Определение № 4892 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца П. В. М. чрез пълномощника му адвокат Н. В. и на ответницата Г. Б. Л. чрез пълномощника й адвокат Н. А. против решение № 149 от 15.06.2023 г., постановено по гр. д. № 136 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Монтана, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 14 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 957/2021 г. на Районен съд - Монтана са уважени предявените от П. В. М. против Г. Б. Л. установителен иск за собственост на 1/4 ид. ч. от лятна кухня със застроена площ от 48 кв. м., находяща се в поземлен имот с кадастрален номер * с площ 3645 кв.м., в квартал 193, за който са отредени УПИ * и УПИ * в квартал 193, с неприложени улична и дворищна регулации по регулационния план па [населено място], утвърден със Заповед № 233 от 1988 г. и иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 3/4 ид. ч. от същата лятна кухня при условие, че заплати на Г. Б. Л. сумата 962.20 лв. в едномесечен срок от влизане на решението в сила, като исковете са отхвърлени по отношение на дворно място в [населено място], обл. М., [улица], представляващо поземлен имот с кадастрален номер * с площ 3645 кв. м. в квартал 193, за който са отредени УПИ * и УПИ * в квартал 193, с неприложени улична и дворищна регулации по регулационния план на [населено място], утвърден със Заповед № 233 от 1988 г. и построените в него жилищна сграда със застроена площ 106.00 кв. м., второстепенна сграда със застроена площ 122.00 кв. м, второстепенна сграда със застроена площ 60.00 кв. м и второстепенна сграда със застроена площ 30.00 кв. м. Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете, а ответницата – в частта, с която са уважени. Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна в подаден писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Констатирал е, че в исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е собственик на 1/4 ид. ч. от процесните дворно място и сгради по наследство от своята майка З. М.. Приел е за установено, че В. М. и З. М. са сключили брак през 1970 г. С нотариален акт № 149, том II, дело № 756 от 21.12.1983 г. В. М. е признат за собственик на процесния недвижим имот по давностно владение. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 по тълк. дело № 11/2012 г. (че констативния нотариален акт по чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК) и е счел, че представеният нотариален акт № 149/1983 г. не го обвързва досежно преценката на нотариуса за правото на собственост на В. М.. Посочил е, че от показанията на св. Й. П. се установява, че поне от 1963 г. процесният имот се владял от Ц. и П. М., които са родители на В. М.. П. М. починал на 11.12.1983 г., а неговата съпруга Ц. М. почнала на 25.11.1990 г. Нотариалният акт, с който В. е признат за собственик по давностно владение, е издаден на 21.12.1983 г., т.е 10 дни след смъртта на баща му П.. От показаният на св. М. В. и Й. П. се установява, че П. и Ц. М. са казвали пред тях, че процесния имот ще остане за В. и З.. Това налага извод, че П. и Ц. са считали себе си за собственици на имота, като единствено посочили, че желаят той да остане за В. и З. в бъдеще. От тези показания не се установява В. и З. да са завладели имота, отричайки правото на собственост на родителите на В.. Не се установява и придобиване на владение чрез превръщане на досегашния владелец в държател, тъй като съгласно свидетелските показания П. и Ц. заявявали, че „имотът е за В. и за З.“ и че „всичко, което е направено, ще остане за В. и съпругата му“. От тези показания по никакъв начин не установява, че В. и З. са завладели процесния имот. Не е спорно, че последните са живели в имота и са правили подобрения, но по делото няма доказателства, от които да се установи, че са отблъснали владението на досегашните владелци. Напротив, установи се, че В. и З. са правели подобрения в имота със съзнанието, че имотът е на родителите на В., т.е в случая липсва субективният елемент на владението. Правенето на подобрения не ги превръща подобрителите във владелци. Още повече, от данните по делото се установява, че в случая става въпрос за търпими действия. Това е така, тъй като се установи, че родителите на В. са оставили него и съпругата му З. да живеят в имота. В случая дори не е налице държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, тъй като няма упражняване на фактическа власт въз основа на договорно основание. При търпимите действия фактическата власт се придобива със съгласието на собственика, респ. владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения (съседски, приятелски или роднински), поради което се търпи едно действие, за което лицето, което го извършва, няма никакво право. В Нотариален акт № 149/1983 г. се споменава и отказ от наследство, който вероятно е сторен от сестрата на В. – Е. Ц.. Ако имотът е бил владян като собствен от В. и съпругата му З., то не би бил необходим и отказ от наследство, представен при съставяне на нотариалния акт по обстоятелствена проверка. По тези съображения въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на П. и Ц. М., а след тяхната смърт и направен отказ от наследство от дъщеря им Е. Ц. имотът е наследен от В. М.. Имотът представлява лично имущество на В., тъй като е придобит по наследство. Не е налице възмездно придобиване и принос на съпругата, затова имотът не попада в съпружеската имуществена общност. От друга страна обаче св. Ц. Ц. сочи, че лятна кухня не е съществувала, когато съпругата на В. дошла да живее в имота, а е построена след смъртта на родителите на В.. По негови думи тя е построена, когато е бил на около 15-16 години, което предвид възрастта му (47 г.) се явява, че е построена около 1991-1990 г. Неговите показания в тази им част следва да се кредитират, тъй като кореспондират с установените дати, на които родителите на В. са починали. Съдът е приел и че кошарата, преустроена в лятна кухня (като от показанията на св. П. се установява, че се състои от стая, разполагала е с баня и тоалетна и В. и З. се преместили да живеят там) притежава характеристиките на самостоятелен обект и е придобита по време на брака на родителите на ищеца. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I, рег. № 18, дело № 1/05.01.2021 г. на нотариус № * В. П. М. продал на Г. Б. Л. правото на собственост на процесното дворно място и построените в него сгради. Към този момент П. В. М. е бил собственик по наследство от З. М. на 1/4 ид. ч. от лятната кухня, поради което исковете са основателни само за тази сграда. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК П. В. М. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата Г. Б. Л. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Преди да разгледа сочените от страните основания за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав констатира, че е налице служебно приложимото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби. По касационната жалба на ищеца следва да се провери дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че нотариален акт № 149/1983 г. не обвързва съда досежно преценката на нотариуса за притежавано от В. М. право на собственост, доколкото не е посочено, че тежестта да опровергае констатираното от нотариуса право на собственост е на оспорващата страна (дори не е посочено дали са оспорени констатациите на нотариуса). По касационната жалба на ответницата следва да се провери дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че лятната кухня съставлява самостоятелен обект на вещни права, тъй като има баня и тоалетна и се е ползвала като жилище, без да се изследва и да се формират изводи дали отговаря на действалите към момента на изграждането й или понастоящем строителни правила и норми. По доводите на страните, включително и във връзка с обосновка на основанията за допускане на касационно обжалване, съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение