Определение № 8 от 04.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 554/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Държавен фонд „Земеделие” срещу въззивно решение № 564/31.01.2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Б състав на административно отделение, постановено по гр.д. № 15009/2011 г., поправено с решение от 13.03.2012 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон. Насрещната страна Д. Д. С. чрез адв. С. М. А. от АК – София е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копие на съдебни актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С обжалваното решение те са уважени. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че страните били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор. Трудовият договор едностранно е прекратен от работодателя поради това, че служителят не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността. Съдът приел, че заповедта за уволнение е незаконна на няколко основания – изискванията за заемане на длъжността са променени след уволнението на Д. С.; освен това изискването за юридическо образование е пожелателно, а не задължително, като С. отговаря на условието да е с висше образование, степен магистър. Накрая, съдът установил, че след уволнението на С., работодателят пуснал обяви за наемане на персонал, като за длъжността, заемана до тогава от С. е посочено изискване за притежаване на икономическо образование, каквото и уволненият служител притежава. Съдът е достигнал до извод, че в случая работодателят е използвал законовата възможност да промени изискванията за заемане на дадена длъжност с единствената цел да прекрати трудовия договор с Д. С., което съставлява злоупотреба с право. Повдигнатите от касатора въпроси подлежи ли на контрол от съда правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация и трябва ли да се доказва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ обективна необходимост за извършената промяна, са разгледани в обжалваното решение, но независимо от отговора по тях, съдът е достигнал до извод за незаконност на уволнението и поради наличие на още две самостоятелни основания. Следователно, какъвто и отговор да бъде даден на поставения в изложението правен въпрос, той няма да рефлектира върху останалите съображения на втората инстанция за незаконност на уволнението и не може да промени резултата по спора. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът