Определение № 2424 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. В. чрез адв. С. Ф., срещу определение № 2998 от 06.02.2026 г. постановено по ч. гр. дело № 705/2026 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 183962 от 03.12.2025 г. по гр. д. № 7423/2025 г. на Софийски районен съд за връщане на въззивната й жалба с вх. № 377372/22.11.2024 г. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. За допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, уточнени според правомощията на касационния съд: 1) Как се определя дължимата държавна такса за въззивно обжалване по дело, представляващо спорна съдебна администрация? По този въпрос се твърди наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната съдебна практика, формирана с тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; и 2) Имат ли значение за определяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване броят на децата, броят на ищците и броят на ответниците по иск с правно основание чл. 128 СК за определяне на режим на лични отношения между баба и дядо с техните внуци, когато бабата и дядото искат определяне на един режим с всички внуци, или държавната такса е една независимо от броя на децата и на страните? По втория въпрос се поддържа същият да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като попадащ в обхвата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Заедно с това се сочи и хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид наведените доводи във връзка с данните по делото, намери следното: За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба на А. Н. В. срещу първоинстанционното решение, постановено на 23.10.2024 г. по гр. д. № 59258/2022 г. на СРС, въззивният съд е приел, че в случая са предявени активно и пасивно субективно съединени искове от двама ищци (бабата и дядото) срещу двама ответници (майката и бащата) за определяне на режим на лични контакти с общо две деца, внуци на ищците. Поради това е счел, че се касае до четири защитими интереса – на всеки от ищците по отношение на всяко от внучетата, поради което на основание чл. 72, ал. 2 ГПК върху всеки от тях се дължала отделна държавна такса от по 25 лв. По този начин е достигнал до извода, че първоначалната такса за образуване на делото е била в размер на 100 лв. (а не 50 лв., колкото е събрал районният съд) и следователно за въззивно обжалване се дължи половината от нея или 50 лв., а не 25 лв., колкото е внесла жалбоподателката В., която отказала да довнесе още 25 лв. въпреки дадените й указания за това. При така мотивирания въззивен акт по първия процесуалноправен въпрос не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като при определяне на държавната такса за въззивно обжалване въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, обективирана в т.21 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, където е указано, че по дела, съставляващи спорна съдебна администрация, следва да се събира държавна такса по чл. 16 Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, която е в размер на 25 лв. Касационното обжалване, обаче, следва да бъде допуснато по втория поставен въпрос относно това, колко пъти следва да бъде събрана така определената държавна такса при образуване на дело за определяне на режим на лични отношения между баба и дядо с техните внуци по чл. 128 СК, респективно, колко такси се дължат по такова производство – само една, по една за всеки ищец или по две на ищец при двама внуци, когато бабата и дядото искат определяне на един режим с всички внучета. Повдигнатият въпрос е обусловил решаващите изводи на възивния съд, който е сметнал за правилно да се събират по толкова такси на ищец, колкото внуци има по делото. По така поставения въпрос няма формирана съдебна практика на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира следното: По делата, които имат за предмет определяне на лични отношения между баба и дядо с техните внуци, когато се иска определяне на един режим, молбата до съда следва да се счете като такава за защита на един интерес, независимо от броя на ищците и на ответниците. Това е така, защото в такива случаи интересът на бабата и дядото да получат режим на лични контакти със своите внуци е общ, така както е общ и интересът на внуците да поддържат връзка със своите баба и дядо. Именно поради това законът в такива случаи е предвидил заплащане на проста такса, без оглед на броя на страните по делото. Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, когато с една молба се претендира защита на един интерес, се събира една държавна такса върху защитавания интерес. На това основание за образуване на дело по иск с правно основание чл. 128 СК, независимо от броя на ищците и от броя на децата, с които се иска определяне на режим на лични отношения, следва да бъде събрана една държавна такса, която е определена в чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК. При въззивно обжалване, както и при молба за отмяна, на основание чл. 18 от същата Тарифа следва да се събира такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. По изложените съображения указанията на администриращият въззивната жалба първоинстанционен съд за доплащане на държавна такса за обжалване на решението над дължимата, се явяват неправилни. Поради това, тяхното неизпълнение не е обуславяло връщане на жалбата, която не е била нередовна на това основание. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено като постановено в противоречие на процесуалния закон и делото – върнато на пъровстепенния съд за по-нататъшно администриране на въззивната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,