Определение № 1482 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Т. К., чрез адв. Г. Г., против въззивно решение № 225 от 09.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 139/2024 г. по описа на Окръжен съд - Враца, в частта му, с която е потвърдено решение № 104 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 846/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявения от Н. Т. К. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца иск с правно основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР за заплащане на дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 5222,26 лева за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като трето лице-помагач на страната на ответника, Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Враца, подаден чрез процесуален представител юрк. Д. П.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Третото лице-помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не е подало писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Между страните не се спори, че в рамките на процесния период от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което Н. Т. К. е заемала длъжността „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ Козлодуй към Областна дирекция на МВР - Враца и е имала статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗМВР. За същия период ищецът е получавала допълнително възнаграждение по силата на Решение № 282 от 15 юли 1993 г. на МС и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Ищецът претендира разликата между полученото допълнително възнаграждение и пълния размер, който според ищецът влиза на 70 % от минималната работна заплата. Въззивният съд е приел, че предвиденото в т. 6, б. „г” от РМС № 282/15.07.1993 г. допълнително възнаграждение е без пряка връзка с трудовото представяне на служителите на МВР, а е свързано единствено с условията на труд, при които същите работят в „АЕЦ Козлодуй“. Считано от 31.03.2006 г. Наредбата за комплексно оценяване условията на труд е отменена. Прието е ПМС № 235 от 31.07.2014 г. за определяне на условията за изплащане и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на държавните служители в МВР, в чийто Раздел I, т. 1 от Приложението към чл. 1 - Списък на елементите за работа при специфични условия на държавните служители и размерите на допълнителното възнаграждение за тях, е предвидено, че за работа в среда на йонизиращи лъчения на работещите в „АЕЦ Козлодуй“ служители на МВР се дължи допълнително възнаграждение от 60,00 лв. По делото не се спори относно изплащането на това допълнително възнаграждение, поради което исковата претенция за присъждане на допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 4 ЗМВР, т. 6, б. „г” от РМС № 282/15.07.1993 г. се явява неоснователна. В рамките на процесния период между „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, като възложител, и ОДМВР - Враца, като изпълнител, е сключен договор №[ЕИК] от 12.06.2017 г., по силата на който възложителят възлага и заплаща, а изпълнителят приема да организира, осигурява и осъществява физическа охрана и пропускателен режим на обекти на „АЕЦ Козлодуй“, съгласно Приложение № 1 - Общи условия, Приложение № 2 - Техническо задание, Приложение № 3 - Концепция за изпълнение на дейностите, Приложение № 4 - Таблица за средномесечната цена на услугата за охрана, извършвана от полицейските звена и Приложение № 8 - Схема за класификация на етапите, които са неразделна част от договора. В процесния период между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като възложител, и ОДМВР - Враца, като изпълнител, е сключен и договор №[ЕИК] от 20.05.2021 г., по силата на който възложителят възлага и заплаща, а изпълнителят приема да изпълни охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ Козлодуй“, осъществяваща се чрез действия по охрана на стратегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари, съгласно Приложение № 1 - Общи условия, Приложение № 2 - Техническо задание, Приложение № 3 - Техническо предложение, Приложение № 4 - Ценово предложение, Приложение 4. 1. - Типова калкулация на услугата по чл. 92, ал. 3 ЗМВР и Приложение № 5 - Схема на класификация на етапите от договора, представляващи неразделна част от договора. По делото са представени Вътрешни правила /ВП/ за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет с идентификационен № УС. ФЗ. ПВЛ. 01/02, утвърдени от Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на 10.07.2019 г., както и негова Заповед № АД-1960/16.07.2017 г. за тяхното въвеждане, считано от 01.08.2019 г. Приети са и последващи ВП за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет с идентификационен № 80. ЧР. 00.ПВЛ. 001/03, утвърдени от Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на 08.09.2021 г., както и негова заповед № АД-2630/14.09.2021 г. за тяхното въвеждане, считано от 17.09.2021 г. Двата документа са с идентично съдържание и в тях е предвидена процедурата по ежемесечното определяне на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет, които се изплащат към работната заплата на служителите на МВР /чл. 1. 2/. Посочената цел на ВП съгласно чл. 1.1. е да определят условията и реда за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности, като се гарантира недопускане на дискриминация или неравнопоставеното им третиране, както и да мотивират и поощрят служителите при изпълнение на дейността им в АЕЦ - Козлодуй. Определението на термина „допълнително възнаграждение“ се съдържа в чл. 7. 1. от ВП от 2019 г. - Парични средства за стимулиране повишаването на качеството на трудовото изпълнение, дължащи се на основание Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет; и в чл. 7. 1. от ВП от 2021 г. - парични средства с правно основание Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет, предназначени да стимулират повишаването на качеството на изпълнение на функционалните задължения по осигуряване на физическа защита, пожарогасителна и спасителна дейност и охрана на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като стратегически обект от значение за националната сигурност. Предвидено е също, че допълнителното възнаграждение се заплаща според личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец с цел стимулиране повишаването на качеството /чл. 1.3.1./. Ето защо, претендираното в рамките на настоящето съдебно производство допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието за дължимост на същото е по чл. 179, ал. 4 ЗМВР вр. т. 6, б. „в“ от РМС № 282/15.07.1993 г., а именно - поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на „АЕЦ Козлодуй“. От една страна е налице служебно правоотношение между страните по делото - ищеца и ответната ОДМВР - Враца, а от друга страна е налице облигационно правоотношение между ответника и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, произтичащо от сключени помежду им договори за охрана от полицейски органи. Първото правоотношение възниква на основание чл. 92, ал. 8, вр. ал. 1 ЗМВР, като служебното положение и статутът на държавните служители, назначени на това основание, се урежда от ЗМВР. Второто правоотношение възниква