Определение № 50191 от 08.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 944/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от от Ж. Н. В., чрез пълномощник адв. Б. М., частна жалба, с искане бъде намален размера на присъдените с постановеното по делото определение по чл.288 ГПК с № 376 от 19.09.2022 г., разноски за адвокат в полза на насрещната страна, като този размер се намали от 2800 лв. на 500 лв. Намира, че съдът не се е съобразил с направеното от касатора с касационната жалба още възражение за прекомерност на разноските на ответната страна за адвокатско възнаграждение, присъденото възнаграждение е прекомерно, несъобразено с чл.9, ал.3 НМРАВ според който текст същото е само 500 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба без процесуално представителство. Насрещната страна по молбата – ответник по касация М. Н. Я., чрез пълномощник адв.В. З., оспорва молбата с писмено становище, като просрочена, а по същество неоснователна с възраженията, че делото е с фактическа и правна сложност, която не се влияе от факта, че не е проведено открито съдебно заседание и съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатското възнаграждение при определяне на разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното: Съдържанието на подадената частна жалба, независимо от заглавието й, сочи, че тя има характер на молба по чл.248 ГПК и се разглежда като такава. Същата е подадена по пощата на 21.09.2022 г., т.е. в срока по чл.248, ал.3 ГПК според датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК. Направеното от насрещната страна по молбата възражения за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК следователно е неоснователно. С определението по чл.288 ГПК в настоящето касационно производство, касационният съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 1364 от 16.12.2021 г. по в.гр.д. № 1328/2021 г. на Апелативен съд - София, ГО, 7 състав, по касационна жалба на Ж. Н. В., и съобразно изхода на спора, е осъдил последната да заплати на ответната страна по касация М. Н. Я. сумата от 2800 лева разноски за касационното производство. Съгласно чл. 9, ал. 3 НМРАВ за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. С отговора на касационната жалба е представен и договор за правна защита между М. Н. Я. и дв.В. З. от 24.02.2022 г., с уговорен размер на адвокатското възнаграждение от размер на 2800 лв., заплатени в брой съгласно удостоверено с договора. Адвокатското възнаграждение за защита по един иск не може да бъде по-ниско от минималните размери, определени в Наредбата, или в случая би възлизало на 2543,17 лв. според чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ съобразно цената на иска, равна на данъчната оценка на недвижимия имот от 67105,80 лв., или надвишението в случая е с 256,43 лв., което обаче касационният съд намира, че не е прекомерно. Уговореният и платен размер за адвокатско възнаграждение от 2800 лв. е съпоставимо с реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл.288 ГПК по спор с фактическата и правна сложност на спора, с множество въведени въпроси с изложението за преценка допускане до касационно обжалване, също и множеството оплаквания с касационната жалба по правилността на въззивното решение, което съответно е довело до значителен обем действия от упълномощения от насрещната страна адвокат по защита с отговора на касационната жалба. Определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че осъществената в случая правна защита се изразява само в подаване на писмени отговори (без защита в открито съдебно заседание) е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ - арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност, адвокатски възнаграждения. В случая превишаването на минималния размер не се явява значително по изложените по-горе съображения, и искането за намаляване на уговорения и платен от ответника по касация размер на адвокатско възнаграждение, подлежащо на възстановяване от касатора, е неоснователно. По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия