Определение № 4286 от 29.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4968/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Т. Ц., приподписана от адв. Е. Р., срещу решение № 289 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 117/2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд, имащо характер на въззивно определение, с което е потвърдено решение № 1352 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 7331/2021 г. на Районен съд – Плевен, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният по чл. 12 ЗУЕС иск от Н. Т. Ц. против Етажна собственост блок 7,[жк], [населено място] и част от останалите съсобственици. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение, като се иска отмяната му и разглеждането на предявения иск по същество. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване по въпросите за правомощията на въззивната инстанция при дадена от първата инстанция неправилна правна квалификация на предявения иск, както и при констатирани във втората инстанция нередовности на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като на съдебен контрол подлежат актовете на общото събрание на етажната собственост, както и всички решения, които взема самостоятелно Управителят на етажната собственост, но несвикването на общо събрание не подлежи на съдебен контрол. По отношение заявеното искане ищцата да бъде възстановена от съда като Управител на етажната собственост е постановено влязло в сила решение и спорът не може да бъде пререшаван. Въззивният съд е оставил без движение исковата молба на Н. Ц., тъй като е констатирал нередовности, вследствие на които не е могъл да изведе нито съдържанието на спорното право, нито вида на търсената защита. На ищцата са дадени указания да изложи конкретните фактически обстоятелства, на които основава искането си към съда и да посочи ясно, точно и конкретно в какво се състои искането ѝ. Въз основа на постъпилата уточняваща молба, въззивният съд в решението си е приел, че е предявен иск за установяване на факти, но липсва законова уредба, даваща възможност за установяването на тези факти да се предяви иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, поради което исковата претенция е недопустима. При тези мотиви на съда не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд по следните съображения: Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставените въпроси, свързани с правомощията на въззивната инстанция при установени нередовности на исковата молба и грешна квалификация на предявения иск. Касаторката не е изложила аргументи защо произнасянето от ВКС по тези въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Наред с това по тях има задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 и т. 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Според последното, доколкото непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, то за обезпечаването на правилното приложение на материалния закон съдът следва да направи собствен извод за същността на спора и съответно правната му квалификация. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е грешна, той следва служебно да приложи правилната и да даде указания на страните, съобразно нея. Поради особеността на дейността на въззивната инстанция по съществото на спора, въззивният съд дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба. Следователно доколкото има задължителна практика на ВКС по поставените въпроси, която няма необходимост от осъвременяване не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото въззивният съд при произнасянето си се е съобразил със задължителната практика на ВКС - дал е на ищцата указания в какво се изразява нередовността на исковата молба и срок за конкретизиране на претенцията. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение