Определение № 1053 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2509/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура [населено място] ,както и по насрещна касационна жалба на М. И. М.,чрез пълномощник адв.П. Ш. срещу решение №185 от 22.02.2024г по в. гр.дело № 2159/2023г. на Софийски апелативен съд. Прокуратурата на РБ обжалва изцяло въззивното решение, с което е потвърдено решение от 02.06.2023г по гр.д № 11481/2022г на Софийски градски съд по уважения иск на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ за обезшетение на неимуществени вреди от водено срещу ищеца наказателно производство по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.343,ал.1 б.”в” във вр.чл.342,ал.1 предл 3 НК ,по което е оправдан с влязла в сила присъда,както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е завишил обезщетението,като е присъдил още 32 000лв,със законната лихва ,считано от 19.05.2020г до окончателно плащане. Касаторът М. И. М. обжалва въззивното решение в частта,с която е потвърдено отхвърлянето на иска му за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение, над присъдения размер от 40 000 лева ,за разликата до предявените след увеличение на иска 60 000 лева, на основание чл.2 ,ал.1 т. 3 от ЗОДОВ. Въззивният съд е изследвал обстойно досъдебната и съдебна фаза на воденото срещу ищеца наказателно производство,привличането на ищеца в качеството на обвиняем на 26.08.2015г за това ,че при пътен инцидент на 22.08.2014г като водач на МПС е причинил смърт по непредпазливост.Изтъкнато е, че предявеното и поддържано от Прокуратурата на РБ в съдебна фаза обвинение се е базирало на условни и спорни изводи на експертиза в досъдебното производство,а не на конкретни данни. Първоначално постановената и потвърдена осъдителна присъда с налагане на наказание една година лишаване от свобода /под минимума/,изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок, е отменена с решение на ВКС от 11.06.2018г и делото е върнато за ново разглеждане. В резултат на указаното и проведено съдебно следствие присъдата е отмеменена от състав на Софийски апелативен съд и подсъдимият е признат за невиновен.Оправдателната присъда е потвърдена с решение от 19.05.2020г по н.о.х.д № 998/2019г на ВКС.Ищецът е имал качеството на обвиняем,впоследствие и подсъдим в продължение на 6 години.Период,в който предвид възрастта е имал планове свързани с личния му живот /семеен, с едно дете ,но без собствено жилище и планове да закупи такова/ и планове свързани с професионалния му живот /да завърши висше образование и да достигне до офицерска длъжност в органите на МВР /.Обвинението му е отнело това,което е имал като постижения към 2014г - семейни отношения и професионален авторитет.След 6 години преживяни в притеснения,оправдателната присъда е заварила подсъдимия с ниско професионсално самочувствие, лишени от съдържание брачни връзки ,липса на собствено жилище, неосъществени планове и разклатено здраве.С тези мотиви въззивният съд е приел ,че присъденото на първа инстанция обезщетение не е съразмерно на вредите ,присъдено е за„обичайни” вреди ,които не са съответни на действително претърпените,установени от показанията на двама изслушани свидетели.Стандартът на живот е променлива величина,както в общата икономическа обстановка ,така и спрямо конкретната личност.Въззивният съд е изтъкнал още,че при ищеца периодът от 2014г съвпада с най- интензивния период за човешкия живот,в който се изгражда кариера и семейни връзки.Притесненията са били продължителни и интензивни и са се явили пречка за ищеца да гради своя личен ,професионален и обществен живот по начина, по който го е планирал. Към жалбата на Прокуратурата на Р. България е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,в което се изтъква предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК като се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по правния въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства - за точното прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД.Според изложението, решението на САС е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г. и в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да изложи мотиви за причинно– следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите.Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК,защото част от претендираните неимуществени вреди не са мотивирани като пряка и непосредствена последица от увреждането. Критериият на чл. 280 ал.1т.1 от ГПК е посочен и по въпроса как се прилага общественият критерии за справедливост,изтъква се противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост,дадени в практиката на ВКС. Приложени са реш. №44/2019г по гр.д №3337/2018 ІVг.о, реш. №480 /2013г по гр.д №85/2012г на ІVг.о ,реш. №70/2012г на ІІІ г.о на ВКС като практика по чл. 290 ГПК по искове ,предявени на същото основание при прилагане на чл. 52 ЗЗД. Изложението към насрещната касационна жалба по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК също формулира въпроса за справедливия размер на обезщетението,кои са критериите за определянето му по чл.2 ЗОДОВ по смисъла на чл. 52 ЗЗД .Според защитата въззивният съд се е отклонил от задължителните указания в ППВС №4/1968г и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК ,изразена в реш. №832/2010г по гр.д№593/2010г на ІV г.о,реш. № 5/2013г по гр.д№638/2012г ІІІ г.и др ,че вредата е индивидуално определяема и от значение са ред обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди Не е взето под внимание,че първоначално е постановена осъдителна присъда ,че увреденото лице е от състава на МВР и очакването на обществото към него е да бъде безупречен, отражението на осъдителна присъда „под залахата” на нормата на чл.203, ал.1 т.1 ЗМВР,не са съобразени икономическите условия в страната към периода на нанасяне на вредата .Формулирани са и въпросите за задължението на съда да извърши преценка на конкретно проявените обстоятелства ( т.2) и следва ли при определяне размера на обезщетението да се съобразяват само формални и външни доказателства (т.3) по която въпрос се изтъква противоречие с реш. № 143/2021г по гр.д 3662/2019 на ІV г.о. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като се сочи противоречие с формирана трайно установена практика на ВКС и по въпроса за съобразяване с обществените представи за справедливост ,в аспект съществуващите икономически условия (т.4) След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби, по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда как да формира и на кои обстоятелства да основе изводите си в тази връзка. Въпросите и на двете страни изтъкват решаващата липса на обсъждане на конкретни обстоятелства в мотивите на въззивния съд, същевременно обстоятелства обуславящи за определянето на справедлив размер обезщетение, указани като подлежащи на обсъждане в ППВС №4/68г и формираната практика на ВКС по чл.290 ГПК ,част от която е цитирана в двете изложения. Допускане на решението до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това, че при мотивиране на четирикратно завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди спрямо присъдения на първа инстанция, въззивният съд се е позовал на абстрактно обобщена, а не конкретна фактическа обстановка във връзка с претендираните вреди ,без да характеризира кои вреди приема за надхвърлящи обичайните при увреждане, причинено от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер ,продължило 6 години и приключило с оправдателна присъда. Не са изложени съображения по всички установени и в случая изтъквани в доводите на страните /с оглед проведеното доказване, или извън необходимостта от формално доказване/ обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост,както е указано в ППВС № 4/1968г и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД. При изложените решаващи мотиви от въззивния състав, нито ответната прокуратура е получила мотивиран отговор от съда защо дължимото обезщетение се завишава в този размер, нито ищецът може да намери отговор, защо при така изложените от съда съображения искът не е уважен изцяло. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.