Определение № 3745 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2567/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], срещу решение №269 от 11.03.2025 г. по в.ч.гр.д. №2486/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 264101 от 18.06.2024 г. по гр.д. №7394/2020 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира следното: Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Според чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 год.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая въззивното решение е постановено по искове с цена под 5 000 лв. Доколкото ВКС е сезиран с частна касационна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение