Определение № 36 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3040/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалби на „Български Пощи ” ЕАД срещу решение № 2706 от 11.04.2019г по в. гр.дело № 8554/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на решение от 02.05.2017г на Софийски районен съд 53 състав ,е ангажирана отговорността на касатора по чл. 200,ал.1 КТ да заплати обезщетение в резултат на трудова злополука, като е отхвърлено възражението му за погасяване на иска по давност, на основание чл. 358,ал.1 т.3 КТ. Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд за погасяване иска по давност като предявен след изтичането на три години от датата на настъпване на злополуката, от която е произтекло травматично увреждане за ищцата Софийски градски съд е посочил в мотивите си правилото на чл.358, ал.2 т.2 КТ и обстоятелството, че една от предпоставките и елемент от фактическия състав на отговорността, свързана възможността да се упражни вземането, съответно сочеща и началния момент на погасителната давност, е установима единствено по административноправен ред,а именно признаването на злополуката за трудова с влязъл в сила надлежен акт по специално предвиден административен ред (чл. 57 КСО и действащата наредба).До признаване злополуката за трудова по съответния ред не е породено годно за защита вземане по чл. 200 КТ. Давностният срок за вземането с предмет обезщетение за вреди от трудова злополука започва да тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. Тъй като в случая това е станало с решение от 26.02. 2016г на Директора на ТП на НОИ влязло в сила,а искът е предявен на 03.05.2016г, възражението на ответника и понастоящем касатор за погасяване на иска по давност е отхвърлено. Към касационната жалба е приложено изложение с позоваване на основания по чл. 280, ал.1 и т.3 ГПК по няколко формулирани въпроса,чиито отговор, според защитата обуславя други решаващи изводи по отношение възражението за изтекла погасителна давност Счита че е от значение кога правото на иск по чл. 200 КТ може да бъде упражнено - дали от момента на увреждане и откриване на дееца, или от момента на разпореждането на НОИ по чл. 60 КСО. В тази връзка е формулиран първият въпрос ,както и въпрос: недопустим, или неоснователен е иска по чл. 200 КТ при липса на Разпореждане на НОИ по чл. 60 КСО. По двата въпроса се сочи противоречие по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с ТР №54/1986г ОСГК и ППВС №2/1981г, както и противоречие с решение № 141/2012г по гр.д №266/2012г. По въпросите се поддържа и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,тъй като според касатора изтъкнатата от въззивния съд практика на ВКС в смисъл, че разпореждането на НОИ е част от фактически състав на отговорността по чл. 200 КТ, е неправилна и следва да бъде изоставена. Основанието се навежда и по отделно формулирани въпроси: процесуална предпоставка ли е разпореждането на НОИ по чл. 60 КСО, или е само писмено доказателство, какво е значението му в гражданския процес. Ответницата по жалбата е депозирала отговор чрез пълномощник адв. М.Ч., с който оспорва допустимостта до разглеждане при предпоставките на чл. 280,ал.1 ГПК Решаващо за това кога възниква вземането е моментът на установяване злополуката като трудова.Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението са формулирани въпроси, които нямат пряка връзка с решаващите изводи на съда по решаващо произнесения от спорен въпрос, несъмнено обуславящ за изхода на настоящето дело, а именно кой е началния момент, началната дата от която следва да тече тригодишния давностен срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл.200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука - дали от акта за установяване на злополуката като трудова, влязъл в сила ,или друг, по-ранен момент-датата на увреждането, откриването на дееца както е в общия случай при вреди от непозволено увреждане.Даденият от въззивния съд отговор на този именно произнесен въпрос защитата оспорва и цели да преодолее при настоящето обжалване ,като се опитва да обвърже разрешаването му с поставени въпроси от процесуално естество: допустим или неоснователен е иска по чл. 200 КТ при отсъствие установяване по административноправен ред на злополуката като трудова ,какво е значението на акта по чл. 60 КСО за това установяване - на процесуална предпоставка или на доказателство. По изрично формулираните от защитата въпроси въззивното решение не обективира решаващо произнасяне по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а обуславящият за изхода на делото въпрос за начлния момент на давностния срок при иска по чл. 200 КТ е материалноправен и разрешен в съответствие, а не в противоречие с установената практика на ВКС. На въпроса е даден отговор с постановяването на решение №336/2012г по гр.д.№ 303 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. по реда на чл. 290 ГПК, което разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС, съответно е възприето и от въззивния съд в обжалваното решение. На следващо място, установената практиката на ВКС е категорична не само в отговор на въпроса за началния момент на погасителната давност при конкретния иск, но и относно последиците от липсата на акт,установяващ злополуката като трудова в спора за имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.(решение №319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ІІІ г. о., решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ІІІ г., решение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. ІV г.,реш.№141 от 29.04.2009г по гр.д№347/2008г ІІ г.о ,реш.№1247/2008г по гр.д.№4465/2007г ІІІ г.о и др.) В реш. № 410/2010г по гр.д №599/2009г е изтъкнато, че липсата на акт по реда на чл. 60 ал.1 КСО дискредитира твърденията за наличие на трудова злополука и обуславя отхвърляне на иска. От гледна точка на процесуални предпоставки е допустимо искът да се предяви преждевременно, но от това не следва,че за целите на погасителната давност следва да се отчита бездействие на носителя на правото. По изложените съображения, основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.