Определение № 212 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 147/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Минг Янг Уинд Пауър (Интернешънъл) Ко. Лимитид, дружество регистрирано съгласно законите на Х. Конг, срещу определение № 2959 от 22.11.2022г. по в.ч.гр.д. № 3164/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 2102 от 27.06.2022г. по т.д. № 1423/2021г. на Софийски градски съд. С определението на първоинстанционния съд е върната, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба на касатора срещу „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, дружество регистрирано в страната, за прогласяване нищожността на решенията от 06.04.2021г. на „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитид“, дружество с ограничена отговорност, учредено и действащо съгласно законодателството на Република Кипър, взети в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, чрез Д. М. като пълномощник. Решенията са били включително за смяна на управителя на дружеството (определяне на Д. М. за управител) и прехвърляне на дялове от капитала на трето дружество – „В.Пауър Груп ЕООД. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че за касатора липсва правен интерес от исковете, а правен интерес е налице по отношение на дружеството „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитид“ – едноличен собственик на капитала на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД. Твърденията на касатора са, че Д. М. не е имал надлежно учредена представителна власт по отношение на „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитид“, в което дружество касаторът е съдружник и така непряк съдружник в „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, при сложна схема на корпоративно сдружаване между него и Д. М., но интересът на касатора от водените искове е косвен и непряк. Дори исковете да бъдат уважени, това няма да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от касатора членствени права. Той би могъл да атакува договора за прехвърляне на дружествени дялове. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че обжалваното определение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдпроизводствените правила. За касатора съществува интерес от водения иск, защото щом бъде установена нищожността на решенията от 06.04.2021г. той ще запази контрола си върху „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитид“ като едноличен собственик на капитала на българското дружество, каквато е била уговорката и целта на сключения договор за партньорство. Дяловете в капитала на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД са единственото имуществото на „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитид“, в което дружество касаторът притежава 66.6% от капитала. Страната се позовава и на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, както и на съдебна практика, съгласно която едноличният собственик на капитала на търговско дружество има правен интерес да предяви установителен иск като трето за сделка лице. Касаторът иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е формулирал въпроса: „Има ли правен интерес трето за дружеството лице да предяви иск за нищожност на решението на едноличния собственик на капитала на това дружество?“. Не е посочен допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2. или т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а е изложено, че въпросът за допустимостта на установителен иск да нищожност на решение на едноличния собственик на капитала на дружество, предявен от трето за дружеството лице, е решен в практиката на ВКС – съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, нищожност на решението на общото събрание може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок; активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членовете на дружеството, така и трети лица. Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд - София, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Поставеният от касатора правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл възможността за трето лице да съществува правен интерес от воденето на иск за прогласяване нищожност на решение на едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност. Напротив, потвърдена е такава възможност, но въз основана на обстоятелствата и доказателствата по конкретното дело въззивният съд е приел, че в случая такъв интерес не е налице по отношение на касатора като непряк съдружник в регистрираното в страната дружество „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, който би могъл да оспори договора за прехвърляне на дружествени дялове. Поради това исковете за прогласяване за нищожни на решенията от 06.04.2021г. на „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитид“, едноличен собственик на капитала на „ Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, са счетени недопустими. Не е посочен и обоснован, при което не може да бъде и потвърден, допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът се позовава единствено на тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС и възприетото по него, че иск за прогласяване нищожност на решение на общо събрание, предявен от трето лице, е допустим при съществуването на правен интерес от воденето му. Ако позоваването на тълкувателното решение е във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, то, по вече изложеното, въззивният съд не се е отклонил от постановките на тълкувателното решение. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – София. Воден от горното съдът