Определение № 405 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 535/2011 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. П. М. С. и А. Г. С. обжалват решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 5783/10 г. на СГС. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., А. И. Т., Р. Атанасова Р., Е. И. Н. и Д. М. Н. оспорват жалбата. Трето лице помагач [фирма] [населено място] не взема становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 24.09.2009 г. по гр. д. № 5426/07 г. на Софийски районен съд в обжалваната му от ответниците част. С първоинстанционното решение е признато за установено по иска на Е. Г., Л. С., В. М., С. М., Д. С., П. С., Е. Т., Б. Т., А. Т., Р. Р., Е. Н. и Д. Н. по отношение на А. С. и П. С., че правото им на строеж учредено с нот. акт № 40 и № 41 от 03.10.1995 г. за апартамент № 5 и гараж № 24 е погасено по давност поради неупражняването му в петгодишен срок. От фактическата страна е било изяснено, че касаторите С. били съпрузи, които с нотариални актове № 40 и № 41 от 03.10.1995 г. закупили от [фирма] правото на строеж на процесните апартамент и гараж. Строителната линия била определена на 13.08.1996 г., като не се спори че процесната сграда била изградена до трети етаж и строителството било преустановено през 1998 г. С влязло в сила решение от 09.07.2003 г. по гр. д. № 6269/00 г. на СРС било признато за установено по отношение на [фирма], че правото на строеж между ищците и фирмата, учредено с договор от 14.11.1994 г. било погасено по давност. С нот. акт № 96 от 10.10.2006 г. ищците и [фирма] взаимно си учредили право на строеж. При установените факти съдът приел, че установителният иск бил основателен. Не било спорно, че ищците са собственици на земята и учреденото върху нея право на строеж на ответниците не е реализирано в 5 г. срок. В случая била приложима разпоредбата на чл. 181 ЗУТ, доколкото срокът за извършване на строежа започнал да тече от 13.08.1996 г., когато е определена строителна линия, като срокът по чл. 67 ЗС изтекъл след влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. Към момента на влизане в сила на закона сградата не била завършена в груб вид и липсвал покрив. Затова правото на строеж на ответниците, което не било реализирано в срок, не било трансформирано в право на собственост по смисъла на чл. 181 ЗУТ. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси кой е приложимия в отношенията между страните закон - З. /отм./ или ЗУТ и приложима ли е съдебната практика по ЗУТ към правоотношенията възникнали при действието на З. /отм./; дали когато една сграда е изградена до таванна плоча в груб строеж, правото на строеж на отделни самостоятелни обекти се трансформира в право на собственост в полза на носителя на вещното право на строеж; дали неизпълнението на кредиторите ищци на задължението да построят собствените си обекти в сградата ги поставя в забава по отношение на носителите на ограниченото право на строеж на други обекти и води ли до спиране на погасителната давност за учреденото от тях право на строеж. Въпросите за приложимия закон и съдебната практика по приложението му не е основание за допускане на касационно обжалване. Правото на строеж е уредено с разпоредби в ЗС, който е действал както при действието на З. /отм./, така и при ЗУТ. По втория формулиран въпрос има публикувана задължителна съдебна практика на която въззивното решение не противоречи, затова не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Според т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВКС, смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. С оглед прието в т. 3 от същото тълкувателно решение, че упражняването на правото на строеж върху отделен обект в сграда с два или повече самостоятелни обекти, което първоначално е учредено с индивидуални договори на различни лица, може да е обусловено от фактическото изграждане на друг обект в сградата, задължение за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята, в този случай началото на срока по чл. 67 ЗС за всеки от суперфициарите ще започне да тече от момента, когато фактически може да започне строителството за съответния обект, има основание да се допусне касационно обжалване по въпроса дали неизпълнението на кредиторите ищци на задължението да построят собствените си обекти в сградата ги поставя в забава по отношение на носителите на ограниченото право на строеж на други обекти и води ли до спиране на погасителната давност за учреденото от тях право на строеж. Водим от горното, съдът