Определение № 582 от 28.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1737/05.02.2018 година на К. Й. Н., С. Г. Н. и Д. Г. Н., и тримата от [населено място] заявена от процесуалния представител адв. Т. И.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо I- 108 от 18.12.2017 год., постановено по гр.В.д. Nо 1040/2017 година на ОС- Бургас по чл. 344 ,ал.1 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потърдил Решение No 696 от 19.05.2017 година по гр.д. No 4516/2016 год. на РС- Бургас, с което е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.607.25.1.2 по КККР на [населено място],С административен адрес на имота: [населено място], п.к. 8000,[жк], [жилищен адрес] който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.607.25, с предназначение на самостоятелния обект- жилище ( апартамент) с нива на обекта -1, с площ от 70,74 кв. м., с прилежащи части - избено помещение № 4 с площ от 14,00 кв. м., 2,70 % ид. части от общите части и правото на строеж върху терена, при посочените съседи между съделителите К. Й. Й. ЕГН [ЕГН], С. Й. Д. ЕГН [ЕГН], К. Й. Н. ЕГН [ЕГН], С. Г. Н. ЕГН [ЕГН] и Д. Г. Н. ЕГН [ЕГН], като е отменил първоинстанционното решение в частта относно квотите на съделителите и вместо това е постановил извършването на делбата при квоти 1/12 ид. част за К. Й. Й., 1/12 ид. част за С. Й. Д., 11/18 ид. части за К. Й. Н. и по 1/9 ид. част за всеки от съделителите С. Г. Н. и Д. Г. Н.. Със същото решението е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с което е отменен НА № 136, том I, рег. № 3349, дело № 127/2010 г. за признаване правото на собственост на К. Й. Н. върху 1/6 ид. част от недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.25.2, апартамент, с адрес [населено място],[жк], бл. № 25, вх. 1, ет. 1 на основание придобиване на имота по давност, поправен с НА № 83, том I, рег. № 1214, дело № 7282017 г. и НА № 99,том I, рег. № 1395, дело № 87/2017 г. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон при несъобразяване с разпоредбите, уреждащи института на придобивната давност, нарушение на процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест и обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, изводите на съда са необосновани, като противоречащи на наличната по делото доказателствена съвкупност- основания за отмяна по реда на касационното обжалване по см. на 281 т. 3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с доводи, че по въпроса: налице ли е основание да се приеме, че е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, ако съдът нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решеие е посочил началния момент, към който отнасят събраните по делото доказателства, в частност свидетелските показания, въззивното решение е в противоречие Решение No 32 от 08.02.2016 година по гр.д. No 4591/2015 год.,ВКС- I г.о. и ТР № 4 от 2012 година по тълк. дело № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС; по въпроса: достатъчно ли е формалното позоваване на ТР № 11 от 2013 година по тълк. дело № 12/2012 год., без събраните по делото доказателства да бъдат подведени под разпределената доказателствена тежест и обсъдени в тяхната съвкупност, за да се приеме опровергаване на придобивната давност като придобивното основание, поради противоречие на въззивното решение с Решение No 302 от 24.06.2011 година по гр. д. No 1168/2010 год. ВКС- I г.о; както и по въпроса: необходим ли е изричен писмен акт при постигнато съгласие между наследниците за извършване на неформална делба или е възможно доказване на факта с гласни доказателства; следва ли съдът да изследва и поведението на невладеещия съсобственик, чиято идеална част завладяна при обсъждане на доказателствата в производството, поради противоречие с Решение No 803 от 21.10.1994 година по гр. д. No 662/1994 год. на ВС, I ГО, Решение No 549 от 30.12.2010 година по гр. д. No 217/2010 год., ВКС-II г.о, Решение No 528 от 11.06.2010 година по гр. д. No 1218/2009 год., I ВКС- г.о. Искането за допускане до касационно обжалване се аргументира и с наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че произнасянето на касационната инстанция по поставените въпроси е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С касационната жалба се поддържа довод, че постановеното въззивно решение е очевидно неправилно – самостоателно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК. По делото е постъпил писмен отговор от ответниците по касация К. Й. и С. Д., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, поради липсата на обуславящи правни въпроси, както и се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба относно сочените пороци на въззивното решение. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените основания по чл. 280, ал.1 ГПК и чл. 280-, ал.2 ГПК и съобрази изискванията за допустимост на касационното обжалване, уредени с чл. 280 ал.3 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета на спора- иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, същата се явява процесуално допустима. След преценка на изведените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК, като обсъди доводите на страните на база закона, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. За да потърди решението на първата инстанция, с което процесният имот е допуснат до делба, въззивният съд е приел при направен самостоателен анализ на събраните по делото доказателства, че между страните съществува съсобственост, възникнала в резултат на наследствено правоприемство от общите наследодатели К. и Д. И.. Прието е за неоснователно- недоказано възражението на ответницата в делбеното производство (понастоящем касатор) К. Н., че имотът е изключителна нейна собственост в резултат на придобит по давност наследствен дял на ищците ( наследници в коляното на сина Й. Д.) от 1/6 ид. части след упражняване на непрекъсната фактическа власт с намерение за своене в изискуемия десетгодишен срок, което намерение да е обективирано чрез промяна на държанието във владение и да било е доведено до знанието на останалите съсобственици. Аргументите си въззивната инстанция обосновава с постановките на ТР № 11/2012 година по т. дело № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС относно легитимиращото действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост и разпределението на доказателствената тежест на отразеното в него и на ТР № 1 от 2012 година по т. д. 1/2012 год. на ОСГК на ВКС относно приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците сънаследници и необходимостта сънаследникът да обективира намерението си да владее имота като го манифестира пред останалите. Изведените правни въпроси, на които се основава искането за допускане на касационното обжалване, не могат да обусловят извод за наличе на законосите предпоставки за това. С разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие, че „правен въпрос“ по см. на чл. 280, ал.1 ГПК следва да се разбира като конкретен правен проблем, разгледан от въззивния съд с обжалваното решение в рамките на предмета на спора пред въззивната инстанция. В посочения смисъл правните въпроси, които са намерили отговор в обжалваното решение касаят материалноправната легитимация на сънаследник - съделител в делбеното производство, по отношение на когото се поддържа, че правото му на собственост е придобито от друг съделител. Въпросът за приложението на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследници и следва ли при спор за собственост съсобственикът сънаследник да доказва намерението си за своене на идеалните части на останалите съсобственици или то се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79, ал.1 ЗС, е разрешен при съблюдаване на разясненията на ТР 1/2012 год. а ПСГК на ВКС поради което поставянето на този съпрос по естеството си съствлава оплакване на евенстуално допуснато нарушение на процесуални правила. Правото на собственост на К. Н., признато и обективирано в издадения констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, е отречено със съдебното решение във въззивното производство, поради неустановеност на един от елементите на придобивната давност-осъществена фактическа власт с намерения за своене. Предвид основанието на което е установена фактическата власт, а именно наследствено правоприемство, е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена, защото позоваващата се на придобивна давност страна- съделител ( сънаследник) не е успяла да докаже, че е упражнявала фактическата власт върху идеалните части на сънаследниците -ищци в делбеното производство лично за себе си, доколкото лисват действия, с които да се манифестира намерението за своене. Видно от мотивите на съдебния акт, решаващата воля на съда е обусловена от неустановеност на промяна в намерението за своене на процесните идеални части, а въпросът дали позоваващия са на придобивна давност съсобственик трябва да манифестира намерението си и срещу универсалните правоприемници на другия съсобственик, е неотносим към конкретния случай. Наред с изложеното следва да се посочи, че обжалваното въззивно решение не противоречи на приложената от касаторите практика. Така с Р No 32 от 08.02.2016 год. по гр.д. No 4591/2015 год. на ВКС- I г.о. касае хипотеза, при която наследникът, установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, се е позовал на наличието на уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението и предаване владението, в който аспект липсват основанията за съпоставимост на двете хипотези за да се поддържа успешно довод за несъответствие и противоречие на изводите по приложение на матераилния закон. В решението окръжния съд е приел, за недоказани твърденията на касаторката за наличие на предварителни уговорки между нея и наследодателя на ищците за предаване на фактическата власт върху процесните 1/6 ид. части от имота от него приживе и е обосновал извод за неустановеност на самостоятелна фактическа власт, а оттам и за отсъствие на елемент от придобивната давност. Вторият от поставените въпроси, свързан с легитимиращото действие на констативният нотариален акт и тежест на доказване да оборване на съдържащата се в него констатация за принадлежността на правото на собственост няма характера а обуславящ изфода на спора. Изводите на съда относно лицата титуляри на правото на собственост почиват на доказателствата по делото, които са обсъдени от съда в тяхната съвкупност, а преценката кои от тях ще кредитира има отношение към правилността на решението. Въззивното решение не противоречи на Р No 302 от 24.06.2011 година по гр. д. No 1168/2010 год. на ВКС- I г.о. в мотивите на което се приема, че предпоставките за придобиване на съсобствена идеална част се прилагат и при придобиване на сънаследствена част. Когато съсобственик сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил държанието във владение за себе си, която промяна в намерението и своенето на частите на останалите следва да бъде демонстрирано недвусмислено. Аналогични са изводите на въззивния съд в обжалваното решение, където е прието за недоказано промяната на намерението и довеждането й до знанието на останалите сънаследници. Третият въпрос не е обуславящ за изхода на спора за правото на делба. В решението не са обсъждани въпросите за допустимите доказателства, с които следва да се докаже промяна в намерението за своене и дали за придобиване на имота по давност е от значение и поведението на предишния владелец. Твърдението на страната за установявана на владение е прието за недоказано, съобразно представените нея гласни доказателства, за които е прието, че не установяват пряко сочения факт за съществуване на предварителна уговорка за предаване на владението. Относно показанията на брата на касаторката е отчетена възможната му заинтересованост от изхода на спора. Въпросът въз основа на кои от наличните доказателства по делото съдът следва да изгради своите правни изводи, е свързан с анализа доказателствения материал, съобразно приетите от него относими и допустими доказателства и е по същество на спора. По въпросите за придобиване по давност на съсобствена идеална част, свързани с приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, за елементите на придобивната давност и легитимиращото действие на констативния нотариален акт съдебната практика е уеднаквена с ТР № 1 от 2012 година по т.д. № 1 от 2012 год. на ОСГК на ВКС, ТР № 4 от 2012 година по т. д. № 4 от 2012 год. на ОСГК на ВКС, ТР № 11 от 2012 година по т. д. № 11 от 2012 год. на ОСГК на ВКС, която няма фактически или правни основания за промяна или осъвременяването й. По поддържаното от касаторите основание очевидна неправилност, касационният съд намира, че липсват предпоставки за да приеме неговото наличие в конкретния слуай. Очевидната неправилност, като ново основание за допускане на касационното обжалване, е установена с разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, приета със ЗИД ГПК- ДВ. бр.86/2017 година. Квалифицирана като форма на неправилност, това основание предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона материалния или процесуален закон, респ. явна необоснованост на обжалваноо решение, довели до постановянане на неправилен, подлежащ на касационно обжалване, съдебен акт по съществото на спора. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, е необходимо неправилността да е съществена до степен, при която да може да бъде беусловно констатирана от касационния съд в процеса на слекция, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен е съдебния акт, който е постановен в противоречие на закона до степен, в която той е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато съдът е решил спора въз основа на съществуваща или несъмнено отменена правна норма. В случая, не може да се приеме наличие на очевидна неправилност, доколкото сочените с касационната жалба пороци на обжалваното решение не попадат в категорията на безусловно налагащите извод за неправилност релевирани пороци на съдебното решение, а изводите на въззивния съд почиват на събраните по делото доказателства, съобразени са с изложените факти и техните правни последици По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия