Определение № 1426 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 498/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - Д.” Е., ЕИК[ЕИК], против решение № 181/16.07.2024 г. по в.гр.д. № 270/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, 1 състав, с което е потвърдено решение № 63/06.02.2023 г. по гр.д. № 863/2022 г. на Районен съд – Дупница. С първоинстанционното решение е признато за установено в отношенията между страните, че настоящият касатор дължи на “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата от 23 230,68 лева за доставка на вода по издадени фактури в периода м. август – м. ноември 2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Счита се, че изводите на въззивния съд противоречат на събраните по делото доказателства, които са анализирани едностранчиво. Поддържа се направеното с отговора на исковата молба възражение срещу сумите по процесните фактури, издадени въз основа на съставени актове за посочените периоди и количества, които са оспорени от страната. Счита се, че неправилно въззивният съд е констатирал обема на потребеното количество вода въз основа на събрания по делото доказателствен материал, доколкото не е доказано, че начислената от доставчика стойност за ползваните от касатора количества вода съответства на договореното между страните и на реално посочената в договора цена. Не е взето предвид, че във фактурите не са отразени необходимите данни, за да се определи за кой отчетен месец се отнасят, за кое населено място, по кой договор и кой водомер. Според касатора, въззивната инстанция не е съобразила, че в представените актове и дневници липсва информация за показания и номер на водомер. Изтъква се, че не е обсъдено и възражението на обжалващата страна, касаещо процесуални нарушения на първата инстанция, свързани с доклада по делото – недаването на указания на ищеца да заяви дали ще ползва оспорените документи или не, с оглед на което да бъде извършена проверка относно тяхната истинност. Претендира се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения осъдителен иск, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Иска се присъждане на направените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: “При разглеждането на установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК подлежи ли на изследване дали е основателно при оспорването истинността на процесните актове и протоколи, по отношение на записаните в тях подадени водни обеми, без да е отбелязано за кой район се касае водоподаването и по отношение на записаните в тях отчети по водомер, без да е отбелязан номерът на съответния водомер, първоинстанционният съд да укаже на страната, която ги представя, право да заяви дали ще се ползва от оспорените документи или не, вследствие на което да бъде извършена проверка относно истинността на оспорените документи?”. Претендира се и допуск до касационна проверка и в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК с аргумента, че това било от значение за точното прилагане на закона, като конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос не е формулиран от касатора. Ответникът по касация “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. Излага доводи по съществото на спора. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Окръжният съд, сезиран с въззивна жалба на ответника, е приел от фактическа страна, че в приобщеното заповедно производство са представени фактури №№ [ЕГН]/31.08.2021 г., [ЕГН]/ 30.09.2021 г., [ЕГН]/30.09.2021 г., [ЕГН]/31.10.2021 г., 07000060110/31.10.2021 г. и [ЕГН]/30.11.2021 г., в които са посочени количества доставена вода, единична цена и крайна стойност. Отразените водни обеми са в съответствие с посоченото в представените актове и дневници за доставка на промишлена вода за процесния период 01.08.2021 г. – 30.11.2021 г. Съставените актове са подписани от представители на двете дружества, като от страна на ответника от служителя А. Б., който е припознал подписа си в съставените актове, но не и в дневниците. Със заключение на съдебно-графологични експертизи е установено, че подписите в представените актове и дневници са изпълнени от свидетеля А. Б.. От въззивният съд е отбелязано, че в хода на първоинстанционното производство е правено възражение за неправилно монтиране на измервателното устройство, състоящо се от водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел. Счетено е, че по делото не е установено несъответствие на изграденото отклонение с техническите изисквания. Обсъдени са и показанията на свидетеля М. – служител на Б. дирекция, която е била на посещение в обекта във връзка със смяна на водомера през 2023 г., според които съгласно указанията на производителите водомерите се монтират на достатъчно прави участъци, преди и след водомерното устройство, като в конкретния случай водомерът е бил монтиран на крив участък, на байпасна връзка. Окръжният съд е намерил, че отчитането на показанията на водомера е ставало по обичайния начин – след посещение на място, при отчитане на показанията на водомера и отразяването им в съставените актове и дневници. Решаващият състав е приел, че на 11.11.2019 г. между страните е сключен договор за доставка на условно чиста вода, със срок на действие от 11.11.2019 г. до 11.11.2020 г. В него не е предвидено продължаване на действието му след изтичане на срока при липса на възражения от страните. Представен е и договор № 32/17.11.2021 г., със срок на действие от 17.11.2021 г. до 17.11.2022 г., според който доставчикът се задължава срещу възнаграждение да достави условно чиста вода чрез своите съоражения – язовир “Д.”, Д. № 1 и Д. № 2, и отклонение от ДТ1 от дюкерите на обекти на водоползвателя, а водоползвателят - да поеме доставената условно чиста вода по своите съоръжения - водовземно съоръжение [населено място] бряг и [населено място]. Посочено е, че съгласно този договор водомерното съоръжение принадлежи на водоползвателя. Въззивният съд е приел, че през исковия период доставката на вода не е преставала, което е било удостоверено в надлежно съставени актове. Развил е съображения, че липсва законова разпоредба, от която да се направи извод, че в отсъствие на писмен договор – облигационната връзка не може да бъде призната. За осъществената доставка на вода са съставени актове и дневници, които са подписани от страните, в които е посочено какво количество вода е доставено след проверка показанията на водомера, които са отразени надлежно. Взел е предвид, че направените изявления изпълват с необходимото съдържание договор за доставка на вода и сочат на валидна облигационна връзка. Истинността на въпросните актове и дневници се оспорва, но не е опровергана. Въз основа на същите са издадени фактури, в които са посочени доставените количества и тяхната цена, които суми съответстват на претендираните и не се оспорват. Относно оплакванията във въззивната жалба за липса на мотиви на първоинстанционното решение, въззивният съд е преценил, че независимо че мотивите не са достатъчно подробни, в същите е отразено становището на първата инстанция, обосновано с доказателства по всички съществени въпроси, обуславящи уважаване на иска. Счел е, че първоинстанционното решение е разбираемо. При тези данни е потвърдил първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация. При дължимата служебна проверка не се обосновава директен достъп до касация поради вероятна нищожност или вероятна недопустимост на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е коректно зададен и не покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Формулировката на питането не съответства на фактическата обстановка по делото, тъй като в разрез с доводите на касатора въззивният съд е открил производство за оспорване истинността на процесните актове и протоколи, които са частните свидетелстващи документи. Доколкото с отговора на исковата молба ответникът и настоящ касатор е оспорил само верността на констатациите в отчетните документи (актове и протоколи), а не автентичността на същите, то не е било дължимо откриване на производството по чл. 193 ГПК, а доказателствената им сила се преценява от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. До друг извод не може да доведе и оспорването в първото по делото заседание на представителната власт на подписалите ги лица. При това положение така формулираният въпрос няма характер на правно питане по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което прави безпредметно обсъждането на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с поддържаната от касатора хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изводите на въззивната инстанция. Твърденията, че допускането на касационно обжалване би било от значение за точното прилагане на закона, не могат да обосноват достъп до касация, тъй като не представляват правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания за възприетото от окръжния съд разрешение в случая са относими към правилността на атакувания съдебен акт и не подлежат на разглеждане във фазата на селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. С оглед на горното не се обосновава наличие на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, което от своя страна прави безпредметно обсъждане на сочения допълнителен такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Кюстендил. По разноските: Поради недопускане на касационна проверка право на разноски има ответникът по касация. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, настоящият състав определя и присъжда в размер на 150 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,