Определение № 259 от 08.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4479/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 09.08.21г. по гр.д.№552/21г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Жалбоподателят – Върховен касационен съд, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както и че решението е очевидно неправилно Моли да бъде допуснато касационно обжалване. Жалбоподателят - Софийски градски съд чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно Моли да бъде допуснато касационно обжалване. Жалбоподателят Е. Д. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, Жалбоподателят Софийски районен съд чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС,както и че решението е очевидно неправилно Моли да бъде допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка на предпоставките по чл.280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационенсъд да заплатят солидарно на Е. Д. Д., сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.No1400/2003г. по описа на РС – София в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС. Като е потвърдил решение No260108 от 23.12.2020г., постановено по гр.д.No41/2019г. на ПОС в останалата му обжалвана част е отхвърлил предявения иск по чл.2б ЗОДОВ за разликата до пълния му предявен размер от 120 000 лева. Установено е по делото, че ищцата е сезирала Софийския районен съд с искова молба, по която е било образувано гр.д.No1400/2003г., с предмет на делото е бил иск с правно основание чл.75 от СК- отм. за лишаването от родителски права на бившия й съпруг Е. Н. по отношение на роденото по време на брака дете Д.. Констанирано е, че по това дело са били проведени 7 съдебни заседания, а по жалба на ищцата делото е било разгледано от ГС-Соофия, който след провеждането на три съдебни заседания е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Установено е, че при новото разглеждане на делото от РС София е образувал дело под № 3318/2007 г., по което са били проведени 2 заседания и е постановено решение на 23.03.2008 г. Това решение на първостепенния съд е обжалвано и пред ГС София е образувано в.гр.д. №5056/2009г., което е било прекратено, но с определение №374/03.0.2010г. по ч.гр.д. № 285/2010 г. на ВКС прекратителното определение е отменено и върнато на ГС София за продължаване на съдопроизводствените действия. Установено е, че в изпълнение на указанията на ВКС, като е образувано в.гр.д. № 5056/2009 г., са проведени общо 10 заседания, като делото е било отлагано поради нередовното призоваване на всички заинтересовани страни, правени са и доказателствени искания и е обявено за решаване в открито съдебно заседание на 14.02.2013 г., а един месец и седмица след това на 22.03.2013 г. е постановено решение №2445/22.03.2013 г. по в.гр.д. №5056/2009 г. по описа на ГС-София, с което предявеният иск за лишаване от родителски права на ответника е бил отхвърлен. Констатирано е, че по жалба на ищцата срещу решението на ГС-София се е произнесъл ВКС, който не е допуснал до касационно обжалване решението на въззивната инстанция. Съдът е приел за установено, че общата продължителност на процеса е била повече от 11 години, който период не съставлява разумен срок, в който делото е следвало да бъде разгледано иприключено от независим и безпристрастен съд. Установено е, че предмет на делото за лишаване на родител от родителски права е поведението на родителя, което представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, или в хипотезата, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка, а правната и фактическа сложност като критерий за определяне размера на обезщетението за забавено правосъдие се преценява по всяко конкретно дело, а не само въз основа на неговия предмет. Прието е, че в процесния случай не се установява висока правна и фактическа сложност на делото. Прието е, че в случая делото е било необосновано забавено от съдилищата, които са го разглеждали като първа, въззивна инстанция и касационна инстанция. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като в цитираната разпоредба са изброени неизчерпателно критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне размера на следващото се обезщетение занеимуществени вреди: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. С оглед на горното съдът съдът е счел, че предявеният иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ е частично основателени следва да бъде уважен за сумата от 12 000лв., а за разликата отхвърлен като неоснователен. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Върховен касационен съд, чрез поцесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора:длъжен ли е въззивният съд да прецени всички обстоятелства за точното прилагане на чл.52 ЗЗД, как се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла ная чл.52 ЗЗД, кои са критериите, които се прилагат при определяне на обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, пар.1 КЗПЧОС и следва ли да се ангажира отговорността на ВКС за вреди по чл.2б ЗОДОД след като тази инстанция е разгледала делото в разумен срокПоддържо, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касиционно обжалване, какот и че решението е очевидно неправилно. В изложение си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Софийския градски съд, чрез процесуалние си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на въззивния съд съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК да мотивира решението си, въз основа на какви критерии съдът извършва преценката си дали е нарушено правото на разглеждане и решаване на дело в разумерн срок съгласно чл.6 § 1 КЗПЧОС и следва ли решаващият съд да посочи конкретно установените по делото обстоятелства, както и значението им за размера на неумуществените вреди. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя Е. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне справедлив размер на обезщетение по иск с правно основание чл.2б ГПК и да изложи мотиви, липсата на мотиви съставлява ли съществено процесуално нарушение, как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определянето на дължимото обезщетение по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ вр. чл. 6 § 1 КЗПЧОС. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Софийски районен съд,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли съдът да определени и посочи приетия от него разумен срок за разглеждане и решаване на делото и следва ли да обоснове приетия от него като справедлив размер на обезщетение. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПк за допускане на касационно обжалване,както и че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси от всички жалбоподатели относими към преценката кои са критериите, които се прилагат при определяне на обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, пар.1 КЗПЧОС и кои са критериите за определяне справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД на които съдат е дал разрешение в съотвествие с практиката на ВКС. В практиката се приема, че при специалния деликт по чл. 2б ЗОДОВ самият законодател примерно е изброил обстоятелства /общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора/, които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. Посочва се, че при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на граждански производства, също поначало от значение е общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Споделя се разбирането, че при обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно съединените искове в производството, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр., като от значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. В константрата практика на ВКС се приема, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Застъпва се разбирането, че при иска по чл. 2б ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове, като ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство, като поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2б ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт, в какъвто смисъл се е произнесъл ивъззивният съд в обжалваното решение. В практиката се застъпва разбирането, че производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата, отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат, като държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Съгласно установената практика / решение от 02.04.2015г. по гр.д€05813/2014г. на III г. о. на ВКС/ механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът преценява сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи. Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставените от жалбоподателите въприси относими към задължението на въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред двете инстанции фактически и доказателствен материал, както и за излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. В практиката на ВКС, включително в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е обосновано разбирането за изготвяне от въззивния съд на собствени мотиви, с оглед характеристиката на процесуалната му дейност като решаваща, каквито въззивният съд в случая е изложил. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е необходимо въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите си резултата от направената преценка. Неимуществените вреди по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ имат своя специфика, обусловена от самостоятелното право, регламентирано в нормата, което възниква при нарушаване на законовото изискване за приключване на делото в разумен срок. Както е прието и с решение № 76/11.04.2016 г. по гр. дело № 5721/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, нормата на чл. 2б от ЗОДОВ създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от ЕСПЧ. С нея се предвиди като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ/ и са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване зада бъде коригирана същата. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, с който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, а когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт и кагота съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Рзноски с оглед изхода на спора за тази инстанция не следва да се присъждат. Предвид изложението съображения, съдът