Определение № 5297 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5318/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Х. Т., ЕГН [ЕГН] против решение № 279 от 24.07.2023 г. по гр.д.№ 280/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което след частична отмяна на решение №1 от 10.01.2023г. по гр.д.491/2021на Пещерски районен съд, е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъде осъдена З. С. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения й недвижим имот: вилна сграда №***, намираща се в УПИ/ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв. *** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. П. като преустанови извършването на строително монтажни работи /СМР/ на мястото на премахнатата вече вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл.П. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради превратно прилагане на чл. 109 ЗС и неправилно прилагане на чл. 50 ЗС, за нарушение на съдопроизводствените правила, защото не са анализирани част от доказателствата, някои от тях са само преразказани без да се правят изводи от тях, а при анализа на други доказателства е вложен смисъл, какъвто те не установяват. Направено е оплакване и за, необоснованост на формираните правни изводи относно предпоставките за прилагане на защитата по чл. 109 ЗС. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1, евентуално т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. На първото основание, касаторката иска допускане до касация по следните въпроси: 1. Относно задължението на въззивната инстанция да формира собствени изводи по оплакванията във въззивната жалба от събраните доказателства, да формира вътрешното си убеждение след анализ на събраните доказателства и обсъждането им по отделно и в съвкупност /чл. 12 и чл. 236, ал.2 ГПК/ и за това, че препращането към мотивите на първата инстанция, съгл. предвидената възможност по чл. 272 ГПК не освобождава съда от излагане на собствени мотиви по съществото на спора; 2. При наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица, длъжен ли е съдът да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение, като посочи недостатъците на заключението, което не възприема, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, както и да прецени всестранно другите доказателства? 3 .Длъжен ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва пречене, в случаите, в които неоснователните действия се изразяват в извършване на строителство в нарушение на строителните правила и норми, въвеждащи изисквания за минимални отстояния от съседни сгради? В случаите на незаконност на строителство в съседен имот /съседна сграда/, изразяващо се в нарушение на изискванията за минимално изискуемите отстояния, съгласно приложимите правила и норми за строителство, трябва ли ищецът да доказва как бъдещата сграда би му пречила или е достатъчно да докаже, че строителните книжа и започнатото в съответствие с тях строителство предвиждат намалени отстояния? На основание чл. 280, ал.1,т.1 или евентуално т.3 ГПК се иска допускане до касационно обжалване по следните въпроси: 4 .Следва ли при започване на строителството на една сграда, когато са нарушени нормативно установените строителни правила и норми за отстояния от съседна сграда, строителството да бъде завършено до степен на „груб строеж“, за да може собственикът да се защити с иск по чл. 109 ЗС; 5 .Приложима ли е защитата по чл. 109 ЗС срещу неоснователни действия, изразяващи се в започване на незаконно строителство на съседна сграда или е необходимо това неоснователно действие да бъде завършено и да доведе до обективиране на сградата в достатъчна степен, за да може да бъде предмет на фактическо изследване на „преченето“ и собственикът да се брани с иск по чл. 109 ЗС; 6. Търпимо ограничение по смисъла на чл. 50 ЗС ли е ограничаване на достъпа на собственика на съседна сграда и на възможността му за достъп и ползване на имота, когато същото е причинено от строителство на съседна сграда, извършено без строителни книжа, в отклонение от установените изисквания за минимални отстояния спрямо съседната сграда. Касаторката се позовава и на очевидна неправилност, изразяваща се в прилагане на нормите на чл. 109 и чл. 50 ЗС не съобразно вложения в тях смисъл, а превратно и поради очевидно противоречие на изводите: че собственикът, чийто имот е засегнат от започнато незаконно строителство в съседен имот може да се брани само след като незаконното строителство бъде завършено; че в хипотеза на започнато, но незавършено незаконно строителство, ищецът следва да докаже как построената незаконна сграда би му пречела. Ответницата по касация З. С. Д. оспорва допустимостта на касационната жалба, която счита за просрочена и основателността й. Оспорва допускането до касационно обжалване, защото при всички поставени материално правни въпроси се изхожда от това, че не са спазени отстоянията, но по този въпрос изводите на експертите са различни в зависимост от това как ще приемат, че се изчислява височината на сграда с наклон на покрива, а и защото всички експерти са единодушни, че не е нарушава ослънчаването на сградата на ищцата. Счита, че въззивният съд не се е произнесъл по формулираните въпроси в изложението към касационната жалба и че не е доказано и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото посочените и представени решения не се отнасят за процесния случай, а не е обосновано и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Оспорва допускането до касация и поради очевидна неправилност, тъй като от мотивите на решението на въззивната инстанция не може да се прави извод за особено тежки нарушения на материалния закон или на правилата на логиката. Касационната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване. Настоящата инстанция приема, че е постъпила в срок поради следното: В хода на производството пред РС ищцата е упълномощила адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ за процесуално представителство пред всички инстанции, включително и с право да преупълномощава и други адвокати със същите права. /л.5/ Един от съдружниците е адв. Г. Д. Б.. Ищцата се е явявала в съдебни заседания лично и с адв. Б.. На л. 166 от делото на РС е приложено пълномощно, с което адвокат Б. е преупълномощил адвокат А. Р. П.. Ищцата се е явила лично и с адвокат П. в с.з. на 21.09.2022 г. Адвокат П. е представлявала ищцата и в с.з. на 15.12.2022 г. и на нея е връчено и решението на първата инстанция. Адвокат П. е изготвила и отговора на частна жалба против определение по чл. 248 ГПК. Пред въззивната инстанция е представен договор за правна помощ между ищцата В. Х. Т. и адв. С. М. и пълномощно, с което са предоставени права за процесуално представителство от името на ищцата за него и за адв. В.Г.. Ищцата не е посочила, че оттегля пълномощията от адвокат П.. В писмената защита, подадена от В. Т. чрез адв. М. изрично е посочен адрес за призоваване и съобщения. /л.72 от делото на ОС/ Въззивното решение обаче е изпратено на адвокат П., която не го е получила, а е вписала в съобщението, че не е пълномощник на лицето и се е подписала. В този момент съдът е уведомен за това, че адвокат А. П. не е пълномощник на лицето, поради което не може да се приеме, че е налице редовно съобщаване на решението по аргумент от чл. 36 ГПК. В този случай не е налице отказ от получаване на съобщение от пълномощник-адвокат, т.е. неприложим е чл. 51, ал.2, пр.1 ГПК, а е налице изключението в този текст, защото адв. П. е посочила, че не е пълномощник на лицето. Без значение е дали причината за това е оттегляне на пълномощното или отказ от него, защото и в двата случая не е налице отказ на адвокат да получи съобщение, адресирано до него, като доверител на страна в граждански процес. Поради това и съгласно чл. 39, ал.1 ГПК е изпратено съобщение на упълномощеният адвокат от ищцата адвокат С. М., на посочения от него адрес за връчване на призовки и съобщения, получено от него на 11.09.2023 г. Касационната жалба е подадена на 11.10.2023 г. по пощата /приета от служител на тази дата /л. 159 от делото на ВКС/, поради което съдът счита, че е подадена в едномесечен срок. Предвид изложеното, касационната жалба е допустима. Възражението на ответницата по касация по допустимостта на жалбата поради просрочие е неоснователно. |По делото е установено следното: Ищцата и две други лица се легитимират като собственик на вилна сграда № ***, изградена в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В. П.“, [община] на основание наследство и давност /н.а. № 92,т.1/1990 г./ и въз основа на отстъпено и реализирано право на строеж, видно от удостоверение №7 от 26.09.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория. Строежът е изпълнен в съответствие със съгласувани и одобрени проекти от 09.08.2007г. и Разрешение за строеж №37 от 14.08. 2007г., съгласно удостоверение, изх.№ У ТСУ-99 от 14.09.2017г. на Дирекция СА при Община Брацигово. На юг от тази сграда се е намирала вила № ***, със застроена площ 30 кв.м., купена от ответницата с нот акт №23, том III от 2019г. Учредено й е от общината, с договор №118 от 08.12.2020г., право на пристрояване и надстрояване на законно построена едноетажна полумасивна вилна сграда с пл.№***до площ 87,70 кв.м. на два етажа, което да се реализира в пет годишен срок. Преди отстъпване на правото на пристрояване и надстрояване, с писмо от 30.10.2020 г., ищцата е уведомена от общината, по повод неин сигнал, че вилна сграда № ***е съборена и на место е само изкоп. Въпреки това е издадена скица с виза за проектиране № 214/21.02.2021 г. за „Пристройка и надстрйка на съществуващата вилна сграда пл. № ***, в която с пунктир са отразени размерите на сградата след пристройването и отстоянията от съседните вили пл. № ***и ***и минималната височина на строежа. С решение № 3891 от 11.04.2023 г. по адм.д.№ 11355/2022 г. на ВАС е потвърдено решение № 729 от 10.10.2022 г. по адм.д.№ 684/2021 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е прогласена за нищожна издадената скица с виза за проектиране № 214/21.02.2021 г. Въз основа на тази скица с виза обаче е издадено разрешение за строеж №36 от 22.12.2020г. за извършване на предвидените в одобрения и съгласуван инвестиционен проект /СМР/ за строеж „Пристройка и надстройка на съществуващата вилна сграда“. Това строително разрешение е обжалвано от ищцата, която е приета за активно легитимирана да го обжалва /определение № 6763 от 22.06.2023 г. по адм.д.№ 5766/2023 г. на ВАС/, но по делото няма данни да е приключило административното производство. Изготвеният и одобрен проект въз основа на издадената скица с виза за проектиране, обявена за нищожна при съдебноадминистративен контрол, е за изграждане на изцяло нова сграда. Според първата СТЕ, изготвена от инж. Г. П., предвиденото петно за застрояване отговаря на преди това построената вила от 30 кв.м. и одобрения архитектурен проект отговаря на издадената скица с виза за проектиране. Към момента на изготвяне на заключението строежа е спрян, ограден е с техническа ограда и е до ниво излети бетонови основи и кофража не е свален. Най-близкото разстояние между вила ***и вилата на ищцата № ***било 5,10 м. и постепенно се увеличава в западна посока до 12,50 м. Височината на новата вила била 2,96 м. и е напълно достатъчна, т.е. отговаря на Наредба № 7/222.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Вещо лице П. не е открило съоръжения според проекта между строежа и вилата на ищцата, но е докладвала, че предвид голямата деневилация на терена, е предвидено изграждане на две подпорни стени от север и изток на строящата се вила на разстояние 0,92 м. и 0,97 м., като подпорната стена от север отстои на 4 м. от вилата на ищцата. Предвидено е да има покрита тераса, но височината от тази страна е 1,96м. спрямо терена и е спазено отстоянието, посочено по-горе от вилата на ищцата. Ищцата може да преминава до вилата си само от запад, но вещото лице не може да отговори дали със строежа е преустановен достъп на ищцата с автомобил от друга посока. Според това вещо лице, строящата се вила няма да попречи на огряването от слънцето на вилата на ищцата. В приложената окомерна скица към това заключение, на л. 152 от делото на РС се вижда разликата в разположението и размерите между петното на съборената вила № ***и петното на „пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“. Поради оспорване е назначена повторна единична СТЕ със същата задача, изготвена от в.л. арх. Е. Т. А. Х.. Тя е констатирала, че сградата на ищцата и строежа на ответницата се намират в парцел, отреден за свободно, ниско по хапактер, комплексно застрояване. Ситуационното решение на инвестиционния проект за изграждане на новопроектираната вилна сграда е в нарушение на предвижданията на действащия ПУП, конкретизирани и допълнени с издадената от главният архитект виза, която не предвижда намалени отстояния по смисъла на чл. 36 ЗУТ, като се съобрази, че ПУП предвижда в парцела да се изграждат сгради в условията на комплексно застрояване. Не съответства на ПУП и издаденото строително разрешение. Така разстоянието между вила 126 и северозападната фасада на новостроящата се нива следва да е 7,83 м., колкото е и височината й по проект в най-високата точка на покрива, а графично измереното разстояние 5,20 м. Разстоянието от западния ъгъл на вила ***до строящата се вила ***следва да е 14,16 м., а графично е измерено разстояние 11,16 м. /л.220 и л.227 от делото на РС/ Предвидено е в част В и К от проекта да има изгребна яма с обем 2,5 куб.м. и резервояр за потопяема помпа с обем 1 куб.м., които съоръжения да бъдат монтирани на разстояние 3 м. от северозападната фасада на строящата се сграда и на 9 м. и 6 м. от южната фасада на вила № ***. /виж л. 129/ Подпорните стени са на същото разстояние – 4 м., което е измерила и първата СТЕ. Вещото лице е установило, че вилата на ищцата има главен вход от запад и втори вход от юг. Според вещото лице е възможен достъп с автомобил до западния вход, а строителната ограда сега затруднява ползването на входа от юг, който преди започване на строителството е бил достъпен с автомобил, а сега това е невъзможно. Отстоянието между вилата на ищцата и строящата се вила на ответницата по графично измерване е с 1/3 по-малко от нормативно изискуемото се. Предвид направените констатации за разположението на започнатия строеж спрямо предвижданията и нормативните изисквания за спазване на отстояния, ослънчаването на вила № ***според вещото лице ще бъде нарушено. Предвид противоречието в констатациите и изводите на двете единични СТЕ е допусната тройна СТЕ. Тя е констатирала разминаване между застроителното петно по ПУП, очертанията на разрешеното строителство с прогласената за нищожна скица с виза, издаденото разрешение за строеж, последните две за пристрояване и надстрояване и очертанията на изцяло нова вилна сграда по одобрения архитектурен проект /разминаванията са графично отразени на скицата на л. 199/ Не е имало пречка да се издаде виза и строително разрешение за изграждане на изцяло нова сграда, тъй като не се променя по плана характера на застрояването, но това не е направено. Според тази експертиза, при наклонена стреха, каквато проекта предвижда за вила ***, няма норми как се определя нормативно височината, защото в чл. 24 ЗУТ и чл. 74, ал.1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ не е уредена тази хипотеза, но при норма 7 м. и надвишаване само с 0,83 и наклон на покрива е по благоприятно от хоризонтален покрив. Отстоянието на строежа до вила ***е измерено графично на 5,10 м., които дори при височина 7 м. е под нормативно установеното. Най-отдалеченото разстояние в западната част е 11 м. при норма 14 м. При определяне на нормативно необходимите отстояния не е предвидено и не се отчита денивелацията. Относно изгребната яма и резервоара измерванията и изводите на вещите лица са същите, както и отстоянието на подпорната стена, която е предвидено да се изгради на 4 м. от вилата на ищцата, което също е в нарушение на изискванията за минимално отстояние. Според тройната СТЕ, до главният вход от запад има достъп с автомобил покрай други вили, а другия вход е от изток /а не от юг/ и достъпа на ищцата през него с автомобил е невъзможен, а пешеходно е силно затруднен от подпорната стена от изток и монтираната ограда на строежа. Ако се реализира строителството на вила ***по проекта ще бъде невъзможен достъпа до вила ***от юг с автомобил, какъвто би бил възможен ако се реализира застроителното петно по ЗРП. /л.289 от делото на РС/ Относно това, дали неспазването на отстоянията ще се отрази на ослънчаването на вилата на ищцата, вещите лица не могат да вземат становище, но посочват, че понеже покрива е с триъгълна форма, то и сянката ще е с такава форма, а не като правоъгълник. При тези доказателства, първата инстанция е уважила иска, като е приела, че е доказано, че ответницата, със започване на строеж в нарушение на строителните правила и норми в съседство с вилата на ищцата е извършила неоснователни действия, които смущават правото на собственост на ищцата. Тъй като са реализирани основите на сградата, с което е създадено трайно състояние, е прието, че не са преустановени неоснователните действия. Приел е, че при нарушаване на нормативно установени отстояния не е необходимо допълнително да се установява от ищцата как това създава пречки да упражнява правото си на собственост. Въззивната инстанция отменя това решение, като приема, че разпоредбата на чл.109 ЗС предоставя защита на правото на собственост „само и единствено при реално настъпило такова изменение от обективна действителност, извършено по начин и със средства което обективно пряко и непосредствено да осъществява състав на неоснователно действие и въздействие“. Неоснователното действие според възивният съд следва да „има реален външен фактически измерител по начин и със средства пряко и непосредствено въздействащи върху собственика и явно възпрепятстващи възможността му /на собственика/, фактически, а не предполагаемо или вероятно, да упражнява правото си на собственост“. Според съда, преченето не е еквивалентно с евентуално настъпването на бъдещо несигурно събитие /построяване на сграда/, дори за нея да не са спазени строителните правила. Обосновал се е с това, че неспазените правила, които нарушават правото на собственост могат да бъдат коригирани в хода на строителството на новоизграждащата се вилна сграда. Според съда преченето трябва да има „своя материален веществен израз и негативна проявна форма“, а неосъществена хипотеза, предположение, вероятност не представлява реално създадени пречки за упражняване на правата от собственика. Неоснователно действие според съда трябва да има обективиран конкретен реален материален измерител, за да се изследва наличието му, дали въздейства или се касае за хипотетично състояние. При изложеното тълкуване на закона, въззивният съд е приел конкретно, че тъй като вила ***има само основи на ниво терен и не е изградена поне като груб строеж, не може да се коментира изобщо въпроса за фактическото ослънчаване на вила №***и за достъпа на ищцата до вилата й №***. Тъй като няма изградена и съществуваща сграда, респективно височина и покрив, не може да бъдат изследвани фактически изискуемите отстояния, а измерените били само хипотетични и на ниво строителни книжа, и не може да се определи негативното въздействие за ищцата от неспазването им. Според въззивният съд няма административна пречка строителните книжа и скица с виза, инвестиционен план и други да бъдат преработени по начин, че окончателно новоизградената вила №***да не засяга и пречи на ищцата да полза вилата си. Съдът е посочил, че ако след изграждането на новата вила се установи фактическо правно значимо пречене, може цялата сграда да бъде съборена до основи с всички неблагоприятни последици за собственика й. Според въззивният съд, това е най-голямата защита за нарушеното право на собственост на ищцата, а само на етап излети основи липсва обект и не може да се изследва дали те пречат, защото няма яснота как реално са разположени и какви параметри ще имат. След изграждане на сградата като съществуващ обект би станало ясно как влияел негативно на собственика на вила №***, дали нарушава или смущава правото й на собственост освен като незаконен строеж, който подлежи на премахване. Относно достъпа на ищцата до имота й, съдът е приел, че предвид установеното, че планът на летовището не предвижда достъп до всяка вила чрез път, алея, улица, е възможно неограничен достъп от всички възможни посоки в зависимост от местоположението и конфигурацията на съответната вила и обективните дадености на терена на място. Поради това достъпа на ищцата не е ограничена от строежа на вилата от ответницата. Дори да е налице известно ограничение, то е търпимо и допустимо предвид това, че ищцата е носител само на правото на строеж, каквото право притежава и ответницата, а „обективно стеклите се фактори на място не могат да дадат приоритет на ищцата за сметка на ответницата“, а и ищцата могла да поиска от общината изграждане на алеи за пешеходен и трансортен достъп до имота й, защото терена е общински. Въззивният съд се е мотивирал, че това, че е изграден незаконен строеж автоматично не доказва, че се пречи за упражняване правото на собственост, а преченето следва да се докаже и за този извод се е позовал на ТР № № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, част от мотивите на което възпроизвежда. Тъй като в настоящата хипотеза нямало реално въздействие или посегателство, тъй като вилата не е изграден обект от ответницата, а се касае за „бъдещо неопределено, несигурно предполагаемо въздействие“ и във всеки момент „могат да се променят или коригират строителните книжа, изградените основи не подлежат „незабавно на премахване или спиране на СМР“. Поради това, че не е установено премахване на скална маса с багер и пукнатини в скалите, както и опасност от свлачещни процеси, и в това аспект е прието, че не се създава опасност за вилата на ищцата. С тези мотиви е отменено решението на първата инстанция и предявеният иск е отхвърлен. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК. По първият въпрос, настоящата инстанция намира, че въззивният съд е формирал собствени фактически изводи от доказателствата и е достигнал до различни правни изводи от първата инстанция. Не е препратил към мотивите на първата инстанция. Отделен е въпроса дали фактическите изводи са обосновани и дали правните изводи са правилни. Поради това съдът приема, че по първия поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. По втория въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като мотивите на съда за неоснователност на предявения иск не са свързани с установеното от вещото лице относно неспазване на строителните правила и норми, а само с безспорно установеното по спора между страните, че сградата все още не е изградена, а е на етап наливане на основи и на този етап не може да се установи неспазване на отстояния, поради което не се смущава или пречи на ищцата да упражнява правото на собственост. Приетите заключения на СТЕ не са обсъждани, а само са възпроизведени. Следващите свързани два въпроса са: „Длъжен ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва пречене, в случаите, в които неоснователните действия се изразяват в извършване на строителство в нарушение на строителните правила и норми, въвеждащи изисквания за минимални отстояния от съседни сгради? В случаите на незаконност на строителство в съседен имот /съседна сграда/, изразяващо се в нарушение на изискванията за минимално изискуемите отстояния, съгласно приложимите правила и норми за строителство, трябва ли ищецът да доказва как бъдещата сграда би му пречила или е достатъчно да докаже, че строителните книжа и започнатото в съответствие с тях строителство предвиждат намалени отстояния“. Тези въпроси са относим към предмета на спора, обсъждани са от въззивния съд и са определящи за изхода му. По тях се твърди и съдът констатира противоречие с ТР № № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК В мотивите по т.3 от този тълкувателен акт се приема че „понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем“ и един от посочените примери е „когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение“. Твърди се и се констатира противоречие и с Решение № 625 от 3.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2009 г., I г. о., според което негаторната защита е допустима и когато нарушението на собствеността е породено от извършване на незаконен строеж, независимо от възможността за сезиране на държавните органи за строителен контрол. При незаконност и нетърпимост на строеж по техническите и градоустройствени изисквания собственикът има право да иска както да бъде премахнат, ако създаденото състояние въздейства противоправно върху неговата вещ, така и когато „създава сериозна опасност нарушението да настъпи за в бъдеще, за да бъде то предотвратено, без да се изчаква да бъде извършено реалното посегателство върху вещта“. Касаторката се позовава и на Решение № 197 от 29.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2019 г., I г. о., в което е прието, че определените от законодателя минимални разстояния са необходими, за да осигурят нормална осветяеемост на съседен имот, поради което самото нарушение на тези норми води до извод за съществено засенчване на съседния имот и съответно за пречене на собствениците на този имот да ползват имота си по предназначение. При наличието на такива изрични законови норми, не е в компетентността на вещо лице или на съда да преценява, че в конкретния случай, въпреки нарушението на тези норми, не се нарушавала нормалната осветеност на съседния имот. Приетото от въззивния съд, относно това, че щом не е реализирано строителството, не може да се изследва дали са спазени отстоятията и дали ще има засенчване на съседната сграда и, че преченено е следвало да се докаже от ищцата, а не е достатъчно установяването само на неспазването на отстоянията по одобрените строителни книжа, е в противоречие с цитираната съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване по формулираните два въпроса на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Следващите четвърти и пети въпрос са свързани по формулировка с тази въпроси, по които се допуска касационно обжалване, поради което по тях не се допуска отделно касационно обжалване. Шести въпрос се отнася до приложението на чл. 50 ЗС и конкретно търпимо ли е по смисъла на този текст ограничаване на достъпа на собственика до имота му, когато същото е причинено от строителство на съседна сграда, извършено без строителни книжа, в отклонение от установените изисквания за минимални отстояние спрямо съседната сграда. Съдебната практика /напр. Решение № 53/30.04.2018 г. по гр.д.№ 3540/2016 г. І гр.о./ е дала отговор, че преценката за това кои неоснователни въздействия смущават правото на собственост в по-голям обем от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело, поради което не може да се обобщава практиката. Отделно от това, по делото е установено, че ищцата има достъп към вилата си от западния вход. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Касаторкака се позовава и на очевидна неправилност, изразяваща се в прилагане на нормите на чл. 109 и чл. 50 ЗС не съобразно вложения в тях смисъл, а превратно и поради очевидно противоречие на изводите: че собственикът, чийто имот е засегнат от започнато незаконно строителство в съседен имот може да се брани само след като незаконното строителство бъде завършено; че в хипотеза на започнато, но незавършено незаконно строителство, ищецът следва да докаже как построената незаконна сграда би му пречела. Една от формите на очевидна неправилност, която следва да се установи от мотивите на обжалваният съдебен акт, е когато грубо са нарушени основни логически и общоприложими правила на логиката при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК като очевидно неправилен, поради противоречие с логиката, на извода, че собственикът, чийто имот е засегнат от започнато незаконно строителство в съседен имот може да търси защита чрез иска по чл. 109 ЗС само след като незаконното строителство бъде завършено. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение