Определение № 60440 от 26.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2456/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. М. срещу решение №911 от 23.04.2020г., постановено по в.гр.д.№2217/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в. в частта му, с която е потвърдено решение №1377 от 26.02.2020г. по гр.д.№14487/2016г. на СГС, ГО, І-7 състав, с което е отхвърлен иска на А. М. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за разликата над присъдения размер за обезщетението за неимуществени вреди от 80 000лв. до претендирания размер от 150 000лв. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000лв. е занижен с оглед разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68г. относно приложението на разпоредбата на чл.45 ЗЗД и относно критериите за прилагане на принципа за справедливост, прокламиран в чл.52 ЗЗД. Твърди се, че въззивният състав информативно е изброил уврежданията на ищеца, без да обсъди характера им и техните последици. Според касатора от обжалваното решение не става ясно дали обезщетението покрива бъдещи болки и страдания. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца допълнително сумата 70 000лв. (или общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв.), и присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният състав се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС, обективирана в т.11 от ППВС №4/68г. относно вредите, които подлежат на обезщетяване на основание чл.45 ЗЗД и относно обстоятелствата, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на поставен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното: Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №1377/26.02.2020г. по гр.д.№14487/2016г. на СГС, както в обжалваната от застрахователя част, с която исковата претенция по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е уважена за сумата 80 000лв. ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г., така и в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен иска на А. М. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за разликата над присъдения размер за обезщетението за неимуществени вреди от 80 000лв. до претендирания размер от 150 000лв. Въззивното решение не е обжалвано от застрахователното дружество в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковата претенция до размер на сумата от 80 000лв. и в тази му част е влязло в сила. В тази връзка със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана (при липса на съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД), отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на претърпените от ищеца А. М. неимуществени вреди при пътнотранспортното произшествие, станало на 30.08.2016г. на „Околовръстен път“ на [населено място], по изключителната вина на застрахования при ответното дружество към датата на злополуката по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на л.а.„Шкода Октавия“ с ДК [рег.номер на МПС] – Д. К. Т.. Произнасяйки се по спорния въпрос (предмет на настоящата касационна жалба) относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният състав е посочил, че от заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска експертиза и от показанията на свидетеля В. Миихов се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза – закрито; травматично скъсване на симфизата на пубиса; счупване на горния край на тибията /голям пищял/ - закрито-дясно. Извършени са били пет оперативни интервенции на 30.08.2016 г.; 31.08.2016 г.; 01.09.2016г.; 01.09.2016г. и на 12.09.2016г., а след това и на 09.03.2017г., когато е бил отстранен поставения остеосинтезен метал на десния долен крайник. Вслествие на ПТП ищецът е претърпял травматичен шок; фрактура на таза - диасхизис симфизе; фрактура на кръстната кост вляво; фрактура на страничния израстък на 5- ти поясен прешлен вляво; фрактура на голямопищялната кост на дясната подбедрица - бикондилика, вътреставна; травматично разкъсване на пикочния мехур извън перитонеалната кухина; мозъчно сътресение; контузия и охлузване в челната област на главата; травматична увреда на седалищния нерв на левия крак. Съдът е посочил, че описаните множествени травматични увреждания са причинили на пострадалия особено интензивни болки и страдания за период от три месеца, значителни до шест месеца и умерени до момента на личния преглед като фрактурата на таза понастоящем е възстановена. На базата на така установената фактическа обстановка, препращайки и към мотивите на решението на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, въззивният състав е отразил, че за да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД в размер на 80 000лв, се съобразява с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление №4/23.12.1968г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото: възрастта на пострадалия; вида, броя и характера на претърпените увреждания; броя на оперативните интервенции, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; обществено - икономическите условия в страната и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което представлява самостоятелно основание за недопускане на касация, с оглед разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Но дори да се приеме, че в изложението са инкорпорирани въпросите: Кои вреди подлежат на обезщетяване на основание чл.45 ЗЗД? и Кои са релевантните обстоятелства за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД?, то тези въпроси не са решени в противоречие с указанията, дадени в ППВС №4/1968г. и не покриват допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е отразил релавантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, установени от приложената по делото медицинска документация, заключението на вещото лице по извършената СМЕ и от показанията на разпитания за тези обстоятелства свидетел. При определяне на полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв., съдът се е съобразил с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно - възрастта на пострадалата (42 години към датата на злополуката); вида и броя на получените от ищеца множество увреждания, претърпените от него пет хирургически интервенции; получените травматичен шок и мозъчно сътресение; продължителността на възстановителния период, съпроводен от физически и битов дискомфорт; високия интензитет на болките за голяма част от възстановителния период; социално - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП – 30.08.2016г. Неоснователно е твърдението, че съдът в противоречие с практиката на ВКС, не е обсъдил поотделно последиците от уврежданията, тъй като при определяне размера на обезщетението, апелативният състав се е съобразил с установените към датата на постановяване на решението налични и предвидими последици от получените травми, обуславящи болки, страдания и неудобства (евентуален ексцес на заболяване би обусловил присъждането на допълнително обезщетение по чл.51, ал.3 ЗЗД.). Несъгласието на касатора с определения размер на обезщетението е относимо изцяло към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,