Определение № 31 от 06.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3603/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. З. С., Л. Б. Х.-С., В. Б. Х., чрез адв. Н. Ч., срещу разпореждане № 88 от 4. 03. 2025 г. по гр. д. № 346/2024 г. на ОС – Монтана, с което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, подадената от същите касационна жалба вх. № 1059/1117 от 28. 02. 2025 г. срещу решение № 283 от 12. 11. 2024 г. по гр. д. № 346/2024 г. на ОС – Монтана. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Върнатата касационна жалба е подадена срещу въззивно решение, постановено по иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от П. З. С., Л. Б. Х.-С. и В. Б. Х. против „Пепе груп“ ООД, Р. И. С. и Х. Г. Н., за допускане изкупуването от ищците на 1/2 идеална част от недвижими имоти, описани в нотариален акт № 187, том IXа, рег. № 8918, нот.дело № 1235/2008 г. на нотариус Д. М., представляващи земеделски земи в землището на [населено място] връх, [община], област М., нанесени като поземлен имот с идентификатор ***– нива с площ от 8158 кв.м., поземлен имот с идентификатор ***– нива с площ от 11683 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ***– пасище с площ от 4017 кв.м., при същите условия и цена, отразени в договора за покупко-продажба – за сумата 4174, 45 лв. (1/2 от 8348, 90 лв.) Данъчната оценка на имотите възлиза на 2513, 60 лв., видно от удостоверението на л. 11 от делото на РС – Лом. Съгласно последователната практика на ВКС, искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е облигационен, а не вещен, тъй като не е за защита на вещно право, а с него се упражнява облигационно потестативно право на съсобственика да замести купувача по съдебен ред. Искът е конститутивен, тъй като с уважаването му се налага правна промяна, като ищецът замества купувача по вече сключения договор с досегашния собственик и влязлото в сила съдебно решение замества актовете, с които се прехвърля собствеността. Цената иска по чл. 33, ал. 2 ЗС се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на спорното право, а ако няма такава – въз основа на пазарната цена. В този смисъл са определение № 60160 от 18. 10. 2021 г. по гр. д. № 2403/2021 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 50176 от 24. 10. 2022 г. по гр. д. № 1481/2022 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 101 от 24. 01. 2023 г. по ч. гр. д. № 4372/2022 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 425 от 31. 01. 2024 г. по гр. д. № 2137/2023 г. на ВКС, 2 г.о. и цитирани в тези определения множество други актове на ВКС. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС е под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, поради което постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Преценката на окръжния съд по чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК е законосъобразна, поради което обжалваното разпореждане се явява правилно и подлежащо на потвърждаване. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение