Определение № 78 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по подадена частна касационна жалба с вх.№ 103063 от 08.11.2023 г., подадена от А. Г. Д., чрез процесуалния й представител адвокат Я. от САК, против въззивно определение № 12525 от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 11418/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 80774 от 29.06.2023 г. по гр.д. № 39142/2022 г. на Софийски районен съд за връщане на искова молба с вх.№151806 от 20.07.2022 г., подадена от А. Г. Д.. Според жалбоподателката обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и при нарушения на процесуалните правила. Иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставени са следните въпроси: Какъв следва да бъде обхватът на въззивната проверка на първоинстанционното решение, какви са правомощията на въззивната инстанция и обвързана ли е същата от съображенията във въззивната жалба, очертаващи границите на въззивното производство. Излага оплаквания, че въззивният съд е преповторил изводите на първоинстанционният съд, не е осъществил контрол по отношение на обжалвания акт допуснати са множество нарушения на процесуалния и материалния закон и е постановил определение, което е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Ищцата А. Г. Д. е предявила срещу А. Н. Н. и С. А. Д. иск с правно основание чл.135 ЗЗД с искане да се обяви за относително недействителен спрямо ищцата договорът за продажба на недвижим имот от 30.06.2021 г., сключен с нот. акт № **, дело №59/30.06.2021 г., с който от първия ответник е прехвърлен на втория ответник, подробно описан недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. След като е приложена по делото данъчна оценка за процесния имот, определена е и е внесена държавната такса по делото с разпореждане от 12.05.2023 г. първоинстанционният съд е указал на ищцата в три седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да впише исковата молба. Изрично е указано, че при неотстраняване в срок нередовността на исковата молба и неизпълнение на указанието, исковата молба ще бъде върната. По делото на първоинстанционният съд е приложено, издадено съпроводително писмо от 16.05.2023 г. до Агенция по вписванията за вписване на исковата молба по делото, с приложени към него оригинал на исковата молба, заверен препис от нея и от данъчната оценка. На 22.05.2023 г. е връчено чрез пълномощника на ищцата адв. Я., с приложено към исковата молба адвокатско пълномощно разпореждането на съда от 12.05.2023 г. за вписване на исковата молба. На 26.05.2023 г. е постъпило искане от адв.Я. да се предостави съпроводително писмо, с исковата молба за вписването й. На 29.06.2023 г. първоинстанционният съд е постановил разпореждане, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върнал исковата молба, подадена от А. Г. Д., поради това, че и към датата на постановяване на разпореждането указанията на съда за вписване на исковата молба не са били изпълнени. В последствие с молба от 17.07.2023 г. ищцата чрез адв.Я. отново е поискала да й бъде издадено съпроводително писмо и да й се предостави исковата молба за вписване и което до този момент сочи, че не е осъществено. По частна жалба на А. Д., чрез адв. Я. срещу разпореждането на първоинстанционният съд за връщане на исковата молба е постановено обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд от 20.10.2023 г., с което е потвърдено разпореждането. В мотивите си въззивният съд, за да потвърди обжалваното разпореждане е разгледал оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото и е приел, че независимо от оплакванията в частната жалба на ищцата, че не са и предоставени съпроводително писмо до АВ и исковата молба за вписване, напротив констатирал е, че в кориците на делото на първа инстанция се съдържат както съпроводително писмо от 16.05.2023 г., така и оригинал, и заверен препис от исковата молба и от данъчната оценка за имота. Няма данни по делото, че достъпът на страната до делото е ограничаван. Приел е, че съдействието на съда се изчерпва с издаване на нужните заверен препис от исковата молба и оригинал на исковата молба, които са били на разположение на страната по делото, без да следва страната да бъде изрично уведомявана за това. В изискуемото се, съгласно препращането на нормата на чл.274, ал.3 ГПК, изложение жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя процесуални въпроси за правомощията на въззивният съд, обхватът на въззивната проверка и задълженията на въззивният във връзка с изложените съображения във въззивната жалба без обаче да излага обосновка и аргументи и да сочи с оглед на цитираните разпоредби в какво се изразяват допълнителните основания по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, които само бланкетно са цитирани. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Въпросите в изложението относно правомощията на въззивният съд и обхвата на въззивната проверка с оглед на изложените съображения във въззивната жалба са обуславящи. Независимо, че по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е посочена практика по въпросите има трайна практика на ВКС за обхвата и проверката на въззивния съд, поради което не е налице соченото само бланкетно допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В производството по обжалване на определения, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд действа в условията на пълен въззив и следва да проверява всички правнорелевантни факти, сам да преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което да разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Въззивният съд в случая не е постановил определението си в противоречие с посочената практика на ВКС. Въззивният съд е разгледал не само конкретните оплаквания в частната жалба, че ищцата не е могла да изпълни указанието на съда да впише исковата молба при твърдения, че не е имало съдействие на съда да издаде съпроводително писмо, с предоставяне на исковата молба в оригинал и в заверен препис и което е било поискано от пълномощника, но не е осъществено от съда, но е разгледал и съобразил всички действия на първоинстанционният съд и доказателствата по делото. Напротив именно обсъждайки всички относими твърдения, доводи и възражения на жалбоподателката и преценявайки доказателствата по делото, включително и това, че са приложени издадени по делото, подписано с удостоверяване от електронна система за подписването на 16.05.2023г. съпроводително писмо на съда, както и оригинал от исковата молба и заверен препис от същата и от данъчна оценка, които са били на разположение на страната в папката по делото и с което съдът е осъществил нужното съдействие във връзка с разпореждането си за вписване на исковата молба. В тази връзка след като страната не е изпълнила изричното указание на съда за вписване на исковата молба, същото е основание за нейното връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК и с което са изпълнени и разясненията, дадени с ТР №3/19.07.2010г., постановено по т.дело №3/2009 г. на ОСГК на ВКС. Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение