Определение № 4947 от 15.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3771/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение15.10.2026 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Допуска до касационно обжалване определение № 334 от 12.06.2026г по в. ч. гр.дело № 191/2026г на Варненски апелативен съд. Отменява определение № 334 от 12.06.2026г по въззивно ч. гр.дело № 191/2026г на Варненски апелативен съд в частта, с което е потвърдено определение №5375 от 28.11.2025г за прекратяване на производството по гр.д. 470/2022г на Окръжен съд Варна. Връща делото на на Окръжен съд Варна за по- нататъшни процесуални действия Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на А. В. А.- Т. и К. Д. Т. чрез пълномощник адв. П. Г. срещу определение № 334 от 12.06.2026г по в ч. гр.дело № 191/2026г на Варненски апелативен съд в частта, с което е потвърдено определение №5375 от 28.11.2025г на Окръжен съд Варна за прекратяване на производството по гр.д. 470/2022г по описа на същия съд. Предмет на делото е иск за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен на 21.02.2022г между Я. Н. Д. и К. Н. К. обективиран в нот. акт № ...... том ...... рег.№ ........ от ...........г поради противоречие с добрите нрави - нееквивалентност на престациите, на осн.чл.26 ал.1 вр.чл.124 ГПК,в който договор ищците не участват като страна ,но твърдят наличие на правен интерес да установят неговата нищожност,за да реализират свое вземане срещу ответницата М. Я. Д., наследник на продавача Я. Н. Д., като насочат принудително изпълнение върху процесния имот, след като в резултат на прогласена по решението нищожност същият се установи в патримониума на наследника. Вземането си свързват със заявен от тях по висящо дело обратен иск и като произтичащо от претенцията срещу тях на Р. Б. ,купувач на недвижим имот по договор за покупко-продажба,обективиран в нот акт №..../......г,по която ищците са продавачи, от които е потърсена отговорност. Купувачът е предявил иск за развалянето му по съдебен ред и присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението да се прехвърли собственост, предмет на образувано гр.д.№ 2171/2023г на ВОС. Същият имот, впоследствие прехвърлен от ищците с договор за покупко- продажба от 7.05.2012г на Р. Б., А. В. А.- Т. и К. Д. Т. са закупили от Я. Н. Д. с договор за покупко –продажба, оформен с нот. акт №......от ........г, като имотът не е бил негова собственост.Затова на свой ред А. В. А.- Т. и К. Д. Т. ,с обратен иск по образуваното дело са заявили разваляне на този договор, връщане на цената и други претенции срещу наследника на своя праводател, основаващи се на чл.189, ал.1 ЗЗД ,с което обосновават правния си интерес. С позоваване на чл. 130 ГПК първоинстанционният съд е отрекъл правен интерес от установяване нищожност на сделка по която ищците не са страни и след като сделката е увреждаща за ищците ,те разполагат с иска по чл. 135 ЗЗД. Както в изложението по исковата молба, така и при въззивното обжалване ищците отхвърлят тези съображения като изтъкват, че отменителният иск е на разположение на кредитора при сделки, които са действителни. Те не твърдят ,че третото лице и ответник К. К. е знаел за увреждането, каквото изискване чл.135 ЗЗД поставя в случая. Соченият от тях правен интерес не обосновава невъзможност да се иска прогласяване на нищожност и предвид хипотезата на чл.134, ал.1 ЗЗД ,както евентуално ищците са волеизявили. Въззивният съд не е споделил съображенията на Окръжен съд–Варна за това, че правен интерес да се иска установяване на нищожност на соченото основание е изключено поради уредбата в чл. 135 ЗЗД .Приел е за изяснено ,че след като са придобили имота от своя праводател Д., настоящите ищци са го продали на Р. Б..По отношение на последния е било проведено исково производство,заведено от търговско дружество / гр.д.№ 3275/2020 на РС-Варна/ и още с решението на ВРС № 262253/ 13.07.2021 е било признато за установено по отношение на настоящите ищци и праводателя им Я. Д. ,че не са собственици на имота ,в тази част решението е потвърдено с решение 1890/15.12.2021 по в.гр.д.№2368/2021 на ОС-Варна, като е постановено и отричане правата на Р. Б. и за съдебното му отстраняване от имота,на осн.чл.108 ЗС. В това производство настоящите ищци са участвали като ответници.Последвало е завеждане на иск от Р. Б. против праводателите /настоящите ищци/ за разваляне на договора и други парични претенции, като по образуваното гр.д №2171/2023г. на ОС-Варна въззивният съд е извършил служебно справка.С протоколно определение № 1765/22.11.2024 ОС-Варна е оставил без уважение искането на ответниците за привличането като ТЛП - наследника М. Д., както и за приемането за съвместно разглеждане предявените от ответниците обратни искове срещу нея, като с определение № 375/14.06.2024 по в.ч.гр.д.№ 225/2024г на АпС-Варна определението досежно конституирането на трето лице помагач е било отменено и същата е участвала в производството в това й качество ,но обратните искове не са приети за разглеждане /определението на окръжния съд е необжалваемо/ и не се установява ищците Т. да се предявили тези искове за разглеждане в отделно производство.Исковата молба, предявена от настоящите касатори е приета за недопустима от въззивния съд именно поради това. Изтъкнато е ,че макар позоваването на жалбоподателите на ТР № 7/13.01.2023г по тълк.д. № 7/2020г на ОСГТК на ВКС, да е правилно, искът им е недопустим, след като самите ищци не сочат кое е защитимото им материално право на вземане, обуславящо правния им интерес да интервенират в чуждата правна сфера чрез предявения иск за нищожност на сделката с цел впоследствие да удовлетворят вземането си, насочвайки съдебното изпълнение върху имота - предмет на атакуваната сделка. В частната касационна жалба се излагат оплаквания по чл.281 т.3 ГПК.Изложените факти обосновават правния интерес и са достатъчни, като подходът на въззивния съд при оценката им е незаконосъобразен.Обратният иск е редовно предявен пред съда и при неприемане на съвместното му разглеждане срещу третото лице помагач М. Д. ,следвало е съдът да постанови отделянето му /чл.211, ал.2 ГПК/ .След постановяване на обжалваното определение това вече е сторено с определение№ 3426/01.07.2026г по гр.д №2171/2023г. на ОС-Варна, съдът е поправил този пропуск. Образувано е ново гр.дело по описа на същия съд. В изложение по допускане на касационно обжалване се поставят въпросите:
Налице ли е правен интерес за кредитор на една от страните по договора да иска прогласяване на нищожността на същия договор ,с който длъжникът отчуждава свое имущество.
Налице ли е правен интерес за кредитор ,чието вземане произтича от предявени обратни искове за евикция по чл.189 ЗЗД ,да предяви установителен иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на увреждаща го сделка ,сключена от неговия длъжник и обусловена ли е допустимостта на този иск от предварително административно отделяне на обратните искове в самостоятелно производство.Изтъква се противоречие с ТР №7 от 13.01.2023г по тълк.д № 7/2020г на ОСГТК по първия въпрос и противоречие с ТР № 1/2013г по тълк.д № 1/2013г. ОСГТК по втория въпрос Доколкото задължителното тълкуване визира насрещния иск, по втория въпрос се изтъква и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като същото разрешение следва да се прилага по аналогия.Сочи се очевидна неправилност на решаващия извод на съда, че за ищците липсва защитимо материално право,след като обратните им искове предявени с молба от 21.02.2024г по гр.д№2171/2023г. на ОС-Варна не са били отделени в самостоятелно производство. Оспорват и виждането на въззивния съд,че при така обективираните действия на съда по гр.д№2171/2023г. на ОС-Варна е следвало да предявят иска си отново,за да могат да изтъкват правен интерес понастоящем. В отговор ответникът К. Н. К., чрез пълномощник адв. Б. П. оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване. Атакуваният от ищците договор не засяга техни материални права.Частните жалбоподатели не са твърдели,нито доказали да са кредитори, въпросите са неотносими. Претендират се разноски. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставеният втори въпрос в изложението, обусловил решаващите съображения на въззивния съд да потвърди преграждащото опеделение. Въпросът е решаващо произнесен в противоречие с установената практика на ВКС, част от която изтъкната в изложението. Съобразявайки доводи на защитата,основаващи се на мотивите по ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк.дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че ищецът поначало би имал правен интерес да предяви иск за нищожност на извършена разпоредителна сделка, която го уврежда без да е страна по договора,но след като в процесуално качество ищците са привлечени да отговарят по иск на евициран купувач за разваляне на договор, който те са сключили впоследствие ,за да обосноват правния си интерес е трябвало да установят твърдението за предявен обратен иск за своите притезания спрямо правоприемника на първоначалния продавач по договора, сключен с ищците за покупко-продажба на същия продаден от тях имот, което според въззивния състав не се установява с депозирана искова молба/ обратен иск, която съдът по висящото дело не е приел за разглеждане.Не се твдърди искове по претенциите обосноваващи правния интерес, да е предявен за разглеждане в отделно исково производство. По въпроса, обусловил допускане на касационната частна жалба до разглеждане Върховен касационен съд, Трето г.о намира следното:
По въпроса за правния интерес като положителна процесуална предпоставка при иск за обявяване нищожност на разпоредителна сделка, в която ищцовата страна не участва,трайно отстояваното в практиката на Върховен касационен съд разрешение е, че правният интерес от иска по чл. 26 ал.1,ал.2 от ЗЗД подлежи на положителна преценка тогава, когато прогласяването на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица установително действие спрямо имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител, свързано с материално право на ищеца,по отношение на конкретното имущество. Свързаното с правния интерес от иска право може да произтича от различни пораждащи го факти, но общият им признак е, че те следва да проявят правните си последици именно с оглед обявената по съдебен ред недействителност,а нищожната сделка,от своя страна,да препятства или да затруднява тази проява .Самите гражданскоправни последици, когато те са с имуществен характер и следователно обосновават правен интерес, могат произтичат пряко (ex lege) от материалния закон,а може и да са предпоставка за законосъобразно развитие на друго отношение с мнимо разпоредилия се ответник, за изпълнение на конкретно задължение към ищеца което изпълнение да бъде получено или изискано по законен ред,след установяване на нищожността /Решение №576 от 30.09.2010г по гр.д 1803/2009г,Трето г.о на ВКС /. Също така, съдът не следва да накърнява правото на избор на правна защита (чл.6,ал.2 ГПК) с преценка за нейната целесъобразност (Решение .№93 от 12.11.2012т по т.д №1069/2011г Първо т.о), друга е преценката на съда относно допустимостта на устанвителния иск, включително за установяване нищожност на сделка по която ищецът не е страна,с оглед наличието на правен интерес. Същото разбиране е намерило израз в мотивите на ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк.дело № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС в които е разяснено значимото за правния интерес отражение на действието на договора в правната сфера на трети лица – засягат се права, които тези лица имат по отношение на една от страните по договора,което прави упражняването им невъзможно или значително неудобно. В този случай третото лице може да се позове на нищожност на договора, а оттам и на липса на правни последици от същия,които правят невъзможно упражняването на правото му (кредитор на една от страните по договора може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът отчуждава свое имущество; купувач-ищец по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да иска прогласяване на нищожност на договор за продажба, който обещателят е сключил с трето лице преди вписване на исковата молба; кредитор може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът му е поел задължение в значителен размер, което се ползва с привилегия пред вземането на първия кредитор). Твърдението на третото лице за нищожност може да бъде оспорено от която и да е от страните по договора, в който случай е налице правен спор по отношение на нищожността. Нищожният договор не е правно нищо, тъй като макар и да не поражда правни последици, създава привидност за тяхното съществуване.Затова правният спор следва да бъде разрешен по исков ред,чрез предявяване на отрицателен установителен иск от третото лице.Правоотношението между това лице и една от страните по договора не е предмет на този иск, а само обосновава интереса от предявяването му.
В тази насока ,освен че уредбата на отменителия иск по чл.135 ЗЗД с предмет относителна недействителност /единствено спрямо кредитора ищец/ на разпоредителни сделки с които длъжникът го уврежда не е пречка да се зачете произтичащ от същите обстоятелства правен интерес при иск за нищожност на основанията предвидени в чл. 26,ал.1 и ал.2 ЗЗД при сделка ,сключена от същия длъжник ,изискванията за обосновка на правия интерес като процесуална предпоставка не се утежняват. Не е необходимо да се изисква от ищеца да е предявил вземането, легитимиращо го като кредитор по исков или съдебно изпълнителен ред, за да обоснове правия си интерес. Достатъчно е да са материализирани и посочени фактите ,с които законът свързва неговото възникване. В тази връзка,след като атакува като нищожна увреждаща интереса му на кредитор сделка като сключена от лице със задължение към него - в договорни отношения за покупко- продажба на недвижим имот,за който имот впоследствие е съдебно установено,че като продавач длъжникът не е притежавал и прехвърлил собственост, достатъчно е в обосновка на правния си интерес ищецът да установи качеството си на купувач в това правоотношение,с право да развали договора,със съответните облигационни последици. Когато искова молба за реализиране на тези права вече е постъпила в съда като обратен иск по висящо дело /чл.119, ал.3 ГПК/ без да е администрирана за разглеждане в същото или отделно производство,не се обективира липса на правен интерес от иска за прогласяване на нищожност.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Като е споделил крайния извод за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, Варненски апелативен съд е дал разрешение в противоречие с дадения отговор на въпроса.Изводът на въззивната инстанция, че ищците не сочат ясно, респ. не установяват вземане спрямо посочения длъжник не кореспондира с установените по делото факти, които е следвало да бъдат съобразени при извод за наличие на положителната процесуална предпоставка ,при търсената с иска защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.