Определение № 60454 от 16.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2591/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано по частна жалба на „Еко Трейдинг Къмпани“ ООД, гр. София срещу определение № 60179 от 16. 09. 2021 г. по т. д. № 1671/2021 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Еко Трейдинг Къмпани“ ООД срещу решение № 260368 от 18. 01. 2021 г. по гр. д. № 12209/2020 г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че подадената касационна жалба е недопустима, като се позовава на въведеното от него възражение за признаване право на задържане върху недвижимия имот, чието държане се иска да бъде предадено на ищеца с предявения иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, до заплащане на извършените подобрения. Излага доводи, че се касае до своевременно направено възражение и до установена със заключение на съдебно-техническа експертиза стойност на извършените подобрения от 223 991 лв. Частният жалбоподател изразява становище, че тъй като размерът на насрещните му претенции надвишава този по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, подадената касационна жалба срещу въззивното решение е допустима. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „Екоберг“ ЕООД /н./ не е депозирал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна За да остави без разглеждане касационната жалба на дружеството, частен жалбоподател в настоящото производство, насочена срещу решение № 260368 от 18. 01. 2021 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 12209/2020 г., с което е потвърдено решение № 102074 от 27. 05. 2020 г. по гр. д. № 62203/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която по иск по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД „Еко Трейдинг Къмпани“ ООД е осъдено да предаде на „Екоберг“ ЕООД /н./ държането на недвижим имот в гр. Пловдив, индивидуализиран в диспозитива на решението, заедно с намиращите се в имота инвентар и съоръжения, като е обезсилено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на възражението на „Еко Трейдинг Къмпани“ ООД за право на задържане на наетия имот, съставът на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Изложил е съображения, че обжалваното решение е постановено по търговско дело, в което е разгледан облигационен спор между търговски дружества по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, като с влязло в сила определение № 1377 от 30. 07. 2018 г. по т. д. № 581/2018 г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл. 70 ГПК е определена цена на този иск в размер на 7 200 лв., която е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Извършената преценка за допустимост на подадената касационна жалба е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая е разгледан спор между търговски дружества по иск по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за връщане на недвижим имот заедно с намиращите се в него инвентар и съоръжения, предмет на предоставено временно ползване по договор за наем, за който се твърди, че е прекратен, като определената на основание чл. 70 ГПК цена на иска е в размер на 7 200 лв.. Предмет на делото е право, което произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, поради което делото е търговско /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/ и въззивното решение е изключено от обхвата на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за допустимост на подадената касационна жалба, тъй като същият в качеството на ответник по иска е направил възражение за право на задържане на наетия имот до заплащане на извършените от него в имота подобрения на стойност, надхвърляща минималния праг за обжалване по търговски дела по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК обвързва допустимостта на касационното обжалване с цената на иска, за разлика от редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 59/2007 г./, предпоставяща правото на обжалване от обжалваемия интерес на страната. С оглед процесуалното правило на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК преценката за допустимост на касационното обжалване е ограничена до цената на иска и вида на делото, по което е постановено въззивното решение, и не може да бъде осъществявана с оглед размера на вземането, въведено като предмет на делото със защитно възражение на ответника за прихващане или с право на задържане. Подобно разширително тълкуване на чл. 280, ал. 2 ГПК е недопустимо. Когато ответникът е избрал възражението за прихващане или за право на задържане, а не насрещния иск като процесуален способ за предявяване на насрещното му вземане, последното е обусловено от иска, срещу който се прави, и следва неговия режим за разглеждане. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 510 от 17. 07. 2013 г. по ч. т. д. № 2421/2013 г. на ВКС, І т.о., определение № 186 от 4. 03. 2014 г. по ч. т. д. № 302/2014 г. на ВКС, І т. о. и определение № 146 от 20. 02. 2020 г. по гр. д. № 4246/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. Следва да се изтъкне, че в случая въззивният съд е преценил, че направеното от ответника, частен жалбоподател в настоящото производство възражение за право на задържане е недопустимо с оглед правилото на чл. 314, ал. 3 ГПК, поради което е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлено това защитно възражение. Липсва произнасяне по заявеното от ответника право на задържане и формирана сила на пресъдено нещо по възражението, съответно за ответника не е преградена възможността да предяви иск за защита на вземането си за подобрения и да осъществи тази защита в триинстанционно производство с оглед твърдяния размер на вземането му. По тези съображения, като е оставил без разглеждане касационната жалба на „Еко Трейдинг Къмпани“ ООД, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение