Определение № 50100 от 29.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 222 от 22. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 1582/2021 г. на ОС – Стара Загора, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260072 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 302/2020 г. на Районен съд-Раднево, са уважени предявените от Д. Й. И. срещу С. Т. Ф., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., С. Г. Ф., П. Р. Д., заместена в хода на процеса от наследниците й А. Г. Д., Р. А. Д. и М. А. Д., Г. П. Г., Й. П. К., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., искове с правни основания чл. 76 ЗН, за прогласяване относителна недействителност на следните разпоредителни сделки: договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № * г. на нотариус Г. Д., договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № * г. на нотариус Г. Д. и договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № *г. на нотариус Г. Д., допусната е делба между Д. Й. И., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д., М. А. Д.; Г. П. Г., Й. П. К., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., на следните земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Р.: 1. нива с площ от 10. 200 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., м. „Р.“, 4-та категория, номер по предходен план *, ПИ с идентификатор *с площ 10199 кв. м., ТПТ земеделска, НТП- нива, 4- та категория; 2. нива с площ от 10.000 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., м. „П., 4-та категория, номер по предходен план *, ПИ с идентификатор *с площ 9999 кв. м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4-та категория; 3. нива с площ от 21.479 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., местност „С., 5-та категория, номер по предходен план *, ПИ с идентификатор *, с площ 21479 кв. м., ТПТ -земеделска, НТП-нива, 5-та категория, 4. нива с площ от 11.526 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., м. „П.“, 4-та категория, номер по предходен план *, ПИ с идентификатор *с площ 11526 кв. м., ТПТ-земеделска, НТП- нива, 4- та категория; 5. нива с площ от 10.400 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., местност Р., 5-та категория, номер по предходен план *, ПИ с идентификатор *с площ 10399 кв. м., ТПТ земеделска, НТП-нива, 5-та категория; 6. нива с площ от 9.623 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., местност С., 4-та категория, номер по предходен план *, ПИ с идентификатор ***с площ 9622 кв. м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4-та категория, при квоти: за имотите по точки 1, 2 и 3 - Д. Й. И. - 5/30 идеални части, К. Т. Ф. – 2/30 идеални части, Т. Д. Ф. – 2/30 идеални части, Р. А. Д. - 2/30 идеални части, М. А.–Д. - 2/30 идеални части, Г. П. Г. - 3/30 идеални части, Й. П. К. - 3/30 идеални части, Г. Б. Г. – 6/30 идеални части, Ц. А. Г. – 2/30 идеални части и Б. Г. Б. – 3/30 идеална част, а за имотите по точки 4, 5 и 6 - Д. Й. И. – 1/6 идеална част и Б. Г. Б. – 5/6 идеални части, като първоинстанционното решение е потвърдено в останалите му части.

Решението е обжалвано от ищцата Д. Й. И., чрез адв. М. Д. Р., с жалба вх.№ 1202 от 04.02.2022 г., изцяло. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание по чл.280, ал.2, пр.1 ГПК – за проверка на валидността му, с твърдения за неразбираемост на същото и невъзможност действителната воля на съда да бъде установена, предвид противоречиви мотиви и взаимно изключващи се изводи.

Решението е обжалвано от Г. П. Г. и Й. П. К., чрез адв. С. К., с жалба вх. № 1371/09. 02. 2022 г., в частта, с която е уважен предявеният от Д. Й. И. иск по чл. 76 ЗН относно договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № *** г. по описа на нотариус Г. Д., в частта, с която е допусната делба между ищцата Д. Й. И. и останалите наследници (сред които и касаторите) и приобретатели от наследници на имотите, останали в наследство от Д. Б. Т., починала на 16. 12. 1959 г. Твърди се неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му в нарушение на чл. 76 ЗН. Твърди се, че касаторите са прехвърлили притежаваните от тях идеални части от процесните имоти на съделителя Г. Б. Г., поради което не следва да участват в делбата. Поддържа се наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Решението е обжалвано от съделителите К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д., М. А. Д., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., чрез адв. М. Р. И., с жалба вх. № 1990/25. 02. 2022 г., в частта, с която са уважени исковете по чл. 76 ЗН, в частта, с която делбата на имотите, останали в наследство от Д. Б. Т., починала на 16. 12. 1959 г., е допусната между ищцата Д. Й. И. и останалите наследници и приобретатели от наследници, а делбата на имотите, останали в наследство от Г. Б. Г. (Т.), починал на 28. 12. 1966 г., е допусната между Д. Б. Т. и Г. Б. Г.. Твърди се, че исковете по чл. 76 ЗН не са основателни и следва да се отхвърлят, като делбата на имотите се допусне само между ищцата Д. Й. И. и приобретателя Б. Г. Б.. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 1 ГПК.

Влязло е в сила, като необжалвано, решение № 110 от 15. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1582/2021 г. на ОС – Стара Загора, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата на съделителката Д. Й. И. (вх. № 1374/10. 02. 2022 г.), молбата на съделителите Г. П. Г. и Й. П. К. (вх. № 1374/10. 02. 2022 г.) и молбата на съделителите Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., С. Т. Ф., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д. и М. А. Д. (вх. № 1994/25. 02. 2022 г.) по чл. 247 ГПК, за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати във въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет следните искове, предявени от Д. Й. И. против К. Д. Ф., Т. Д. Ф., С. Т. Ф. (починала на 15. 07. 2021 г. и оставила за наследници съделителите К. Д. Ф. и Т. Д. Ф.), С. Г. Ф. (починал на 19. 07. 2021 г. и оставила за наследници съделителите К. Д. Ф. и Т. Д. Ф.), П. Р. Д., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, М. А. Д., Р. А. Д., А. Г. Д. (починал и оставил за наследници децата си М. и Р. А. Д.), Г. П. Г., Й. П. К., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б.:

1. Искове с правни основания чл. 76 ЗН, за прогласяване за недействителни по отношение на Д. Й. И. на следните прехвърлителни сделки:

а/. договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № 10, том 2, рег.№ 984, дело № 137/2015 г. на нотариус Г. Д., с който наследниците К. Д. Ф., Т. Д. Ф., С. Т. Ф., С. Г. Ф., П. Р. Г., Г. П. Г. и Й. П. К. продават на Г. Б. Г. собствените си 3/5 идеални части от процесните 6 бр. ниви;

б/. договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № ***г. на нотариус Г. Д., с който Г. Б. Г. дарява на сина си Б. Г. Б. 1/5 идеална част от процесните 6 бр. ниви;

в/. договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № *** г. на нотариус Г. Д., с който Г. Б. Г. и съпругата му Ц. А. Г. продават на сина си Б. Г. Б. 3/5 идеална част от процесните 6 бр. ниви.

2. Иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане съдебна делба на процесните 6 бр. ниви, останали в наследство от Д. Б. Т. и Г. Б. Т., между наследниците по закон.

Твърди се, че страните, с изключение на Ц. А. Г., Б. Г. Б. и П. Р. Д., са наследници на Д. Б. Т. и Г. Б. Т.. П. Р. Д. е била осиновена от трети лица, което осиновяване е било пълно, поради което тя не наследява роднините си по произход – включително и по право на заместване баба си Д. Б. Т. и дядо си Г. Б. Т.. Ц. А. Г. е съпруга на наследника Г. Б. Г. и приобретател на идеални части от останалите наследници по силата на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 10/2015 г. през време на брака им, а Б. Г. Б. – приобретател на притежаваните от Г. Б. Г. и Ц. А. Г. идеални части от процесните имоти, на основание договор за дарение и договор за продажба, сключени с н.а. № № * г. С нотариално завещание от 1966 г. Г. Б. Т. завещал на сина си Й. Г. Б., наследодател на ищцата Д. Й. И., имуществото, придобито по наследство от съпругата си Д. Б. Т..Три от процесните ниви били възстановени на наследниците на Д. Б. Т. и три - на наследниците на Г. Б. Т., с две решения на ПК – [населено място], влезли в сила 1997 г., и скици към тях. Твърди се, че описаните по-горе разпоредителни сделки, сключени с нотариални актове № № * г., * г. и * г. са недействителни по отношение на ищцата, на основание чл. 76 ЗН, тъй като със същите наследниците са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от наследствените имоти.

Ответницата П. Р. Д. е направила възражение за придобиване по давност на идеални части от процесните земеделски имоти с размери, равни на наследствения й дял, който би получила от наследството на Д. Й. И. и Г. Б. Т., както и от наследството на Е. Г. Т., ако би била техен законен наследник, с твърдения, че от възстановяването на собствеността върху процесните земеделски имоти през 1997 г. до предявяване на иска на 3. 07. 2020 г. е владяла идеални части с посочените размери.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представените удостоверения за наследници, Д. Б. Т. е починала на 16. 02. 1959 г. и е оставила за наследници децата си К. Г. И., П. Г. Б., Б. Г. Б., Е. Г. Т., Й. Г. Б., Д. Г. Б., внучката си П. Р. Д. – по право на заместване на майка й Й. Г. Д., починала на 25. 06. 1941 г., и съпруга си Г. Б. Т.. Г. Б. Т. е починал на 28. 12. 1966 г. и е оставил за наследници същите лица. Е. Г. Т. е починала на 5. 10. 2003 г. и оставила за наследници двама братя и племенници от останалите си братя и сестри.

П. Р. Д. е била осиновена с решение № 773 от 24. 10. 1952 г. на Софийски околийски съд, от лицата Р. Р. и Б. Р., съпрузи.

С нотариално завещание № *** г. общият наследодател на страните Г. Б. Т. е завещал в полза на сина си Й. Г. Б., наследодател на ищцата Д. Й. И., имуществото, придобито по наследство от съпругата си Д. Б. Т., както и движими вещи.

С решение № 270/17. 11. 1997 г. на ПК-Р., постановено по заявление № 3366/12. 02. 1992 г., и 3 бр. скици към него е възстановена собствеността на наследниците на Д. Б. Т. на три от процесните имоти, описани по-горе в точки 1, 2 и 3. С решение № 270/17. 11. 1997 г., постановено по заявление № 3365/12. 02. 1992 г. и 3 бр. скици към него, е възстановена собствеността на наследниците на Г. Б. Т., върху останалите три процесни имота, описани, по-горе в точки 4, 5 и 6.

Прието е за установено, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства – свидетелски показания, молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници, договори за наем на земеделска земя, списъци на собственици и ползватели на земеделски имоти, декларации по чл. 70 ППЗСПЗЗ, че П. Р. Д. е владяла идеални части от процесните имоти, съответни на дяловете, които би получила като наследник на Д. Т., Г. Т. и Е. Т.. Тя самата се е считала, както и всички останали наследници на Д. и Г. Т., съответно и на дъщеря им Е. Г. Т., са я считали за наследник по закон на общите наследодатели и на Е. Т., починала 2003 г., и за собственик на идеална част, равна на наследствения й дял по закон. Никой не й е оспорвал правата, включително и бащата на ищцата, починал 2018 г., който с молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници е посочил П. Р. Д. като наследник на Д. Б. и Г. Б.. Всички заедно са отдавали възстановените земеделски имоти под наем и аренда и П. Р. Д. е получавала част от получените доходи, съответна на наследствения й дял по закон, ако би била наследник.

С договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № *** г. на нотариус Г. Д., наследниците К. Д. Ф., Т. Д. Ф., С. Т. Ф., С. Г. Ф. (всички от коляното на К. Г. И.), П. Р. Г. (от коляното на Й. Г. Д.), Г. П. Г. и Й. П. К. (двамата от коляното на П. Г. Б.) продават на Г. Б. Г. (от коляното на Б. Г. Б.) собствените си 3/5 идеални части от процесните 6 бр. ниви.

С договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № * г. на нотариус Г. Д., Г. Б. Г. дарява на сина си Б. Г. Б. 1/5 идеална част от процесните 6 бр. ниви, а с договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № * г. на нотариус Г. Д., Г. Б. Г. и съпругата му Ц. А. Г. продават на сина си Б. Г. Б. 3/5 идеална част от процесните 6 бр. ниви.

От правна страна въззивният съд е приел, че разпоредителни сделки, сключени с нотариални актове № № * г., *г. и * г. са недействителни по отношение на ищцата, на основание чл. 76 ЗН. Приел е, че нотариално завещание № * г., оставено от Г. Б. Т. в полза на Й. Г. Б., представлява завет, който е недействителен, на основание чл. 19, ал. 1 ЗН, в частта му относно процесните земеделски имоти, тъй като същите подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и към откриване на наследството на завещателя са били включени в ТКЗС и собствеността не е била възстановена. Приел е, че П. Р. Д. е наследник на Д. Б., но не е наследник на Г. Б. и Е. Т. и е придобила по давност идеалните части от процесните имоти, равняващите на наследствения й дял, който би получила, ако бе наследник на посочените лица.

При тези фактически и правни изводи въззивният съд е уважил исковете по чл. 76 ЗН, за обявяване относителна недействителност на разпоредителни сделки, сключени с нотариални актове № № * г., * г. и ***г. Допуснал е делба на имотите, оставени в наследство от Д. Б., между наследниците Д. Й. И.-5/30 ид.ч., К. Д. Ф. – 2/30 ид.ч., Т. Д. Ф.-2/30 ид.ч., Г. П. Г.-30/30 ид.ч., Й. П. К.-3/30 ид.ч., Р. А. Д.-2/30 ид.ч., М. А. Д.-2/30 ид.ч., Г. Б. Г. – 6/30 ид.ч., и приобретателите Ц. А. Г. – 2/30 ид.ч. и Б. Г. Б. – 3/30 ид.ч. Допуснал е делба на имотите, оставени в наследство от Д. Б., между наследника Д. Й. И. – с дял 1/6 ид.ч. и приобретателя Б. Г. Б. – с дял 5/6 ид.ч. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалите му части.

С решение № 110 от 15. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1582/2021 г. на ОС – Стара Загора въззивният съд е оставил без уважение молбата на съделителката Д. Й. И. (вх. № 1374/10. 02. 2022 г.), молбата на съделителите Г. П. Г. и Й. П. К. (вх. № 1374/10. 02. 2022 г.) и молбата на съделителите Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., С. Т. Ф., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д. и М. А. Д. (вх. № 1994/25. 02. 2022 г.), за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати във въззивното решение. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3, пр. 3 ГПК, във връзка с изводите на съда, касаещи исковете по чл. 76 ЗН, лицата, между които следва да се допусне делба на процесните имоти и квотите им.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,