Определение № 2 от 04.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1186/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / и „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД против решение № 498 / 26.02.2020 г. по дело по несъстоятелност № 3999/2019 г. на Софийски апелативен съд, както следва: „КТБ„ АД /н./ обжалва решението в частта му ,с която, след отмяна на решение № 860/20.02.2019 г. по т.д.№ 252/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград, в съответните му части, вкл. решение да допускане поправка на очевидна фактическа грешка в същото досежно началната дата на неплатежоспособност на част от дружествата,е отхвърлена молбата на касатора за откриване производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 609 ТЗ / скрито съучастие / по отношение следните дружества: „ Комунално - битови услуги - Петрич „ ЕООД, „ Кожух Ванга „ ЕООД, „С и З - Оранжерии – Петрич „ ЕООД, „ БК и РЗ Оранжерии Петрич” ЕООД, „ Консервна фабрика Петрич „ЕООД и „ Топлофикация Петрич „ ЕАД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение в тази му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване на всички фактически твърдения на кредитора – молител, относно довода му за скрито съучастие, извън изрично въведените с молбата му по чл.625 ТЗ – нарушение на чл.621 ал.1 т.2 ТЗ.Така се твърди, че САС е пропуснал да се произнесе по съществени доводи за скрито съучастие, както следва: че положителните резултати от процесните банкови кредити са били преразпределени, чрез усвояване и ползване в търговската дейност на преждепосочените дружества, възникнали в резултат на преобразуване чрез отделяне от главния длъжник „ В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД; че цялата производствена дейност на преобразувалото се дружество е преминала към преобразуваните; че между него и последните е налице свързаност по смисъла на пар.1 ал.1 от ДР на ТЗ – новообразуваните дружества се управляват и контролират от едни и същи или свързани лица; че са регистрирани и упражняват дейността си на един и същ адрес; че е налице икономическа свързаност между преобразуваното и новообразуваните дружества, тъй като над 90 % от осъществяваните търговски сделки са сделки помежду им; че активите, с които са били обезпечени вземанията на банката, по сключените с „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД договори за кредит, са преминали в патримониума на образуваните чрез отделяне дружества. С преобразуването, според касатора, е осуетена възможността за удовлетворяването му като кредитор, като последица от обективно преустановената производствена дейност на кредитополучателя, след разпореждането с активи, придобити въз основа на получените по договорите за кредит средства.Така страната обосновава приложението на чл.609 ТЗ, изхождайки от целта на разпоредбата - да се използва притежаваното от действителната страна по сделките имущество, за справедливо удовлетворяване на кредиторите й. Касаторът твърди неправилност и поради произнасяне в противоречие със закона – чл.609 ТЗ, приложението на която норма, според него, не се изчерпва с вече разгледаните в съдебната практика хипотези / решение № 102 по т.д. № 1294/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС – персонална симулация и косвено представителство /. Поддържа тезата, че липсата на правосубектност на посочените дружества, към момента на сключване на договорите за кредит между „ КТБ „ АД / н. / и „ В & ВГД Оранжерии Петрич „ ООД е ирелевантно за преценката на скрито съучастие, тъй като темпорално изискване кога да е създадено лицето, сочено за скрит съучастник, чл.609 ТЗ не въвежда. Според касатора нормата въвежда две предпоставки: неплатежоспособност на основния / привидния / съконтрахент по сделките / 1/ и съответните / скрити / дружества да прикриват търговска дейност чрез същия този неплатежоспособен контрахент по сделките / 2/. Неправилен, според страната, е извода на САС, че чл.263л ТЗ урежда защитата на кредиторите при разделяне и отделяне / в конкретния случай – при условията на ал.2 / и последиците му биха могли да се преценяват при подадена молба по чл.625 ТЗ срещу нововъзникналите дружества, но не може да е основание за откриване на производство по несъстоятелност спрямо същите, в хипотезата на чл.609 ТЗ. Неправилно въззивният съд бил съобразил, че молителят, в качеството на кредитор, може да се удовлетвори от дружествени дялове и акции, които основният длъжник е придобил като последица от извършеното преобразуване ,вкл. разпореждания с тях да се атакуват с искове по чл. 649 ТЗ, обосновавайки се изцяло с практическата липса на положителна финансова стойност на тези акции и дялове, като резултат от неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на новообразуваните дружества. Изложени са съображения и за неправилно определена начална дата на неплатежоспособност на дружествата – скрити съучастници. Касаторът „ В & ВГД Оранжерии Петрич „ ООД оспорва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното, като е обявена неплатежоспособността му, открито е производство по несъстоятелност на същото, с налагане на общи запор и възбрана и прекратяване дейността му и е обявено в несъстоятелност. На самостоятелно основание се обжалва определената начална дата на неплатежоспособност – 01.01.2011 г.. Оспорва правилността на въззиивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по съществени възражения на длъжника относно обхвата на задълженията му към молителя. Неправилно е съобразено от съда, като признание на дълга, осчетоводяването на задължения към банката от кредитополучателя по договорите за кредит, на които се основава материално правната легитимация на молителя, към 31.12.2017 г., без да бъдат съобразени паралелно осъществявани от длъжника изявления и действия по оспорване на тези задължения / напр. в предприети от молителя индивидуални принудителни изпълнения /, вкл. с оглед погасителния ефект на извършени прихващания, споровете относно действителността на които, по реда на ЗБН, все още не са приключили. Така, според страната, съдът се е произнесъл и в противоречие с материалния закон - чл.608 ТЗ – тъй като не е съобразил, че основание за неплащане към банката е субективното убеждение на длъжника „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД, че не дължи, оспорвайки вземанията не само по размер, но и по основание. Страната навежда довод, че резултатът от производствата по оспорване на прихващанията би бил значим относно структурата на дълга към банката, респ. че неправилно въззивният съд е счел за недължимо произнасянето по възраженията на длъжника, че: липсват конститутивни решения за обявяване относителната недействителност на тези прихващания, т.е. би следвало да се зачетат правните последици на погасяването със същите, откъдето и изводът на първоинстанционният съд относно обхвата на задълженията е неправилен и необоснован от фактическата обстановка по спора; че по четири от договорите за кредит молителят е изгубил качеството си на кредитор, предвид извършено цедиране на вземанията в полза на трети лица; че е необоснован извода на първоинстанционния съд за неплатежоспособност, доколкото се основава единствено на осчетоводяването на задължения от самия длъжник, но без обстоен анализ и конкретизиране на задълженията, паралелно оспорвани чрез други действия и изявления на същия. Незаконосъобразно, според касатора, съдът не е отчел поведението на самия кредитор – предприети действия по индивидуално принудително изпълнение, със съответни обезпечителни мерки – в резултат на които е била блокирана дейността на дружеството за продължителен период и които действия са предпоставили влошаване на икономическото му състояние, след установения период на стабилизиране през 2014 – 2015 г.. Приетата от съда начална дата на неплатежоспособност се оспорва с доводите, че: към 01.01.2011 г. не се установяват изискуеми и непогасени от ответното дружество вземания на банката, такива се установяват едва през 2014 г.; в периода до 2015 г. дружеството е развивало активна производствена дейност, видно и от установените от икономическата експертиза приходи за 2011 г.,2012 г. и 2013 г.; за период преди 31.12.2016 г. забавата в изплащането на изискуеми задължения изобщо не е била предмет на проверка; до септември 2017 г. дружеството извършва плащания; следва да се отчита сезонния характер в дейността му и спецификите й, поради което е обосновано предпочитаното погасяване на едни задължения, вместо други; за период до 2014 г. липсва установено по делото спиране на плащания към кредитори на дружеството. Страната не споделя извода на съда, че спирането на плащанията би било релевантно само в случай на обосноваване неплатежоспособност, с прилагане презумпцията на чл. 608 ал.3 ТЗ, но не и в конкретната хипотеза - на обективно установена, чрез коефициентите за ликвидност, финансова задлъжнялост и автономност на дружеството, неплатежоспособност за целия изследван период. Ответните страни - „Комунално - битови услуги - Петрич „ ЕООД, „ Кожух Ванга „ ЕООД, „С и З - Оранжерии – Петрич „ ЕООД, „ БК и РЗ Оранжерии Петрич” ЕООД, „ Консервна фабрика Петрич „ЕООД и „ Топлофикация Петрич „ ЕАД – оспорват касационната жалба на „ КТБ „ АД / н./, вкл. обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения, преценими от настоящият състав при произнасянето му по-долу. Ответната страна – „КТБ” АД / н./ – оспорва касационната жалба на „ В & ВГД Оранжерии Петрич „ ООД и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване по съображения, също преценими по-долу. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени към валиден, допустим и подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе, съобразно обхвата на касационните доводи и съдържанието на изложението по чл. 280 ГПК, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение спрямо длъжника „ „ В & ВГД Оранжерии Петрич „ ООД, въззивният съд е препратил към установената фактическа обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд, по реда на чл.272 ГПК, според които: материално правната легитимация на молителя, като кредитор на дружеството, се установява от представените договори за кредит и анекси към същите, крайния срок за погасяване задълженията на кредитополучателя по които е настъпил към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ / 18.11.2016 г./, като същевременно липсват данни за последващо погасяване на задължения, възлизащи към 16.11.2016 г., според справка № 70 към основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в общ размер от 57 517 274,03 лева. Не следва да се кредитира заключението на допълнителната, а това на основната съдебно-счетоводна експертиза, която не отчита погасителния ефект на противопоставени от ответното дружество прихващания с вземанията му към „ КТБ „ АД / н. / въз основа на цесии на вземания от трети лица, според което основно заключение задълженията към банката към 30.09.2017 г. са 7 400 693,36 лева, а към 31.12.2017 г. – 5 366 940,79 лева. Несъобразяване на твърдените прихващания е обосновано с недоказаност на конкретно погасените с тях задължения към банката – по основание и размер. Паралелно, дори при отчитане на погасителния им ефект, съдът се е позовал на счетоводно отразеното от длъжника задължение по договорите за банков кредит, в общ размер от 5 366 940,79 лева към 31.12.2017 г.. Отречено е погасяване на задължението по договорите за кредит, вземанията на банката по които са обект на договор за особен залог в полза на Сосиете Женерал Париж, доколкото заложния кредитор не е пристъпил към изпълнение по договора за особен залог, нещо повече – вземанията на Сосиете Женерал Париж към „ КТБ „ АД / н./ са включени в списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на банката. Неплатежоспособността е обоснована с факта на установени значително под единица стойности на всички коефициенти за ликвидност след 01.01.2011 г.. Съдът се основава на становището на вещото лице от икономическата експертиза, че дори съобразявайки погасителния ефект на противопоставените от длъжника прихващания с вземания от банката, а също и извършената от длъжника счетоводна обезценка на вземанията на банката, коефициентите за ликвидност остават под референтните за добро икономическо състояние стойности. Датата 01.01.2011 г. е приета за начална дата на неплатежоспособността, като доказано най-ранна дата, към която са били налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността, след като към същата всички коефициенти за ликвидност / очевидно визирайки и тези към 31.12.2010 г. / са били много под единица и са останали такива до края на разглеждания период. Съобразени са коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост към 30.09.2017 г. ,които сочат на изключителна зависимост на дружеството от кредиторите му / привлечен капитал надвишаващ неколкократно собствения му /, както и тежка задлъжнялост - задължения много над 1/3 от собствения капитал. Съдът е приел установено спиране на плащанията, позовавайки се на справка № 12 от заключението на икономическата експертиза, сочещо период на забава в плащанията към доставчици за периода 2014 г. – 2016 г.. Обоснована е хипотезата на чл. 632 ТЗ - за обявяване на длъжника в несъстоятелност. По изричните доводи във въззивната жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич „ ООД, въззивният съд е приел, че дори при съобразяване на прихващанията и обезценката на задълженията към банката, е налице непогасен остатък в размер на 5 366 940,79 лева към 31.12.2017 г., съобразно оборотна ведомост изготвена от самия длъжник, преценима като признание за дълга и доказателство за съществуването му. С оглед последното въззивният съд е счел, че възраженията на ответника за неправилност на първоинстанционното решение, основани на погасителния ефект на извършени прихващания и липса на влезли в сила конститутивни решения относно относителната им недействителност, предмет на искове по реда на ЗБН, за бланкетност на мотивите на първоинстанционното решение относно недоказаност на обхвата на извършените прихващания - погасените чрез тях задължения към банката, за изгубване качеството кредитор от банката по четири договора за кредит, поради заместването й от Сосиете Женерал Париж и за неправилност на извода за невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи, не обосновават промяна в правния резултат относно установено задължение в признатия от длъжника размер към 31.12.2017 г.. Съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства за последващо погасяване на тия задължения. Отчитайки стойностите под единица на коефициентите за ликвидност в рамките на периода 2010 г. – 2017 г., въззивният съд е посочил установимо от експертизите стабилизиране на дружеството в периода 31.12.2014 г. – 31.12.2015 г., но приел, че същото не може да обоснове временност на затрудненията му, след като е последвано от продължителен и непреодолян период на неблагоприятни стойности на коефициентите за ликвидност. Съдът намира за обоснован извода за трайно влошено икономическо състояние на длъжника след 01.01.2011 г.. Към тази дата съдът е приел да са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Съдът е посочил, че изследване спирането на плащанията би било релевантно при позоваване на неплатежоспособност, изводима от презумпцията на чл. 608 ал.3 ТЗ, но не и в хипотеза на установена неплатежоспособнрост въз основа на конкретно установеното икономическо състояние на длъжника, произтичащо от невъзможност да изпълни изискуемо парично задължение. За да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на останалите ответни страни, в качеството им на скрити съучастници, съгласно чл.609 ТЗ, въззивният съд се е позовал основно на факта, че към датите на сключване на договорите за кредит между банката и „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД – сочени от молителя като сделки при скрито съучастие, тези дружества не са съществували в правния мир, тъй като са образувани чрез отделяне от предходното едва през 2013 г. – вписано преобразуване по партидата на преобразуваното дружество на 26.06.2013 г., съгласно чл.263ж ТЗ, при сключвани договори за кредит в периода 28.09.2006 г. – 22.08.2012 г.. По начало съдът е приел, че дължи произнасяне относно наличието на скрито съучастие единствено въз основа твърденията на страната, които се ограничават до това, че благоприятните икономически последици от сключените от „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД договори за кредит ползват единствено новообразуваните дружества; всички те се управляват и контролират от едни и същи или свързани лица, както и са регистрирани и осъществяват дейност на един и същ адрес. След като не са съществували като правни субекти, към момента на визираните за осъществени в полза на различна от договарялата страна сделки, новообразуваните дружества няма как обективно да са упражнявали скрита търговска дейност чрез несъстоятелния длъжник, в поддържания от съдебната практика смисъл, според която „ скрито съучастие „ по смисъла на чл.609 ТЗ, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, е налице, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва цялата си или съществена част от търговската си дейност, изразяваща се в сключването на търговски сделки, чрез неплатежоспособния длъжник - търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник / решение № 102 по т.д.№ 1294/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Съответно, всички останали съображения на молителя за обосноваване на „скрито съучастие „ съдът е оставил без разглеждане, като обективно неотносими. Доколкото самият молител в подкрепа на твърденията си се е позовал на възникващата между преобразуваното и новообразуваните, чрез отделяне от същото дружества солидарна отговорност по чл.263л ал.2 ТЗ, за възникнали задължения на преобразуваното дружество до датата на преобразуването и доколкото липсва прието разпределение на дълга между всичките, съдът е счел, че тази солидарна отговорност не може да обоснове сама за себе си „ скрито съучастие „, а би била евентуално преценима в производство по молба по чл.625 ТЗ, за откриване производство по несъстоятелност на новообразуваните дружества от „ КТБ „ АД / н./. Изложени са и евенвтуални съображения относно неправилността на определените начални дати на неплатежоспособност на новообразуваните дружества. В изложението по чл.280 ал.1 и ал. 2 ГПК касаторът „КТБ„ АД / н./ обосновава очевидна неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, основавайки се на неправилност на решаващия мотив за отхвърляне твърдението за „скрито съучастие„ – възникването на новообразуваните дружества след сключването на договорите за кредит между банката и преобразуваното дружество - независимо от обстоятелствата в какви отношения се намират новообразуваните дружества със страните по договорите за кредит, кои лица ги контролират и управляват, на кои адреси са регистрирани и осъществяват търговска дейност, за кого са породените правни последици от сделките и кой черпи права от това – все доводи, които въззивният съд е оставил без коментар, обосновавайки го като излишен. Че полезните правни последици са възникнали за новообразуваните дружества касаторът обосновава: с факта на предоставяни заеми от преобразуваното на новообразуваните дружества, с твърдението да са извършени с получените по договорите за кредит средства; прехвърлени активи, придобити с получените по договорите за кредит средства и обезпечаващи задълженията му към банката, от преобразуваното дружество в патримониума на новообразуваните дружества и практически лишаването му от производствена дейност; установената свързаност над 90 % между преобразуваното и новообразуваните дружества, на база обема на осъществяваните търговски сделки между същите. Тъй като средствата по кредитите са практически усвоени в полза на новообразуваните дружества, с това, по мнение на страната, е препятствано удовлетворяването на банката като кредитор, вкл. с оглед осуетената производствена дейност на кредитополучателя, респ. лишаването му от приходи от такава. Това произнасяне на въззивния съд, неотчитащо преждеизложените обстоятелства, страната квалифицира като тежко нарушение на процесуалния закон – явна необоснованост, доколкото не е отчетено най-същественото за хипотезата на „скрито съучастие„ - кое лице се ползва от положителния резултат от съответните сделки. Касаторът формулира и следните въпроси, обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Намира ли приложение чл.609 ТЗ и по отношение на други хипотези, извън случаите на „скрит пълномощник„ и „подставено лице„, наложени в практиката по тълкувателен път ? Нормата на чл.609 ТЗ поставя ли общи критерии, наличието на които следва да се изследват във всеки отделен случай или действието й се ограничава до „скрито съучастие„ и „подставено лице„ ? 2/ Чл.609 ТЗ поставя ли изискване за съществуване на прикрито лице към момента на възникване на правоотношението между явния съучастник / неплатежоспособното лице / и трето лице / съконтрагент / ? Следва ли да се изследва дали благата, придобити в резултат на правоотношението между явния съучастник и третото лице, са преминали в патримониума на скрития съучастник, при прилагането на чл.609 ТЗ, макар скрития съучастник да не е съществувал към момента на възникване на правоотношението между явния съучастник и третото лице ?; 3/ Следва ли да се остави молбата по чл.609 ТЗ без уважение, поради наличие на друго основание за откриване на производство по несъстоятелност ?; 4/ Въз основа на какви критерии следва да се определи началната дата на неплатежоспособност по отношение на скрития съучастник по чл.609 ТЗ ? Допълнителния селективен критерий се обосновава с липсата на съдебна практика. Формулиран е и въпрос: Ограничен ли е съдът до рамките на сезирането си в молбата по чл.625 ТЗ, респективно чл. 609 ТЗ или следва да приложи засилено служебно начало, с оглед разпоредбата на чл.621а ал.1 т.2 от ТЗ в производство по откриване на производство по несъстоятелност ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие в произнасянето на въззивния съд с приетото в ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, както и в решения по т.д.№ 158/2012 г. и т.д.№ 1819/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД формулира следните въпроси: 1/ Може ли осчетоводяване в счетоводството на ответника по молба по чл.625 ТЗ / в това число когато се различава от осчетоводяването при молителя / на задължения по правоотношение по договор за банков кредит, по които между страните е налице спор за извършено погасяване чрез прихващания, атакувани по реда на ЗБН, който спор не е решен с влязло в сила решение, да се прави извод и същото да се ползва като доказателство срещу ответника ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса ? Когато приема, че установено подобряване показателите на ликвидност е временно за изследвания период, следва ли съдът да обоснове този извод съобразявайки и поддържани от длъжника твърдения за действия на молителя - предприети изпълнителни принудителни изпълнения срещу длъжника, довели до трайно блокиране на търговската му дейност и възможността такива действия да са се отразили негативно на състоянието на длъжника в изследвания период на установено подобряване на показателите за ликвидност ? - обоснован е допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в ТР № 1/2001г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 3/ Когато съдът приема за релевантен за преценката му, относно началната дата на неплатежоспособност на длъжника, анализа на икономическото му състояние, следва ли да изследва и спирането на плащанията? – въпросът обосноваван в идентична на предходния хипотеза, поради противоречие с приетото в решение по т.д.№ 1565/14 г. на І т.о., т.д.№ 915/2009 г. на ІІ т.о., т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1152/2011 г. на І т.о., т.д.№ 983/2011 г. на І т.о. ,т.д.№ 959/2009 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 3035/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС. Касаторът „КТБ „ АД / н. / не обосновава основание за допускане на касационното обжалване, поради следното: Първият въпрос, формулиран твърде общо и изискващ изчерпателен отговор за всички възможни хипотези на „ скрито съучастие „ по чл. 609 ТЗ, не може се квалифицира като правен, доколкото е неконкретизиран спрямо решаващите мотиви на въззивния съд, а и последният не е обосновал довод за ограничаване хипотезите по чл.609 ТЗ до сделки, сключвани от „скрит пълномощник„ или „подставено лице„. Очевидно съдът е изхождал от необходима едновременност в действията на скрития и неприкрития участник в съответната търговска дейност и ограничаването на последната от самия молител, с молбата по чл.625 вр. с чл.609 ТЗ, до сключването на договорите за кредит между банката и „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД. Аналогично, решаващи мотиви по съществото на втория подвъпрос от въпросите по п.2, въззивният съд не е излагал, напротив – обосновал е преклузия по въведените основания за скрито съучастие, визирани в този подвъпрос, поради което и материалноправен въпрос с това съдържание е също негоден да обоснове общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Релевантен е единствено първия подвъпрос по п.2, с което е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Само липсата на съдебна практика, в отговор на въпроса, не обосновава допълнителния селективен критерий, както съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г.по тълк. дело № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС, така и защото с обосноваването на въпроса не се въвеждат логични предпоставки за възможно тълкуване на чл.609 от ТЗ в сочения от страната смисъл, съобразно принципите на тълкуването. Напротив, самото титулуване на разпоредбата - „скрито с ъ у ч а с т и е„ - предпоставя едновременност в съществуването на скрития и явния участник в осъществяваната търговска дейност, която едновременност предпоставя и намерението за облагодетелстване на скрития, за сметка на неплатежоспособния, санкционирано чрез разпоредбата на чл.609 ТЗ. От текста на разпоредбата или други разпоредби на ТЗ, съобразно правилата на тълкуването, е незащитима възможност чл.609 ТЗ да цели санкциониране с неплатежоспособност на всеки търговец, с оглед възникнали в патримониума на друг търговец имущества и последващо разпореждане на последния с тях, в полза на първия, каквато е поддържаната от касатора теза. Това би обезсмислило напълно отменителните искове по ТЗ и ЗБН. Ако, както се е произнесъл съдът, се съобрази посоченото в молбата по чл.625 ТЗ сключване на самите договори за