Определение № 3589 от 30.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане, представлявана от изпълнителния директор А. А. чрез пълномощник ст. юрисконсулт К. Й. срещу решение № 82 от 30.05.2025 г. по в.гр.д. № 59/2025 г. на Окръжен съд Видин, с което се потвърждава решение № 3 от 20.01.2025 г. по гр.д. № 7/2024 г. на Районен съд Белоградчик и Агенцията е осъдена по реда на чл.49 ЗЗД да заплати на Г. Ц. Й., чрез настойника му Ц. Й. П., сумата 10 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди. Касаторът се позовава на неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.49 ЗЗД и несъобразяване с факта, че Агенцията не е пряк доставчик на социални услуги и не упражнява непосредствен контрол върху такива по смисъла на Закона за социалните услуги. В приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставят въпросите: 1. „Носи ли отговорност по чл.49 ЗЗД държавен орган (АСП), който не е пряк доставчик на социалната услуга, за вреди, настъпили при ползване на услугата, предоставяна от подведомствено звено?“; 2. „Необходимо ли е за ангажиране на отговорност по чл.49 ЗЗД да се установи конкретно противоправно поведение на определен служител и пряка причинна връзка с вредата, или е достатъчно общо бездействие на персонала?“; 3. „Какви са критериите за определяне на причинна връзка при твърдение за усложнения, настъпили значителен период след първоначалното увреждане?“. Ответникът по касация Г. Ц. Й., действащ чрез своя настойник Ц. Й. П. с пълномощник адв. И. В. от АК-Видин оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за неоснователност и липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. При проверка за допустимост на производството, настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е редовна и процесуално допустима. За да се произнесе по наведените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобразява следното: Съгласно констатациите на въззивния съд по делото е установено, че Г. Ц. е бил настанен в социална услуга резидентна грижа Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства – [населено място], общ. *, обл. *, въз основа на съдебно решение. На 19.11.2019 г. Г. Й. паднал по стълбите в дома, което не било отразено в книгата от персонала, нито била повикана спешна помощ. Състоянието му през следващите два дни се влошило съществено, поради което бил откаран в спешна помощ в гр. Видин на 12.11.2019 г. В болницата било установено, че същият е претърпял фрактура на лява лакетна става – лява подмишнична кост над лакета, компресионна фрактура на 8-ми гръден прешлен и счупване на 3-ти лумбален прешлен. Тъй като нямало кой да остане с него в болницата той бил върнат в Центъра, като впоследствие не било изпълнено предписанието за провеждане на контролни прегледи, а освен това неговата майка била информирана за инцидента едва 10 дни по-късно. При тези данни от въззивния съдебен състав е прието, че искът е насочен срещу надлежен ответник – Агенция за социално подпомагане - София, с единствения довод, че тя отговаряла за настанените лица в Центъра. Доколкото причинените вреди и причинно-следствената връзка са установени на база изслушаните свидетели, експертизи и приетите писмени доказателства, искът е уважен от съда в предявения размер от 10 000 лева, който е приет за справедлив и доказан. Като взе предвид изложеното и след като съобрази разпоредбите на Закона за социалните услуги, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за служебно произнасяне по предмета на производството по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2-ро ГПК. В разглежданата хипотеза възникналият спор относно надлежната легитимация на конституирания ответник поражда съмнение за вероятна недопустимост на постановените решения. Липсата на правно аргументирано становище във връзка с възраженията на Агенция социално подпомагане, че същата не е пряк доставчик на процесната социална услуга, налага въззивното решение да се допусне до касационно обжалване за проверка по същество на възникналия между страните спор относно надлежния ответник по предявения иск. С оглед този извод, не се дължи произнасяне по останалите доводи на касатора по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК – същите ще бъдат взети предвид като доводи за неправилност при постановяване на решението. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,