тече срокът за заплащането на първата годишна разсрочена вноска, падежът на която е на 13.08.2000г. По начин са определени падежите и на последващите четвърта, пета, шеста, седма и осма вноски, съответно на 13.08.2003г., 13.08.2004г., 13.08.2005г., 13.08.2006г. и 13.08.2007г. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя въпросите: “Следва ли да се приеме, че падежът на първата вноска по приватизационния договор е на 13.08.2000г., при условие, че са налице предпоставките по чл.25, ал.3, т.2 и т.3 ЗППДОП /отм./?” и “От кой момент става изискуемо плащането на първата разсрочена вноска след изтичане на гратисния период при условие, че приватизационният договор е сключен на 13.08.1999г.?”. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По смисъла на чл.280, ал.1 ГПК значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон. Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като правни въпроси от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите не изискват тълкуване на правна норма, а на уговорките в договора между страните и по същество възприемане на тезата на касатора за настъпване на изискуемостта на всяка от разсрочените вноски от цената. По тези въпроси не би могла да се формира единна съдебна практика, както и тълкуването на конкретен договор между страните по делото не би имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд