Определение № 777 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2013/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЗЕТ ПРОЕКТ“ ЕООД, чрез адв. П. Ч., против решение № 206 от 20.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2744/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261339 от 19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 7742/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което „ЗЕТ ПРОЕКТ“ ЕООД е осъдено да заплати на С. Л. и В. Л., двамата граждани на Израел, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 26 000 евро – платена авансово по предварителен договор от 11.10.2019 г. за покупко - продажба на недвижим имот – апартамент № .., с административен адрес: [населено място], в кв. ..., на 3-ти етаж в многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, с идентификатор ..., ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното й плащане. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещните страни С. Л. и В. Л. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. К. Н., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Производството е образувано по искова молба на С. Л. и В. Л. против „ЗЕТ ПРОЕКТ“ ЕООД. Ищците претендират връщане на платена от тях сума, представляваща авансово плащане на част от продажна цена на недвижим имот на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради разваляне на договора при неизпълнение. Въззивният съд е установил, че ищците са заплатили напълно дължимата авансова сума от 26 000 евро по чл.2.2. от договора, в уговорения срок, а именно в деня на подписване на предварителния договор. Останалата част от продажната цена е следвало да бъде изплатена на 28.02.2020 г. при нотариално прехвърляне на имота. Имало е записан час за нотариално изповядване на сделката за 02.03.2020 г. при нотариус М. Г., но на 01.03 ищците се обадили, че не могат да излетят от Израел, чийто граждани са и където живеят. На 29.04.2020 г. между страните е сключен анекс, по силата на който са продължили срока за нотариално прехвърляне на имота до отпадане на причините свързани със световната пандемична ситуация. Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на така подписания анекс, поради невъзможен предмет. Като уговорка от сделката срокът спада към несъществената част от съдържанието на сделката и не е предмет на договора, поради което и анексът не може да е нищожен на това правно основание. Съдът е установил, че на 25.06.2020 г. ответникът е поканен от ищците за сключване на окончателен договор в нотариална форма на 23.07.2020 г., 13 часа в кантората на нотариус С. Ф.. С приетите по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства-споразумение по чл.25а, ал.2 от ЗННД, акт № 82, том ІІ, рег. № 5966 от 22.07.2020 г. на нотариус С. Ф., констативен протокол акт № .., том .., рег. № ../... г. на нотариус С. Ф. и вносен документ от 22.07.2020 г., ищците доказват главно и пълно, че са предложили изпълнение и са били готови да изпълнят, заплащайки останалата част от продажната цена в размер на 30 000 евро. На 10.07.2020 г. ответникът продал обещания имот на трето лице в нарушение на задължението, поето по чл. 4.7. от договора да не прехвърля на други лица имота. Към 10.07.2020 г. процесният договор не е бил развален или прекратен от ответника. Исковата молба съдържа ясна воля на ищците за разваляне на сключения договор, която е доведена до знанието на ответника на 11.08.2020 г., когато е получил редовно препис от исковата молба. След получаване на поканата на 25.06.2020 г., че ответното дружество е осъществило правно действие – прехвърлило правото на собственост върху обещания имот на трето лице, с което действие на практика е препятствало възможността на ищците - купувачи да придобият собствеността върху имота. В процеса и с ангажираните доказателства не се доказва да се е осъществила хипотезата на чл. 7.5. от договора, т. е. ищците-купувачи да не са сключили окончателен договор без основателна причина. Такава се явява световната Ковид-19 пандемия, установена е и готовност на ищците да сключат окончателен договор, макар и след срока, включително да изпълнят и задължението си за заплащане на остатъка от продажната цена. Правното действие на волеизявлението на ищците за разваляне на договора е настъпило и това е станало на 11.08.2020 г. с получаване от ответника на препис от исковата молба, поради което за тях е възникнало правото за претендиране връщане на платената по договора сума. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Какъв е разумният срок в който след отпадане на извънредното положение в България /13.05.2020 г./ касаторът е следвало да чака ищците да определят дата за финализиране на сделката и за плащане на остатъка от продажната цена?“. Сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествя очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. Същият не покрива критериите на общо основание за допускане на касационно обжалване съгласно вложения в т. 1 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС смисъл. Решаващите изводи на съда са, че предварителният договор между страните не е бил прекратен, респективно развален по инициатива на продавача по предварителния договор и последният не е имал право да прехвърля имота на трето лице. Ответникът твърди, че е развалил договора с уведомление на 10.09.2020 г., поради неизпълнение/забава на ищците във връзка със задължението им да се явят пред нотариуса за изповядване на окончателната сделка. Но такова не е установено по делото. На 25.06.2020 г. ответникът е поканен от ищците за сключване на окончателен договор при нотариус С. Ф., като и остатъкът от продажната цена е депозирана по специална сметка на нотариуса. Разваляне на договора е настъпило във връзка с отправеното волеизявление на ищците при получаване от ответника на препис от исковата молба на 11.08.2020 г. Ето защо, поставеният въпрос се явява неотносим. Освен изложеното, касаторът не е аргументирал соченото допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което само по себе си е основание да не се допусне касационно обжалване по формулирания въпрос. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. При този изход на спора на С. Л. и В. Л. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 8000 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение