Определение № 5531 от 29.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4515/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.568/19.09.24 по ч.г.д.№.382/24 на АС Варна, след отмяна на опр.№.1554/19.04.24 на ОС Варна по гд.№.1920/21 по чл.248 ГК, е изменено опр.№.647/20.02.24 по г.д.№.1820/21 на ОС Варна в частта за разноските, като КОНПИ е осъдена да плати на адв. Р. С. Н. и адв. П. И. Т. 9430лв. / вместо първоначално присъдените 14 144,03лв./ адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.4 ГПК вр. с чл.38 ал.2 ГПК предвид постановеното с опр.№.1901/5.12.23 по г.д.№.1820/21 на ОС Варна частично прекратяване на делото поради отказ от иска /по отношение на имущество на стойност 237 350,86лв. от общо претендираните първоначално за отнемане 1 167 569,07лв./. Постъпила е частна касационна жалба от адв.Р. С. Н. и адв. П. И. Т., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна КОНПИ оспорва жалбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че съгласно даденото задължително разрешение с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.24 по дело С-438/22 по преюдициално запитване, посоченият в Наредба №.1/04 минимален размер не се явява задължителен и следващото се адвокатско възнаграждение трябва да бъде определено при отчитане момента на сключване на представения по делото договор за безплатна правна помощ, фактическата и правна сложност на спора, както и обема на извършените от процесуалните представители процесуални действия; безспорно производствата по отнемане на незаконно придобито имущество се характеризират с фактическа и правна сложност; в случая по делото са проведени над десет съдебни заседания, в които процесуалните представители на ответницата са взели участие, като са изразявали становища и са отправяли искания за събиране на доказателства; същевременно, независимо от броя на заседанията, разпитаните свидетели и назначените експертизи, не може да се приеме, че е налице изключителна фактическа и правна сложност на делото, която да обоснове присъждане на разноски за прекратената част от производството в претендирания размер, който двукратно надвишава посоченият като ориентир в Наредба №1/04 минимум. Отразено е и, че трябва да се отчете, че производството по делото продължава пред ВОС, поради което и броя на заседанията и сложността на делото ще бъдат преценявани от съда и при определяне на размера на адвокатското възнаграждение с крайния акт по непрекратената част от исковете. Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че извършените процесуални действия не са били единствено по повод и във връзка с исковете, по които производството е било прекратено. При тези обстоятелства е прието, че дължимото в полза на адвокатите Н. и Т. възнаграждение за прекратената част от производството поради отказ от иска трябва да бъде определено в размер на 2/3 от минималния размер по Наредба №.1 1/04 /ред.ДВ бр.88/22/ за една инстанция - а именно на 9 430лв. Касаторите се позовават на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Как се определя възнаграждението по чл.38 ЗА и следва ли съдът да вземе предвид обема на извършената работа, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и етапа, на който делото е прекратено поради отказ от иска?“ /ТР 6/6.11.13 по тълк.д.№.6/12, ОСГТК, опр.№.460/28.07.14 по ч.г.д.№.3559/14, І ГО опр.№.359/25.07.16 по ч.т.д. №.647/16, І ТО, опр.№.2397/16.05.24 по ч.г.д.№.970/24, ІV ГО, опр.№.9290/ 29.02.24 по ч.г.д.49/24, ІV ГО, опр.№.2995/13.06.24 по г.д.№.991/24, ІV ГО/; 2.“В случаите, когато отговорността на ищеца е за разноски по реда на чл.78 ал.4 ГПК /прекратяване на делото поради отказ от иска/, за основателността на възражението по чл.78 ал.5 ГПК има ли значение действителната фактическа и правна сложност по делото, както и обстоятелството, че към момента на десезиране на съда възложената от ответника адвокатска защита не е осъществявана в пълен обем поради неизслушване на всички свидетели и непредставяне на окончателна писмена защита, предвид прекратяването на производството в определен обем?“; 3.“Дали е допустимо Наредба №.1/04, към която чл.78 ал.5 ГПК препраща, да ограничи съда при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото със защитимия интерес?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не саналице Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, в това число цитираната относима към първия въпрос, възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената работа /опр. №.2397/16.05.24 по ч.г.д.№.970/24, ІV ГО/. Именно тези критерии, ведно с постановките на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.24 по дело С-438/22, са били съобразени и от въззивния съд при определяне размера на адвокатското възнаграждение за оказаната на ответницата безплатна правна помощ. Отчетено е, че производството по ЗОНПИ се характеризира с фактическа и правна сложност и че по делото са проведени над десет съдебни заседания, в които процесуалните представители на ответницата са взели участие, като са изразявали становища и са отправяли искания за събиране на доказателства; намерено е, обаче, че независимо от броя на заседанията, разпитаните свидетели и назначените експертизи, не може да се приеме, че е налице изключителна фактическа и правна сложност на делото, която да обоснове присъждане на разноски за прекратената част от производството в претендирания от процесуалните представители на ответницата размер, двукратно надвишаващ посочения като ориентир в Наредба №1/04 минимум; от друга страна извършените процесуални действия не са били единствено по повод и във връзка с исковете, по които производството е било прекратено; то продължава и броя заседания и сложността на делото ще бъдат преценявани и при определяне на размера на адвокатското възнаграждение с крайния акт по непрекратената част от исковете.. Предвид изложеното не е налице процедиране в отклонение от практиката на ВКС, съответно хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият и третият въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросите не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка; те са и неотносими към фактите и обстоятелствата по делото-в процесния случай се касае за хипотеза на определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА, а не за такава на присъждане на платен адвокатски хонорар, по отношение на който е направено възражение за прекомерност съобразно чл.78 ал.5 ГПК. С оглед на изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и съответно твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. По горните съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,