Определение № 2275 от 15.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 808/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. Б. Л. и „Теком Инвест“ ЕООД срещу въззивно решение № 645/13.12.2024 г. по в. гр. д. № 377/2024 г. на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решение № 72/12.02.2024 г. по гр. д. № 2055/2023 г. на Районен съд Враца за уважаване на предявени от МБАЛ „Христо Ботев“ АД срещу касаторите искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че те солидарно дължат на болницата сумите, за които е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение въз основа на акт за начет, съставен от АДФИ.

В жалбите се сочат касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. От С. Л. се заявяват твърдения за неправилно установена от въззивния съд фактическа обстановка и едностранно кредитиране на ангажираните от МБАЛ „Христо Ботев“ АД свидетелски показания за сметка на доказателствата, ангажирани от жалбоподателя. Оплакванията се концентират върху необоснования според касатора извод на съда за наличие на вина като абсолютно необходим елемент от състава на пълната имуществена отговорност. Заявява се теза, че изплащането на процесните суми не е ставало въз основа на незаконно разпореждане на С. Л., а е било в резултат на упражнено правомощие на главния счетоводител. Л. е следвало да упражни контрол за извършените незаконосъобразни плащания, но само, ако е имал съзнание за тях, а той не е бил уведомен за създадената незаконосъобразна практика, поради което е бил в невъзможност да упражни контрол. Релевира се и довод, че вещото лице е дало необосновано и невярно заключение, а в същото време е било оставено без уважение искането за допускане на нова експертиза, която да бъде възложена на друго вещо лице. Експертното заключение, според което подписите, положени за изпълнител под процесните 27 броя месечни отчети, са изпълнени по-късно от посочения в документа времеви период, не се базира на утвърдени научни методи и техники, които да установяват с категоричност времевия период на подписване, а се базира на предположения. Заявява се и становище, че двустранното осчетоводяване на фактурите представлява признание за извършените от „Теком Инвест“ ЕООД дейности.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Пропуски в деловодството за завеждане на разходнооправдателни документи, каквито са отчетите за извършена работа по граждански договор, може ли да бъде основание за изключване на вината на изпълнителния директор на дружеството?“

2. „Пропуски в счетоводната отчетност, осчетоводяване и изплащане на фактури, без приложени отчети за извършена работа, може ли да бъде основание за изключване на вината на изпълнителния директор на дружеството?“

3. „Могат ли да бъдат определени като вредоносни действия на трети лица пропуските в деловодството и счетоводната отчетност и представляват ли те основание за изключване на имуществената отговорност на изпълнителния директор?“

4. „При липса на научно утвърдени методи за установяване с категоричност стареенето на химикалната паста, подлежи ли на точно установяване чрез експертиза времевият период на полагането й? Следва ли да се кредитира заключение на вещо лице, изготвено без утвърдени научни методи, и каква е доказателствената му стойност?“

5. „Чрез сравнително изследване на подписите възможно ли е да се установи по несъмнен начин кога са изпълнени същите?“

Отделно от това, се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 69/2012 г. по гр. д. № 516/2011 г. на IV г.о., ВКС по въпроса:

6. „Ако ответникът в качеството си на изпълнителен директор на дружеството не е бил уведомен, че има данни да нарушения на деловодната финансово-стопанска или отчетническа дейност, т. е. не е бил уведомен за създадената незаконосъобразна практика, незнанието му и липсата на контрол в резултат на това незнание може ли да му бъде вменено във вина под формата на умисъл и следва ли да бъде ангажирана имуществената му отговорност?“

7. „Какви са предпоставките за ангажиране на пълна имуществена отговорност по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ за противоправни причинени вреди и в процесния случай налице ли са тези предпоставки?“

В противоречие с решение № 185/2020 г. по гр. д .№ 3224/2014 г. на II т.о. съдът се е произнесъл по въпроса:

8. “Осчетоводяване на фактурите в счетоводствата на двете дружества представлява ли признание за реално извършени услуги и тяхното приемане за плащане?“

В жалбата на „Теком Инвест“ ЕООД се излагат оплаквания за допуснати от състава на апелативния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждане на заявените от дружеството възражения и доводи. Въпреки несъгласието на касатора със заключението на вещото лице А., съдът не е допуснал извършването на експертиза от друго вещо лице. Поради тази причина се формулира въпрос относно дължимата процесуална грижа на въззивния съд при събиране на доказателствата и установения в чл. 10, ал. 1 ГПК принцип за установяване на истината. Прави се позоваване на противоречие с т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС.

От двамата касатори се заявява искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално делото да бъде върнато на друг състав на апелативния съд с указания за извършване на допълнителни процесуални действия.

От ответника по касация МБАЛ „Христо Ботев“ АД е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на жалбите до касационен контрол и в евентуалност се оспорва основателността на същите. Претендира се присъждане на разноски.

Агенция за държавна финансова инспекция не е ангажирала становище по депозираните касационни жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явяват процесуално допустими.

Производството е образувано по предявени от МБАЛ „Христо Ботев“ АД срещу С. Б. Л. и „Теком Инвест“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че те дължат солидарно на болницата сумите, за които е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение въз основа на акт за начет, съставен от АДФИ. При постановено от първоинстанционния съд решение за уважаване на предявените искове, състав на Окръжен съд Враца е бил сезиран с жалби от двамата ответници. За да постанови атакуваното в настоящото производство съдебно решение, окръжният съд подробно е описал събраните по делото доказателства и е приел за правилно установена от районния съд фактическата обстановка по делото. Потвърдил е обжалваното пред него решение, като е препратил към изложените от районния съд мотиви в приложение на чл. 272 ГПК, а отделно е формирал собствени изводи по спорните въпроси и заявените от въззивниците оплаквания. Констатирал е, че актът за начет е съставен по надлежния ред и е редовен от външна страна с оглед на което, позовавайки се на определение № 380/24.04.2018 г. по гр. д. № 4054/2017 г., IV г. о., ВКС, е формирал извод, че в тежест на начетеното лице е да обори фактическите констатации в акта, които на основание чл. 22, ал. 5 ЗДФИ се смятат за истински до доказване на противното.

Решаващият състав е извършил преценка на събраните писмени и гласни доказателства: доклад от М. П. М. – началник ОСД в „МБАЛ „Христо Ботев“ АД; констативен протокол от 10.04.2018 г., съставен от проверяващите от АДФИ; двадесет и седем броя отчети; съдебно-почеркова и съдебно-техническа експертизи; показания на свидетеля К. и е формирал извод, че сключените между „МБАЛ „Христо Ботев“ АД, чрез С. Л., и „Теком Инвест“ ЕООД договори № 843/03.01.2013 г., № 1019/03.12.014 г. и № 1178/03.12.2015 г. с предмет извършването на снегопочистване и опесъчаване на асфалтираните площи, включително и тротоараните площи в двора на лечебното заведение през зимния сезон и почистването на листопад през есенния сезон на територията на МБАЛ „Христо Ботев“ АД, [населено място] не са били изпълнявани, но по тях са били извършвани плащания в ущърб на болничното заведение. Всъщност дейностите по почистване двора на болницата и прилежащите й терени са били извършвани от осъдени на пробация лица и лица на граждански договори. При осъществената в рамките на възложената ревизия проверка на деловодните регистри и на входящата електронна поща на „МБАЛ „Христо Ботев“ АД не е било установено получаването или завеждането на месечни отчети за изпълнена работа по договорите с „Теком Инвест“ ЕООД в съответствие с постигнатата между страните договорка. Приетите впоследствие като доказателства по делото двадесет и седем броя отчети за удостоверяване извършването договорените дейности съдът не е кредитирал като достоверни доказателства, а ги е счел за съставени в хода на исковото производство с цел да обслужат защитната теза на ответниците. Този си извод е подкрепил и със заключението на вещото лице графолог, който, използвайки метода на сравнително изследване на подписи в различни времеви периоди от време, е установил, че положените за изпълнител в представените по делото 27 броя месечни отчети са от период, по-късен в сравнение с посочения в документите период /01.12.2013 г. – 29.02.2016 г./. Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателите за липса на доказателства С. Л. да е действал при умисъл. Споделяйки разрешенията, дадени с решение № 69/21.05.2012 г. по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о., ВКС, съдът е посочил, че вредата е причинена умишлено, когато работникът или служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното обективиране чрез поведението си. В конкретния случай е преценил, че е било извършено плащане за дейност, за която липсват разходнооправдаващи документи /отчети/, поради което е формирал извод, че наличието на умисъл не може да бъде изключено - в ревизионната преписка са налични копия от документи за превеждане на сумите ( л. 155). Платежните нареждания са били съставени от главния счетоводител, но те по правило се потвърждават и от изпълнителния директор, поради което за нелогично е приел твърдението на жалбоподателя, че не знаел за плащанията и не е бил длъжен да упражни контрол за тяхното извършване.

Необосновани се явяват релевираните от касаторите хипотези за достъп до касационен контрол.

Единствено декларативно е посочено основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, осигуряващо директно касационно обжалване. В своята практика касационната инстанция е разяснявала, че в приложение на принципа, прокламиран от чл. 6, ал. 2 ГПК, задължение на касатора е да посочи проявните форми на този тежък порок и да обоснове твърденията си. Съдът няма правомощие да извлича от заявените в касационната жалба или изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърдения и доводи обстоятелства, обосноваващи очевидна неправилност на въззивното решение. В случая касаторът Л. се е задоволил да прикрепи към оплакванията си за необоснованост на въззивното решение /касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК/ твърдението, че е налице тежкият порок по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Изцяло неоснователно е позоваването на т. 3 и т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като групата въпроси, които са формулирани с оглед приложното поле на нормата, не покриват характеристиката да са обусловили решаващите мотиви на въззивната инстанция. Зад първите три въпроса е заложена тезата на касатора Л., некореспондираща с мотивите на въззивния акт, че липсата на отчети за извършената от „Теком Инвест“ ЕООД работа се дължи на „пропуски в деловодството“. Отделно тези твърдения се заявяват едва в касационното производство, което изключва априори възможността въззивната инстанция да ги е обсъдила. Съставът на окръжния съд много ясно е посочил, че констатациите в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. При обърната доказателствена тежест и констатации, че отчети за извършената работа липсват в архивите на болницата, няма как тепърва в касационното производство да се твърди, че такива отчети са били представени, но те не са били деловодно оформени, или да се формира извод за обратното, доколкото изслушаното по делото вещо лице е изключило възможността представените в хода на производството отчети да са били съставени в периода 01.12.2013 г. – 29.02.2016 г. Останалите два въпроса също не покриват общата характеристика по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е основал решаващите си мотиви единствено на приетата в хода на производството графологична експертиза, а те са формирани след комплексен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Заключението на вещото лице е анализирано като допълнителен аргумент в полза на извода, че „Теком Инвест“ ЕООД не е извършило работата, за която е била постигната договорка с „МБАЛ „Христо Ботев“ АД, а тя е била осъществявана от лица на граждански договор и лица, осъдени на обществено-полезен труд.

Останалите въпроси също не удовлетворяват общия селективен критерий, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., доколкото те представляват оплакване за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК, което може да бъде изследвано едва след като въззивното решение бъде селектирано за осъществяване на инстанционен контрол. По същите съображения не може да бъде допусната касация и по въпроса, поставен от касатора „Теком Инвест“ ЕООД.

Последният въпрос, формулиран от С. Л., е изцяло хипотетично зададен, доколкото казусът не касае спор за изплащане на възнаграждение по договор за изработка, а ангажиране отговорността на виновно лице по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор. При непосочване на хипотеза по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт, а в производството по селекция тази преценка не може да бъде осъществена.

Изложеното мотивира състава да постанови акт, с който да откаже достъп до касационен контрол.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС