Определение № 3359 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2024 г.
ВКСII гражданско отделение01.07.2024 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2020 от 23.04.2024 г. по гр.д.№ 3619/2023 г. по описа на ВКС, І г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. И. К. против въззивно Решение № 527 от 26.04.2023 г. по гр.д.№ 85/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е потвърдено Решение № 260412 от 20.10.2022 г., поправено с Решение № 260448 от 05.12.2022 г., постановени по гр.д.№ 15133/2020 г. по описа на Районен съд - Варна по предявения от Е. И. К. против Т. П. Ч. иск по чл. 45 ЗЗД. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба, подадена от Е. И. К. чрез адвокат П. Х. от АК – В. срещу частта от Определение № 2020 от 23.04.2024 г. по гр.д.№ 3619/2023 г. по описа на ВКС, І г.о., с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. И. К. против въззивно Решение № 527 от 26.04.2023 г. по гр.д.№ 85/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е потвърдено Решение № 260412 от 20.10.2022 г., поправено с Решение № 260448 от 05.12.2022 г., постановени по гр.д.№ 15133/2020 г. по описа на Районен съд - Варна по предявения от Е. И. К. против Т. П. Ч. иск по чл. 45 ЗЗД. Жалбоподателката моли атакуваното определение да бъде отменено, тъй като изходът по претенцията по чл. 45 ЗЗД е обусловен от произнасянето по иск по чл. 109 ЗС, по отношение на което предстои да бъде упражнен контрол от касационната инстанция след частичното допускане на обжалването с друга част на Определение № 2020 от 23.04.2024 г. по гр.д.№ 3619/2023 г. по описа на ВКС, І г.о. Постъпил е отговор от ответницата по жалбата Т. П. Ч., която моли за потвърждаване на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като съобрази данните по делото и изложените в частната жалба доводи, намира, че същата е неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивно решение по гражданско дело при цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска се определя на основание чл. 69 ГПК към момента на предявяването на иска. В случая цената на иска по чл. 45 ЗЗД е под предвидения в закона минимален праг за достъп до касационно обжалване по граждански дела - 5 000 лв., поради което обжалваното решение е извън обхвата на касационния контрол и подадената срещу него касационна жалба правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението по иска по чл. 45 ЗЗД не поражда за касатора право на жалба, тъй като възможността за обжалване е отречена изрично от процесуалния закон. Неоснователно е позоваването на предвиденото с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изключение от правилото за необжалваемост по критерий цена на иска. Изключението е приложимо само в хипотезите, когато:
се атакува решение по иск за собственост и други вещни права върху недвижим имот или
по съединените с такъв иск претенции, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Посочената втора хипотеза е приложима в случаите, когато искът с цена под 5 000 лв. има обуславящо значение за произнасянето по иска за собственост (и други вещни права) върху недвижим имот, но не и обратното, поради което обусловеността на изхода от спора по чл. 45 ЗЗД от изхода от спора по чл. 109 ЗС не съставлява основание за прилагането на обсъжданото изключение от правилото за необжалваемост. Предвид изложеното определението на предходния състав на касационния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.