кредит, като ползващи скритите съучастници – новообразуваните дружества, прикрита търговска дейност на последните към същите тези моменти очевидно е обективно невъзможна, каквато е и логиката на съда. Ако пък се разшири довода за „скрито съучастие„, съобразно въведените в хода на производството факти, за разпореждане на преобразуваното в полза на новообразуваните дружества – чрез предоставяне на заеми, прехвърляне на активи, сключване на търговски сделки преимуществено помежду им и пр. - то не се явява въведен обективен критерий от фактическия състав на чл.609 ТЗ - наличие на търговска дейност на явния неплатежоспособен участник, рефлектираща в патримониума на т р е т и л и ц а, от която именно се облагодетелства скрития, съответно се засягат третите лица, предвид неплатежоспособността на явно участващия в търговската дейност, с който формално са възникнали увреждащите правоотношения. При това, целта на разпоредбата, както самият касатор сочи, е възможността на увредения кредитор да се удовлетвори от имуществото на скритите участници, каквато в настоящата хипотеза не е изключена, напротив е гарантирана със солидарната отговорност на новообразуваните чрез отделяне дружества и преобразуваното „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД, съгласно чл.263л ал.2 ТЗ. Доводът, че реализирането на такава отговорност би било по-затруднително за кредитора, е неотносим към тълкуването на чл.609 ТЗ. По така изложените в предходния параграф съображения е необоснована „очевидна неправилност„ на въззивното решение ,по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, поддържана поради явна необоснованост на извода за липса на скрито съучастие. Още повече ,че „необосноваността”, като порок, предпоставя произнасяне на съда в несъответствие с опитни, логически или научни правила, при обосноваване правните последици на конкретно установени факти, каквито твърдения не са наведени от касатора, нито такъв порок е установим от мотивите на въззивния акт. Третият от въпросите очевидно е обусловен от наличието на доказателства за неплатежоспособност на „скритите съучастници„, поради което и отнесен до това и без установяване на „скрито съучастие „ възможно ли е установяване неплатежоспособността им и откриване производство по несъстоятелност, като по обективно кумулативно съединени молби по чл.625 ТЗ спрямо различни длъжници. Такъв въпрос за допустимо съединяване, извън хипотезата на чл. 609 ТЗ, нито е изводим от ТЗ, нито е въведен от страната, нито изобщо е коментиран в решаващите мотиви на въззивното решение, поради което не може да обоснове общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Четвъртият въпрос, относим към определяне началната дата на неплатежоспособност на дружествата, сочени за „ скрити съучастници”, би бил релевантен само при възможност за позитивен отговор за наличие на „скрито съучастие„ по чл.609 ТЗ, каквато, с оглед произнасянето на състава по първите два въпроса, е изключена. Доколкото сам по себе си четвъртият въпрос не би могъл да промени правния резултат - отхвърляне молбите по чл. 625 вр. с чл.609 ТЗ спрямо тези дружества – той не удовлетворява изискването за правен въпрос. Процесуалноправният въпрос на касатора е предпоставен от отказа на съда да се произнесе по въведени в хода на производството, но не и с молбата по чл.625 вр. с чл.609 ТЗ факти, относими към твърдяното „скрито съучастие„, с оглед нормата на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ. Въпросът би бил правен, при възможен различен от настоящия правен резултат, въз основа неразгледаните от въззивния съд допълнителни доводи за скрито съучастие, извън посоченото в молбата по чл.625 ТЗ, съображения против каквато възможност се изложиха в мотивите към първи подвъпрос от въпроси по п.2 от изложението.Непроизнасянето на въззивния съд по тези доводи, като неотносимо към правния резултат, не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281 т.3 ГПК. Касаторът „В & ВГД Оранжерии Петрич„ ООД също не обосновава основание за допускане на касационното обжалване, предвид следното: Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като, за да би имал отношение към спора, следва да изхожда от сигурността относно факта, че задълженията - обект на прихващанията, оспорени от банката по реда на ЗБН – не са изключени от осчетоводените от длъжника задължения към 31.12.2017 г., на което осчетоводяване съдът се е основал, в качеството му на признание на дълга, обосноваващо материално- правната легитимация на кредитора – молител. Само когато обект на признаване и същевременно отричане от длъжника е едно и също негово задължение е логично същото да се квалифицира като спорно. Отделно се явява необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, който, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя посочването на непълна,неясна или противоречива по съдържание правна норма, чието тълкуване е породило противоречива практика или обосноваване на необходимост от преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването на такава норма, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Първият подвъпрос от въпросите по п.2 не удовлетворява изискването за правен, тъй като не е обоснован с непроизнасяне на въззивния съд, от което и с оглед останалите установени факти и решаващи правни изводи / конкретно - съобразеното осчетоводяване на задължения от самия длъжник, към 31.12.2017 г. ,обосновало отказа на въззивния съд да се произнесе по конкретни доводи на страната /, да би бил възможен различен от настоящия правен резултат. При това, не се касае за непроизнасяне, като пропуск, а изричен отказ за произнасяне по определени доводи, като нямащи отношение към правния резултат, което предпоставя задължение за касатора да обоснове значението на тези доводи, с оглед установими при съобразяването им факти, които са от естество да променят правния резултат, каквото обосноваване страната не предлага. Вторият подвъпрос от въпросите по п.2 е нелогичен, тъй като изхожда от несподелимата теза, че правата на кредитора, каквото безспорно е правото му да претендира удовлетворяване, вкл. с обезпечаване на вземанията си и по реда на принудителното изпълнение, търпят ограничение в случай, че с упражняването им би било влошено икономическото състояние на длъжника и ако има тази последица, това му поведение е съобразимо като основание за временно затруднение на длъжника, съгласно чл.631 пр. първо ТЗ, изключващо удовлетворяването на същия този кредитор по реда на универсалното принудително изпълнение. Подобна алтернативност в избора на кредитора – или само индивидуално, или само универсално принудително изпълнение – законодателят не е въвел. Аналогично не е обоснован и допълнителния селективен критерий, сочен с формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Третият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий, макар съдът да не се е позовал на конкретен момент на спиране на плащанията преди определената начална дата на неплатежоспособност - 01.01.2011 г. / доколкото и след тази дата коефициентите за ликвидност на годишна база са с влошени, под референтните стойности, а подобрение в рамките на отделните едногодишни периоди не би удовлетворило квалификацията за трайно преодоляване на затрудненията на длъжника/. Логиката на цитираната съдебна практика е съобразяването на спирането на плащанията, като обективен белег на неплатежоспособност, с оглед който да се очертае и вероятния времеви обхват на проверката на икономическото състояние на длъжника, доколкото, извън приложението на чл.608 ал.3 ТЗ, съгласно безпротиворечивата съдебна практика / така в реш.№ 90 по т.д.№ 1152/2011 г. и реш.№ 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на І т.о. на ВКС / самото спиране на плащанията не е от естество да обоснове извод за неплатежоспособност. Не е даден в цитираната от страната съдебна практика отговор в търсения от касатора смисъл, че, независимо от обективното икономическо състояние на длъжника, установеният най-ранен момент на спиране на плащанията към кредитори предопределя началната дата на неплатежоспособност. Така по делото е установено за влошено икономическото му състояние и към момент предхождащ определената начална дата на неплатежоспособност - 01.01.2011 г., съответно към 31.12.2010 г., към която дата коефициентите за ликвидност спрямо тези към 31.12.2011 г. са с незначително завишени стойности - така коефициента за обща ликвидност - 0,822 спрямо 0,694, за бърза - 0,494 спрямо 0,359, за незабавна и абсолютна - 0,031 спрямо 0,051. Поради това и формален момент на спиране на плащанията в рамките на 2011 г., предвид установимата на база икономическото състояние на длъжника по счетоводен баланс към 31.12.2010 г. и 31.12.2011 г. начална дата на неплатежоспособност, не би бил от естество да предопредели различен правен резултат. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение