Определение № 2661 от 16.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 530/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. М. И. срещу решение №702 от 07.02.2024 г. по в.гр.д.№2849/2023 г. на СГС. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №279 от 06.01.2023 г. по гр.д.№15221/2022 г. на СРС, поправено с решение №287 от 06.01.2023 г. по гр.д.№115221/2022 г. на СРС, е отхвърлен предявеният от Й. М. И. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата от 9000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 10.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.10.2020 г. до окончателното плащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За задължението на съда да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно. 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди при телесна повреда, съдът да вземе предвид и икономическите условия в страната към момента на определяне на обезщетението. 3. Следва ли обезценката на парите при инфлация да бъде съобразявана от съда при определяне на размера на справедливото обезщетение в хипотеза, в която с извънпроцесуално и процесуално поведение застрахователят обективно е направил така, че години наред пострадалият да не може да получи каквото и да е обезщетение, в който период то номинално се е обезценило поради повишаване цените на стоките. Спрямо първите два въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а спрямо третия – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. По спорния въпрос относно размера на обезщетението, предназначено да възмезди страданието, понесено от ищеца, въззивният съд след подробен анализ на приетите по делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, е установил, че ищецът е получил следните травми: счупване без разместване на четвърта метатарзална /предноходилна/ кост на десния долен крайник, което е довело до трайно затруднение на движенията на същия крайник, за срок по-продължителен от тридесет дни, които наранявания осъществяват медикобиологичните характеристика на средна телесна повреда. Позовавайки се на практиката на ВКС е намерил, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и конкретните икономически условия, част от които са инфлационните процеси, като е посочил и конкретните данни за инфлацията в страната за периода 2020 г. – 2023 г. Съобразил е и възрастта на ищеца /27 години/, както и обстоятелството, че функцията на крайника е възстановена и липсват трайни неблагоприятни последици за ищеца във връзка с претърпения инцидент. От друга страна е отчел, че ищецът води живот съчетан с физически активност и обездвижването вследствие на настъпилото застрахователно събитие е променило за периода необходим за възстановяването му, обичайния му начин на живот, както и същият е бил „зависим“ при обслужването си за същия период от едно трето за спора, лице, с оглед което е достигнал до извод, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 9 000 лв. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС е извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства /вкл. приетите писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел и заключението на СМЕ/ и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. Въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В константната практика на ВКС /обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за нивото на инфлация и пр. са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява по делото/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 100 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,