на основание чл. 92, ал. 4, вр. ал. 1 ЗМВР и произтича от сключен договор за услуга, по силата на който възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД заплаща възнаграждение за предоставената му от изпълнителя ОДМВР - Враца услуга. Между двете правоотношения е налице връзка, произтичаща от начина, по който се определят възнагражденията на служителите на МВР, която обаче не променя правата и задълженията в служебното правоотношение между страните в настоящия правен спор, а именно - задължено лице за изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца е ОДМВР - Враца. Следователно ответникът по делото е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 4 ЗМВР. Съгласно приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза за процесния период общо изплатената на ищеца сума за исковия период е в размер на 8084,37 лв., като сумите за всеки месец са изчислени в размер на 60 % от договорения максимален размер според броя отработени от ищеца дни, с изключение на м. 07.2019 г. и м. 12.2020 г. – 100 %, през които е наградена. Вещото лице е изчислило, че при размер на възнаграждението от 70 % дължимата сума на ищеца е в размер на 13 306,63 лв. или разликата между тази сума и изплатената е 5222,26 лв. В приетите от възложителя Вътрешни правила е определен редът за изчисляването на допълнителните възнаграждения, така че същите да са индивидуално определени, но при спазване на обективни критерии, избягващи неравностойното третиране на служителите. Ето защо, във ВП е предвидено, че всеки служител получава 60 % от посочения в договора според заеманата от него длъжност максимален размер на допълнителното възнаграждение, за действително отработеното от него време за съответния месец. Също така обаче е предвидено кога възнаграждението се получава в намален размер, кога не се получава допълнително възнаграждение или кога може да бъде изплатен максималния предвиден в договора размер – за изпълнение на допълнителен обем дейности /извън договорените/ и дейности, довели до запазване имуществото на дружеството при извънредни ситуации. С оглед така предвиденото в договорите и ВП, че резултатите от защитната дейност по договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните по договора за охрана, за което се изготвя протокол, който се утвърждава от директора на ОДМВР - Враца и изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Крайният размер на допълнителното възнаграждение е резултат на оценка на резултатите от служебното представяне на всеки отделен служител на МВР. Във формирането на тази оценка участват не само представители на дружеството-възложител, но и на работодателя-изпълнител, поради което не могат да бъдат възприети наведените доводи за едностранно определяне на допълнителното възнаграждение от трето за служебното правоотношение лице. Съдът е изложил, че не може да бъде споделена и тезата на ищеца, че на всеки служител се дължи предвидения в договорите максимум на допълнителното възнаграждение, тъй като страните са обвързани от посочените размери в т. 5 на Приложение 4 към договорите, както и че се дължи излагане на мотиви защо не му се определя и изплаща допълнително възнаграждение в предвидения в тези ценови таблици размер. От това следва, че предявеният иск е неоснователен. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е органът по назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение на служителите и ако има такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер за конкретния период?“; 2. „Може ли в договор по чл. 92, ал. 1 ЗМВР и приложенията/анексите към него, възложителят и изпълнителят да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, и ако нямат това право, това договаряне и въвеждане влече ли след себе си задължение за изплащане на тези възнаграждения в пълен размер?“; 3. „Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните месечни възнаграждения и ако имат това право, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на тези възнаграждения в пълен размер?“; 4. „Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да участват чрез възражения или обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, когато това определяне произтича от преценката на административен или друг орган, а не от нормативен акт?“; 5. „Длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решенията си, с които определя допълнителни възнаграждения по чл. 6, б. „г“ от РМС 282/94 г. или е достатъчно да се позове на решение, взето въз основа на немотивирано предложение за определяне на тези възнаграждения? Ако е налице такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на тези възнаграждения в пълен размер?“ и 6. „Имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 „Ценово предложение“ към действащите за процесния период договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ „Козлодуй“ между АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и ОДМВР - Враца, съответно договор №[ЕИК]/12.06.2017 г. и договор №[ЕИК]/20.05.2021 г.?“. Поддържа, че всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Същите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска, а именно, че претендираното от ищеца допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието му за дължимост е по чл. 179, ал. 4 ЗМВР вр. чл. 6, б. „в“ от РМС № 282/15.07.1993 г., а именно – поощрение за положен труд за охрана на „АЕЦ Козлодуй“; че размерът на същото не е нормативно определен, доколкото начинът на определянето му и неговият максимален размер са разписани с договори за охрана, сключени по реда на чл. 92, ал. 1 ЗМВР, по които ищецът не е страна и във Вътрешни правила, утвърдени от възложителя и по отношение на които ответникът – изпълнител по договорите да охрана е изразил съгласие, както и че е спазена процедурата, предвидена в тях при определяне на размера на поощрението и ищецът е получил такова в размера, в който то му се дължи. Въззивният съд не е давал разрешение по въпросите дали органът по назначаването е длъжен или не да уведомява служителите си с критериите, по които се определя и изплаща процесното възнаграждение, респективно имат ли право държавните служители в МВР да се запознаят с тези критерии и да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения; дали възложителят и изпълнителят по договори за охрана могат да се договарят и да въвеждат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР и длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл. 6 от РМС № 282/1993 г. Въпросът, дали допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 към действащите за процесния период договори за охрана имат постоянен характер, също не е обуславящ за изводите на съда, че за посочения в исковата молба период, на ищеца е изплащано поощрение всеки месец при спазване на клаузите на договора за охрана и на вътрешните правила по РМС № 282/1993 г., а не допълнително възнаграждение. Липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото от касатора специално основание по т. 3. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Враца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., платимо от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение