Определение № 370 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3233/2016 г.
ВКСIII гражданско отделение26.09.2016 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя С., със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.5 ап.9, адвокат Б. против въззивно определение № 326 от 7.04.2016г. по гр.д. № 193 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 3233 по описа за 2016г. на Върховен касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седем дневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя С., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно определение № 326 от 7.04.2016г. по гр.д. № 193 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 9.02.2016г. по гр.д. № 541/2015г. на Районен съд Пирдоп като е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск за осъждане на [община] да заплати на [фирма] направените във въззивното производството по друго дело /гр.д.№ 370/2014г./ сумата от 1 798.75лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а въпросът решен по същество. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е предявяване на иск за разноски в различно /от това, в което са направени/ производство?” К. развива тезата, че такъв иск следва да бъде разгледан на основание чл.45 ЗЗД, тъй като разноските, които са заплатени след обявяване на делото за решаване /поради което не могат да бъдат присъдени с акта на съда/, съставляват вреда, причинена от неоснователното поведение на страната, предизвикала неоснователно правния спор, това деяние е противоправно /защото е свързано с недобросъвестно упражняване на права/ и е налице причинна връзка между вредата /направените разноски/ и недобросъвестното поведение на задълженото лице. Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира производството по делото за недопустимо поради следното: Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване актовете по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. В конкретния случай, цената на иска е 1 798.75лв. /т.е. под 5 000лв./, тъй като съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК, това е размера на търсената сума по конкретно предявения иск за парично вземане. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение