Определение № 60181 от 28.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1781/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу решение № 260565/21.04.2021 г. по в. д. № 451/2021 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която, след отмяна на решение на Районен съд Пловдив по гр. д. № 6424/2020 г., жалбоподателят е осъден да заплати на „Пловдивска консерва“ АД горницата над 10 974, 74 лв. до 13 402, 38 лв. на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща средномесечен пазарен наем за ползване на собствените на ищеца цистерни с гориво за периода 01.07.2016 г. – 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2020 г. Касаторът прави оплакване за неправилност на постановеното от Окръжен съд Пловдив решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди произнасяне на съда в противоречие с практика на Върховния касационен съд и необходимост от развитие на правото. Ответникът по касационната жалба „Пловдивска консерва“ АД я оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално атакуваното решение да не бъде допуснато до касация. Претендира заплащане на разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК, за извършването на които представя доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но срещу неподлежащ на обжалване акт /въпреки указаното в обратен смисъл в атакуваното въззивно решение/, поради което е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В процесната хипотеза Районен съд Пловдив е сезиран от „Пловдивска консерва“ АД с иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума в размер 13 402, 38 лв. срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Претенцията е основана на твърдения за наличие на договор за съхранение на военновременни запаси от 2008 г., чието действие било прекратено през 2009 г. Въпреки това обстоятелство Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ не е предприела нужните действия по преместване на запаса, поради което ищецът „Пловдивска консерва“ АД е продължил да осъществява съхранение. Търговският характер на спора произтича от твърденията в исковата молба, че търговецът „Пловдивска консерва“ АД е осъществявал дейности по опазване на държавни резерви, възложени по реда на чл.17, ал.2 от Закон за държавните резерви и военновременни запаси за опазване и съхраняване от външен съхранител - “Пловдивска консерва“ АД, т. е. от правоотношения, които са възникнали в резултат на прекратена търговска сделка. Настоящият състав е изразил тази своя теза и в предходно свое определение № 258/30.11.2018 г. по т. д. № 1542/2018 г. на I ТО, както и споделя практиката, обективирана в определение № 228/2013 г. по т. д. № 787/2012 г. на II ТО на ВКС. Подадената от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. При направено от ответника по касация искане и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на същия следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер, а именно 1 000 лв. - платено адвокатско възнаграждение С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС