Определение № 3291 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Д. Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт Г. Р., против въззивно решение № 54 от 18 април 2023 г., постановено по в.т.д. № 7/2023 г. по описа на Апелативен съд Велико Т. (поправено с решение № 64 от 5 май 2023 г. по същото дело по отношение на годината на постановяване на обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение), с което е потвърдено решение № Р-26 от 21 октомври 2022 г., постановено по т.д. № 48/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната му част, с която дружеството е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Г. К. Г. и Т. Н. Д. сумата от по 80000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие от смъртта на тяхната майка Р. С. Д., причинена от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.07.2019 г. в [община], ведно със законната лихва от 11.01.2020 г. до окончателното плащане, в частта на въззивното решение, с която исковете са уважени за горницата над 40000 лева за всяко от лицата, както и в частта, в която съдът е присъдил на Т. Н. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1601,20 лева разходи за погребение. В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд не е преценил правилно всички доказателства и доводи по делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на предявените срещу застрахователя искове в обжалваната им част. Оспорва се извода на въззивния съд, че по делото не е установен принос на починалата Р. Д. за причиняване на крайно негативните последици от процесното пътнотранспортно произшествие, поради необоснованост на извода и липсата на съответствие със събраните по делото доказателства. В хода на делото е установено по категоричен начин, че починалата Д. е пътувала в моторно превозно средство без поставен задължителен обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано. Касаторът твърди, че в случая увреждането на пострадалата се дължи в по-голяма степен на допуснатото от нея правонарушение и на неполагането на дължимата грижа за поставяне на обезопасителен колан; травмите на пострадалата са се получили не в резултат на сблъсъка между двете моторни превозни средства, а от падането на тялото на пострадалата върху пода на автомобила; ако пострадалата е била с правилно поставен обезопасителен колан (при добро регулиране на дължината му), констатираните телесни травми, довели в крайна сметка до летален изход, изобщо е нямало да настъпят. Подчертава се, че тежестта за доказване на твърдението, че пострадалата е била освободена от задължението за използване на наличната в превозното средство система за сигурност на основание чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП е изцяло на страната, която го твърди и черпи права от този факт – ищците, които е следвало да установят твърдението си при условията на пълно доказване. Във връзка с извършената хемодиализа непосредствено преди инцидента касаторът сочи, че при стандартна хемодиализа на пациента действително се поставя катетър, но същият е на ръката и предпазният колан по никакъв начин не може да му навреди и не създава условия за повишена опасност; наличието на придружител в превозното средство и наложителното му често спиране също не е основание за прилагане на цитираното изключение. Поддържа се, че за физическо състояние, което не позволява на лице да използва обезопасителен колан по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Съдебната практика приема, че преценката за относимото за случая физическо състояние не може да почива само на субективните възприятия или оплаквания на лицето (респ. други лица от неговия кръг), нито само въз основа на удостоверени с медицински документи заболявания, от които страда лицето; тази преценка следва да бъде направена само въз основа на специални знания в областта на медицината - съдебно-медицинска експертиза или документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние на дадено лице не позволява използването на обезопасителен колан. Сочи се, че в процесния случай ищците не са провели никакво доказване на твърдението си, че пострадалата е била освободена от задължението да използва обезопасителен колан. Като не е съобразил горното, въззивният съд е направил неправилен извод относно основателността на заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване. Според касатора по делото безспорно е установен принос на пострадалата, който е поне равен на този на застрахования в дружеството водач. По отношение на имуществените вреди застрахователят сочи, че разходите за погребение и траурни услуги не съставляват пряка последица от процесното пътнотранспортно произшествие (както е приел въззивният съд), тъй като същите не са необходимо присъщи, а по-скоро са израз на морално-етичен избор на лицето, което ги е извършило; извършването на погребален ритуал от ищцата (дъщеря на загиналата) съставлява доброволно изпълнение на един нравствен дълг; ищцата не е имала задължение да извърши погребалния ритуал, поради което е било изцяло в нейната морална преценка дали да стори твърдените разходи за погребение или не. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба Г. К. Г. и Т. Н. Д., чрез адв. М. М., в писмен отговор оспорват наличието на основание както за допускане на касационното обжалване, така и за неправилност на обжалваното решение. Между страните не се спори, че на 10.07.2019 г. на път Ш-514, км 47+950 е възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, управляван от П. С., специален автомобил - линейка, в който се е возила майката на ищците Р. Д., и трети автомобил, като причина за произшествието е лекия автомобил, управляван от С., който в зоната на дясна крива навлиза в лентата за насрещно движение и блъска последователно първо другия автомобил, а след това линейката. За увреждащия автомобил към процесната дата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Вследствие на произшествието Р. Д. е получила множество тежки и несъвместими с живота телесни увреждания, изразяващи се в тежка закрита черепно-мозъчна травма, гръдна травма, кръвонасядания по двете ръце и двата крака. Установено е, че смъртта на Д. е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и е настъпила в резултат на получената тежка закрита черепно-мозъчна травма с настъпило късно усложнение (пробив на субарахноидния мозъчен кръвоизлив в десния вентрикул и тежък мозъчен оток); въпреки предприетите реанимационни мерки и проведено лечение, Д. починала в болница на 07.08.2019 г. С отговора на исковата молба застрахователят поддържа възражения в няколко насоки; оспорва се наличието на противоправно поведение на водача на моторното превозно средство; оспорват се предявените размери на обезщетенията за неимуществени вреди, като се излага, че те са силно завишени; сочат се доводи за значителен принос на починалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан; оспорват се имуществените вреди, тъй като същите не са сторени в причинна връзка с процесното произшествие. С въззивната жалба застрахователят поддържа доводи за неправилност на извода на първата инстанция, че по делото не е установен принос на починалата Д. за причиняване на смъртта ѝ от процесното произшествие. Поддържано е възражение, предвид заключението на допуснатата медицинска експертиза, че с оглед на механизма на произшествието, поставянето на предпазен колан от наследодателя на ищците би имало голямо значение за предотвратяване и минимализиране на тежестта на травмите на пострадалата, доколкото травмите са се получили не в резултат на сблъсъка между двете моторни превозни средства, а от падането на тялото на пострадалата върху пода на автомобила. Възразява се и срещу приетото от първата инстанция тълкуване по приложението на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП; пострадалата е пътувала към дома си след извършването на хемодиализа, действително е била с катетър, но той се поставя на ръката и предпазният колан не може да му навреди и не създава условия за повишена опасност. Поддържани са и доводите за неоснователност на претенцията за имуществени вреди. По делото се установява, че с присъда № 5/10.02.2021 г. по н.о.х.д. № 341/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново П. С. е призната за виновна за процесното пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на наследодателя на ищците – при нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязла в лентата за насрещно движение, без да е необходимо изпреварване или заобикаляне и чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП - превишила разрешената за движение скорост от 40 км/ч, като управлявала автомобила със скорост 79,2 км/ч, в следствие на което реализирала удар с насрещно движещия се кемпер, след което продължила движението си в същото направление, като реализирала челен централен удар с насрещно движещия се специален автомобил (линейка), с което по непредпазливост причинила смъртта на Р. Д. и телесна повреда на повече от едно лице, поради което на виновното лице е наложено наказание. Видно от заключението на изслушаната медицинската експертиза, в резултат на претърпяното произшествие Р. Д. е получила тежка закрито черепно-мозъчна травма, гръдна травма - счупване на пето и шесто ребра вляво, застойна бронхопневмония с излив в дясна гръдна половина, кръвонасядания по двете ръце и двата крака, съпътстващи заболявания - хронична бъбречна недостатъчност - хронична диализа; непосредствената причина за смъртта ѝ се дължи на тежка закрита черепно-мозъчна травма с настъпило късно усложнение - пробив на субарахноидния мозъчен кръвоизлив в десния вентрикул и тежък мозъчен оток; описаните от вещото лице травми - кръвонасядане в областта на гръдния кош и дясна слабинна област, не са характерни да са получени от поставен предпазен колан. Според вещото лице травма на главата с такъв характер и тежест като при пострадалата не може да бъде получена при поставен предпазен колан; при описания механизъм на реализиране на произшествието, поставянето или не на предпазен колан би изиграло голяма роля за предотвратяване или минимализиране на тежестта на травмите, предимно в областта на главата; в съдебно заседание вещото лице пояснява, че според него травмата е получена при падането върху пода на автомобила. Водачът на линейката, в която е била загиналата, е дал показания, че автомобилът, който управлявал, представлява бус, оборудван като линейка, с колани, но не като на лека кола, а през кръста; движили се с 35 км/ч; пътничките седели зад шофьора, седнали една до друга; придружителката на пострадалата била зад шофьора, а жената с хемодиализата била вдясно; на хората не им слагат колани, по време на пътуване може да се спре, защото някои повръщат, някои искат да се спре, да се отвори прозорец, шофьорът постоянно слиза, придружава ги, те са полуинвалиди, затова повечето от тях са с придружители. От показанията на св. Г. се установява, че ищецът бил близък с майка си, независимо, че живеел в [населено място]; Г. тежко изживял смъртта на майка си, винаги се сеща за нея, споменава я; между тях не е имало кавги, разправии. Св. Д. сочи, че ищцата имала много близки отношения с майка си; дъщерята била изключително грижовна; майката била на хемодиализа повече от шест-седем години, тази процедура изтощава, още повече възрастните хора. Съдът приема, че от доказателствата по делото се установяват добри отношения на ищците с тяхната майка, като загубата ѝ се е отразила тежко на двамата. Доколкото причиняването на смъртта на пострадалото лице е елемент от фактическия състав на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на делинквента, присъдата е задължителна за гражданския съд - чл. 300 ГПК, относно деянието, противоправността му и вината на дееца. Съобразени са възрастта на починалото лице - 79 години, доказаните близки отношения между починалата и нейните деца, които са в рамките на обичайното за отношения между майка и деца; това, че в семейството не е имало конфликти, налице са били разбирателство и мир; и двамата ищци изживели тежко смъртта на майка си, споменавали я, ходели на гробищата; Д. била повече от шест-седем години на хемодиализа, като за нея се грижела дъщеря ѝ - ищцата, с която живеели в едно домакинство. Съдът определя като справедливо обезщетение за всяко от лицата в размер на по 80000 лева. Счетено е, че по делото не е установено по категоричен начин получаваните паник атаки от ищцата да са в пряка връзка с инцидента. С оглед разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, и предвид обстоятелството, че с направеното възражение за съпричиняване от застрахователя се цели определяне на занижен размер на обезщетението, при доклада на съда е вменено на ответника да установи твърдяното съпричиняване, което предполага също противоправно поведение на пострадалото лице. Прието е, че законът допуска пътниците да бъдат освободени от задължението за поставяне на обезопасителен колан в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, когато физическото им състояние не позволява това. Като се обосновава с показанията на св. П., водач на специализирания автомобил, съдът достига до извод, че са доказани обстоятелствата за заболяването на загиналата Д. и конкретното нейно здравословно състояние към момента на пътуването, непосредствено след хемодиализа, като приема, че по отношение на нея би намерила приложение нормата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, с оглед на което не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за редуциране на дължимото обезщетение. По отношение на претенцията за имуществени вреди съдът приема, че разходите за погребение са реално сторени, което се удостоверява с приложените документи, същите са пряка последица от пътнотранспортното произшествие, при което е загинала Д., поради което подлежат на обезщетяване от застрахователя. Касационният съд приема, че жалбата е недопустима в частта й по отношение на присъденото на Т. Д. обезщетение от 1601,20 лева – имуществени вреди вследствие на смъртта на майка й Р. Д., състоящи се от направени разноски за траурни стоки, услуги, транспорт за погребение и ритуали, ведно със законната лихва от датата на отказа на застрахователя за заплащане на обезщетение, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационното обжалване на останалата част от въззивното решение следва да се допусне по обусловилия изхода на спора и конкретизиран от настоящия съдебен състав, в съответствие с правомощията му, очертани с разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, въпрос за начина, по който следва да бъде установено наличието на законовото изключение по чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 1600 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,