Определение № 1775 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 426/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на А. А. Д. срещу решение № 456 от 06.11.2025г. по в.гр.д. № 481/2025г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което, като е отменено решение № 290 от 18.03.2025г. по гр.д. № 4246/2024г. на Районен съд - Пазарджик, е отхвърлен искът по чл. 439 от ГПК на касатора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД. От касатора – ищец е било искано установяването, че поради настъпила погасителна давност дружеството, частен правоприемник на „Обединена българска банка“ АД, няма право на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1064/2024г. на ЧСИ Деница Станчева за сумата от 11 340. 48 лева, от които 10 182 лева главница по Договор за потребителски кредит от 09.11.2010г., със законната лихва от 15.09.2011г., 609. 17 лева договорна лихва, 549. 31 лева наказателна лихва, с разноските. Изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2011г., издаден по ч.гр.д. № 3708/2011г. на Районен съд – Пазарджик. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника е годно само по себе си да прекъсне и да спре теченето на погасителната давност. Това би означавало, че с реализиране на защитата чрез оспорване на вземането по изпълнителното дело се прекъсва течащата в полза на длъжника погасителна давност, какъвто не е смисълът на разглежданите норми. При съществуващо в полза на ответника – цесионер и частен правоприемник изпълнително основание (влязла в сила заповед за изпълнение), той има възможност да предприеме действия по събиране на вземането си, а наличието на последващ влизането в сила на заповедта предявен отрицателен установителен иск не спира давността, освен ако не е било допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението, какъвто не е случаят. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с уважаване на предявения иск. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Формулираният въпрос е: „Прилага ли се чл. 116, б.“б“ от ЗЗД и/или чл. 115, б.ж“ от ЗЗД по отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, с предявяването на който ищецът (длъжникът) се позовава на погасителна давност?“. Във връзка с въпроса страната сочи решение № 235 от 21.09.2012г. по гр.д. № 1762/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 57 от 27.06.2018г. по гр.д. № 591/2017г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 99 от 23.10.2018г. по гр.д. № 4991/2017г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 705 от 29.10.2010г. по гр.д. № 1744/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 99 от 10.05.2013г. по гр.д. № 681/2012г. на ВКС, ГК, І г.о., от които може да бъде изведено, че погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното вземане. Сочи се и решение № 257 от 30.04.2020г. по гр.д. № 694/2019г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., в което, според касатора, са разграничени хипотезите на предявен иск по чл. 439 от ГПК от длъжника, обезпечен с мярка спиране на изпълнението и когато такава мярка не е допусната. Посочено е и решение № 50017 от 27.03.2023г. по гр.д. № 720/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о. От „ЕОС Матрикс“ ЕАД, насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора с основен акцент, че са налице обстоятелства по чл. 116, б.“а“ от ЗЗД и чл. 116, б.“в“ от ЗЗД от значение за прекъсване на давността, както и от значение за спиране на давността съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по заявление на „Обединена българска банка”АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу А. А. Д. във връзка с вземания по Договор за потребителски кредит от 09.11.2010г. е било образувано ч.гр.д. № 3708/2011г. по описа на Pайонен съд – Пазарджик. На 16.09.2011г. по делото са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В полза на банката са били присъдени 11 340. 48 лева, от които 10 182 лева главница, със законната лихва от 15.09.2011г., 609. 17 лева договорна лихва, 549. 31 лева наказателна лихва и разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20148830401195 по описа на ЧСИ Петя Иванова, продължено (преобразувано) в изпълнително дело №20168210403306 по описа на ЧСИ- Петко Илиев. С искова молба от 13.01.2021г. А. А. Д. е предявил иск по чл. 439 от ГПК за установяване, че правото на принудително изпълнение на банката е погасено по давност. За ответник е било посочено дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕАД, частен правоприемник на банката. Образувано е било гр.д. № 132/2021г. на Районен съд – Пазарджик и с решение №532 от 23.06.2021г. искът по чл. 439 от ГПК е бил отхвърлен. Това решение е било потвърдено с решение №217 от 18.11.2021г. по в.гр.д.№571/2021г., влязло в законна сила на 29.12.2021г. При тези обстоятелства въззивният съд е приел искът на ищеца по чл. 439 от ГПК за неоснователен. Това е можело да бъде само поради предходно отхвърления идентичен иск по чл. 439 от ГПК. Устните състезания във въззивното производство по този иск са приключили през 2021г. и към момента на предявяване на новия иск по чл. 439 от ГПК (10.10.2024г.) не е изтекъл нов петгодишен период на приложимата давност по чл. 110 от ЗЗД. Това е, тъй като предявеният от длъжник отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземане, основан на погасителна давност, при поддържано от ответника възражение за неизтекъл давностен срок, прекъсва давността. Прекъсването е под условие - ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по аргумент от чл.116, б.“б“, вр. с чл.117, ал.2 от ЗЗД). Същевременно от състава на Окръжен съд - Пазарджик не са били отречени, а са били потвърдени обстоятелствата, че между страните са били сключени споразумение за разсрочване на парично задължение с изх.№ МА 00074660/02.08.2018г. и споразумение с изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г. от 07.08.2019г. Съгласно споразуменията А. А. Д., длъжник, е признал вземанията по договора за кредит пред „ЕОС Матрикс“ ЕАД като кредитор, което е било от значение за прекъсване на давността (чл.116, б.“а“ от ЗЗД). От значение за прекъсване на давността са били и извършените доброволни плащания в периода от 06.03.2018г. до 08.07.2019г. В чл.4 от Споразумението от 07.08.2019г. изрично е било посочено, че с подписването му длъжникът признава съществуването на непогасените вземания по основание и размери, подробно индивидуализирани в чл. 3. В периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. теченето на давността е било спряно съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (чл.3, т.2). По молба от 04.09.2024г. на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕАД е било образувано изпълнително дело № 1064/2024г. по описа на ЧСИ Деница Станчева. Тъй като с молбата от 04.09.2020г. са били направени искания да се предприемат изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи (запори), давността отново е била прекъсната (чл. 116, б.в“ от ЗЗД). Това е било също на 18.09.2024г., когато е бил наложен запор върху лек автомобил марка „Рено“, модел „Фуего GТL“, с рег. [рег.номер на МПС]. Не е било отречено възражението на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, че е без значение дали е имало авансово заплащане на такси за осъществяването на способа (чл.73, ал.3, чл.433, ал.1, т.6, чл.426, ал.3 ГПК, чл.80 ЗЧСИ), щом невнасянето на таксата не е довело до връщане на молбата за образуване на делото. С оглед мотивите на въззивния съд в решението му, поставеният от касатора правен въпрос относно приложението на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не е от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, при което не е удовлетворено общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е, тъй като искът по чл. 439 от ГПК на касатора – ищец е отхвърлен не само поради възприети обстоятелства по чл. 116, б.“б“ от ЗЗД, но и поради такива по чл. 116, б.“а“ и б.“в“ от ЗЗД (признаване на вземането от длъжника и предприемането на действия за принудително изпълнение), сами по себе си достатъчни, за да бъде обосновано прекъсване на погасителната давност относно вземанията, ведно със спирането на давността съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Така изводът на въззивния съд, че винаги когато отрицателен установителен иск на длъжника по чл. 439 от ГПК е отхвърлен, се касае за прекъсване на давността, аналогично на предявения и уважен иск на кредитора относно вземането, не е решаващ за изхода на делото. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Пазарджик не следва да бъде допуснато. С подадения отговор на касационната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕАД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 120 лева, с равностойност от 61. 36 евро. Сумата съответства на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените действия по процесуално представителство на дружеството. Воден от горното съдът