Определение № 84 от 07.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 370/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. т. Е.-В. против решение № 579/8.12.2010 г. по в.гр.д. № 648/2010 г. на Плевенски ОС, с което касаторът е осъден да заплати на ЕТ Ц.-51-Г. Цв.Ц. – В. сумите: 14 148.62 лв. на основание чл.327 ТЗ, 1 960.50 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД и 5 466.56 лв. на основание чл.78,ал.1 ГПК. Ответният по касационна жалба ЕТ е подал отговор, че същата е недопустима и неоснователна, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1. Въззивният съд е допуснал експертиза в нарушение на чл.127, 143 и 266,ал.1 ГПК, 2. Въззивният съд е мотивирал решението си с писмени доказателства-данъчни фактури, изключени от доказателствата от първоинстанционния съд вследствие оспорване на тяхната истинност, 3. Въззивният съд се е мотивирал с частен документ-картон на клиента, издаден от ищеца и удостоверяващ изгодни за него факти. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Така формулираните въпроси представляват основания по чл.281,т.3 ГПК и са предмет на друго производство по чл.290 и сл. ГПК, които са различни от предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК и са предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК. Посочените решения на ВС и ВКС са по ГПК-отм. Но те касаят други въпроси. Р 1441/2.12.2008 по гр.д. № 6245/2007 на V г.о. е по приложението на чл.222 ГПК-отм. С Р 400/13.04.55 по гр.д. № 1962/55 г. на І г.о. е прието, че при установяване на обективната истина съдът може да си служи и с човешки презумпции. С Р 1593/23.10.56 по гр.д. 6551/56 на І г.о. е прието, че гражданският съд може да решава въпроса, дали настъпилата щета е резултат от престъпно деяние на трето лице, без да има издадена присъда за това деяние. Р № 1341/75 по гр.д. № 683/75 на ІІ г.о. разглежда отношенията на страните при решаване на спора за възможността да се разпредели ползуването на семейното жилище след развода. С последното Р № 1556/84 по гр.д. № 977/84 г. на ІV г.о. е прието, че частният свидетелстващ документ не се ползува с доказателствена сила, ако издателят му удостоверява изгодни за себе си факти, и позоваването на такъв документ, без да бъде проверен в съдебно заседание, представлява съществено процесуално нарушение. Твърдяното противоречиво решаване не е налице. 1.Същественото процесуално нарушение, сега съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е основание по чл.280,ал.1 ГПК а по чл.281,т.3 ГПК., 2. Картоните на клиента са проверени от експертизата и са преценени от съда в съвкупност с другите доказателства и обстоятелства по делото, включително и съобразно разпоредбите на чл.55,ал.1 ТЗ и чл.182 ГПК, т.е. съобразен е доказателствения характер и на вписванията в счетоводните книги. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.