Определение № 271 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 542/2012 г.

Жалбоподателката Е. М. Т. намира решението за неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно сочи материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Ответниците по жалбата не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението й в ДВ бр. 100/2010г. са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Настоящата касационна жалба е подадена след влизане в сила на цитираното изменение, поради което преценката на допустимостта й следва да се извърши въз основа на този критерий - цена на иска до 5 000лв. В този смисъл е §25 от ПЗР на З.. Видно от представеното на л.3 от първоинстанционното дело удостоверение данъчната оценка на спорния имот е 1792,20 лв. Цената на иска, определена по правилото на чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ към датата на предявяване на иска - 14.04.2003г., се равнява на * от тази сума или на 448,05лв. Въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 56, ал.1 ГПК/отм./. След като същата очевидно не надвишава 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Ето защо, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.