Определение № 248 от 28.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 92/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. А. П. срещу решение №1570 от 23.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1441/2014 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 22.01.2014 г. по гр.д. № 17 250/2012 г. на СГС, ГО, 2 ри с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 20 000 лева до пълнопредявения размер от 50 000 лева за претърпени при условията на ексцес болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 12.09.2001 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. Предявява насрещна касационнна жалба по чл.287 ал.2 ГПК срещу същото съдебно решение в осъдителната част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът П. /р. 1974 г./ е претърпял на 12.09.2001 г. ПТП. С присъда по НОХД виновният водач на МПС И. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1, б.Б вр. с чл. 342 ал.1, предложение трето НК. С решение от 25.05.2006 г. по гр.д. № 1739/2004 г. на СГС, Първо г.о. делинквентът П. е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на ищеца по настоящото дело П. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от нараняванията от причиненото ПТП в размер на 45 000 лева. По време иесящността на така заведеното срещу застрахователя на гражданската отговорност по иск на пострадалия дело е сключено извънсъдебно споразумение на 29.09.2006 г. по силата на което ищецът е представил молба за отказ от иска срещу застрахователят, а последният му е заплатил сумата от 20 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди,като страните са се договорили,че няма да имат занапред претенции във връзка с претърпените от ПТП вреди. С решение а ТЕЛК от 25.03. и от 20.02.2012 г. е констатиран настъпил ексцес на вредите, предмет на обезщетяване от застрахователя по цитираното споразумение с пострадалия, който ексцес се изразява в скъсяването на дължината на ляв долен крайник с още пет сантиметра в резултат на развит остеомиелит на костта в резултат на няколкото оперативни намеси необходими, с оглед отстраняване на контузията на крайника при претърпяното ПТП. При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният състав е обсъдил младата възраст на пострадалия и тежкото психическо състояние, в което е изпаднал,поради настъпилите от ексцеса вреди. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. По насрещната касационната жалба на ответника ЗК [фирма] във връзка с преценката на ВКС по критериите в чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация се поставят въпросите: налице ли е ексцес, когато се касае за предвидими още при първоначалното обезщетяване болки и страдания и за първоначалния момент, от който започва да тече давността при вземането за обезщетение при ексцес, с оглед погасяването на претенцията по давност. По втория въпрос: за началната дата, от която започва да тече погасителната давност за обезщетение за вреди от ексцес е налице основание за спиране на производството по чл.292 ГПК: висящо производство по тълк. дело №1/2014 на ОСТК на ВКС, което в т.3 третира именно този въпрос. С оглед изложеното, съдът