Определение № 26 от 21.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2013 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на М. Ф. Ф. и М. С. Ф., подадена от адвокат Ц. Т., в която се сочи, че с определение № 239 от 22.10.2013 год., постановено по същото дело, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по отношение на направените разноски по делото. Искането е за присъждане на разноските. В писмения отговор по чл.248, ал.2 ГПК на И. Ц. И. и А. К. И., подаден чрез адвокат А. Д. се изразява становище, че молбата е неоснователна, респ. че адвокатското възнаграждение е прекомерно завишено. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира молбата за частично основателна. Производството по гр.д. № 4598/2013 г. е образувано по касационна жалба на И. Ц. И. и А. К. И., срещу решение № 380 от 5.03.2013 г. по гр.д. № 408/201 г. на Варненския окръжен съд. С определение № 239 от 22.10.2013 г ., постановено в производство по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд е прекратил касационното производство на основание чл.280, ал.2 ГПК, като не се е произнесъл по въпроса за разноските, поискани от ответниците по касация. Молбата е депозирана в срок. Процедурата по чл.248, ал.2 ГПК е изпълнена. По същество молбата е частично основателна. Ответниците по касационната жалба М. Ф. Ф. и М. С. Ф., чрез пълномощника си адвокат Ц. Т., са изготвили писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който е поискано присъждане на направените разноски, представен е договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., и списък на разноските. Съдът в настоящия състав намира, че при прекратяване на производството на ответната страна съгласно чл.78, ал.3 ГПК се присъждат разноски. С оглед осъществената от пълномощника на ответната страна защита за производството по чл.288 ГПК, изразяваща се в изготвяне на писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК адвокатското възнаграждение е прекомерно. Същото следва да бъде намалено, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК. На молителите следва да се присъдят разноски в размер на сумата 327 лв., изчислени по реда на чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното молбата следва да бъде уважена в този размер и И. Ц. И. и А. К. И. следва да бъдат осъдени да заплатят на молителите посочената сума. Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.,