Определение № 1021 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2680/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 157/06.02.2023 г. по гр.д. № 1055/2022 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 37/22.02.2022 г. по гр.д. № 177/2021 г. на Окръжен съд – Монтана в обжалваната част, е отхвърлил иска по чл. 151 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), процесуален субституент на държавата, срещу К. О. Р. за отнемане в полза на държавата на сумите 3 979.40 лв. – вноска на каса по сметка № [банкова сметка] и 742.06 лв. – вноска на каса по сметка [банкова сметка], все в „Банка ДСК“ ЕАД. Решението се обжалва от КПКОНПИ, а сега – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материално-правни въпроси: 1. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 151 ЗПКОНПИ постъпилите в патримонуима на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното лице, но неналични в край на проверявания период? и 2. Паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период поради изтеглянето на същите, представляват ли имущество на проверяваното лице и участват ли във формиране на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ? Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От ответника К. Р., ответник и по касация, не е постъпил отговор в срока по чл.287, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ответникът е привлечен като обвиняем за престъпленията, изброени в чл. 108, ал. 1, т. 11 и т. 23 ЗПКОНПИ, а спорът пред него е само за това дали средствата, внесени през проверявания период по две сметки на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД, но изтеглени и неналични в края на периода, представляват имущество на проверяваното лице, участват ли във формиране на несъответствието в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ и подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 151 ЗПКОНПИ. На спорните въпроси въззивният съд е отговорил отрицателно. С ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС бе уеднаквена противоречивата практика на съдилищата. Прието бе, че: 1) Не представляват „имущество“, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Задължителното действие на тълкувателното решение (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) се отнася и за делата, образувани преди неговото приемане. Тълкувателното решение изясни каква е правната регулация със ЗПКОНПИ, а сега ЗОНПИ, такава каквато е още към влизането в сила на Закона. Повдигнатите въпроси обуславят решението в смисъла на общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, но начинът, по който въззивният съд им е отговорил, съответства на тълкувателното решение. Допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. При този изход на делото и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати 30.00 лв. - държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1; 188.85 лв. – държавна такса по чл. 1 и 94.42 лв. – държавна такса по чл. 18, ал. 1, все от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При този мотиви, съдът