Определение № 2265 от 27.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 834/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Й. Й. П., чрез адв. Н.Д. против решение №2/05.01.2026 г., постановено по в.гр.д. №245/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на първоистанционното решение №258 от 04.04.2025 г. по гр.д. №530/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, като резултат е отхвърлен искът й на основание чл.432 КЗ срещу „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] за сумата над 30 000 лева до 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато ПТП на 17.12.2023 г. в [населено място], по [улица], посока [улица], при управление на лек автомобил „Дачиа Логан“ рег. [рег.номер на МПС], с водач В. Г. Л., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Касаторката атакува въззивното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД, чл.51, ал.2 ЗЗД/ и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е ценил част от доказателствата и доводите на страните по делото, и не е разгледал в нужната пълнота аргументите за основателност на претенциите в цялост. Не е съобразил напълно получените от ищцата травми: счупване на левия голям пищял в областта на долната му трета с наличие на травматичен отток; навяхване /дисторзио/ на вътрешната колатерална ставна връзка на лява коленна става; охлузване по вътрешната повърхност на лява коленна става. Не е обсъдил в своята цялост и значение настъпилите сериозните емоционални и психични проявления и последици от травмите, получени при процесното ПТП – ищцата е била изцяло зависима от подкрепата и помощта на родителите си; в този период е положила и всички семестриални изпити; била е в болничен от 17.12.2023 г. до 25.04.2024 г., съответно е била финансово затруднена; настъпили са промени в личен, социален и професионален план; останали са й белези в областта на оперативните интервенции. Поддържа, че неправилно съдът не е уважил искането й за назначаване на СПЕ. Моли да бъде отменено въззивното решение в обжалваните части и да бъде уважен изцяло предявеният иск като й се присъди допълнително сумата 50 000 лева, ведно със законната лихва. Претендира направените разноски пред всички съдебни инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК, като касационният жалбоподател поставя множество въпроси, обусловили изхода на спора, които се свеждат до правния въпрос – как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Твърди, че решението е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД – ППВС №4/1968 г. и множество решения по чл.290 ГПК /решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на 2ро т.о. на ВКС, решение № 95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 154/30.10.2012г. по т.д.№ 807/2011г. на 2ро т.о. на ВКС, решение № 142/15.10.2015г. по т.д.№ 2766/2014г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г. на 2ро т.о. на ВКС и др./ Ответникът по жалбата „ЗК Лев Инс“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира разноски за касационно производство в размер на 500 евро. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустими. Производството е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искове, предявени от Й. Й. П. срещу „ЗК Лев Инс“ АД, на основание чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за сумата от 80 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, допуснато на 17.12.2023 г., ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 КЗ, считано от 08.01.2024 г. до окончателното изплащане. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лева до 45 000 лева и да го отхвърли, както и за да потвърди решението в отхвърлителната му част за сумата над 45 000 лева до претендираните 80 000 лева, въззивният съд намира за безспорно установени механизмът на процесното ПТП и наличието на основания за гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя за чужди противоправни действия. Отграничава като спорен въпросът относно справедливия размер на обезвредата за причинените неимуществени вреди на пострадалата. След анализ на доказателствата по делото, апелативният състав достига до извод, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е 30 000 лева. Взема предвид начина на извършване на противоправното деяние /механизма на увреждането/; естеството и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания; прогнозата за възстановяването й; причинените й неудобства в тяхната пълнота; нейната възраст. Съобразява, че обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост - чл.52 ЗЗД, следва да държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Въззивният съд приема, че ищцата /20 г./ е пострадала при процесното ПТП на пешеходна пътека, която е пресичала като пешеходец. От ангажираните в производството доказателства - съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания, е установено, че вследствие инцидента пострадалата е получила множество травматични увреждания: счупване на левия голям пищял, в областта на долната му трета, с наличие на травматичен оток; навяхване на вътрешната колатерална връзка на лявата колянна става; охлузване по вътрешната повърхност на лявата колянна става. За възстановяване от получените телесни увреждания е претърпяла открито наместване на фрактурата, с вътрешна фиксация, остеосинтеза с два винта, с болничен престой от седем дни; екстракция на остеосинтезата, като на два пъти е постъпвала в болница за по три дни за отстраняване от костта на имплантираните уреди от тибия и фибула. Решаващият състав съобразява, че е установено пълно консолидиране на фрактурата на лявата подбедрица, като са останали белег от оперативната интервенция с размери 12 см /6-7 мм, както и белег 1 см/1 см над първия. Приема за доказано, че уврежданията са причинили трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от два - три месеца, както и болки, страдания и неудобства в ежедневието. Апелативният състав не е кредитирал показанията гласните доказателства, че ищцата /дъщеря на свидетеля/ е била два месеца на легло, с невъзможност да се самообслужва за физиологични и хигиенни нужди, както и че се е придвижвала с инвалидна количка, като е счел, че има противоречието с обективните данни за ефектите на подобен тип увреждания, установени от експертизата. Съдът съобразява и обстоятелството, че пострадалата е била във временна неработоспособност по болест за периода от 17.12.2023 г. до 25.04.2024 г., но в същото време отчита, че е държала изпити на 05.01.2024 г., 08.01.2024 г., 10.01.2024 г., както и още седем изпита за зимната изпитна сесия, като счита, че не се доказва твърдяното състояние на силно ограничаване придвижването й до невъзможност на движенията, постоянни болки, пълна зависимост от чужда помощ, тежко психическо състояние и негативно влияние на травмата върху целия й бъдещ живот. При съобразяване на всички гореизложени обстоятелства, стига до извод, че претенцията за обезщетение се явява основателна за сумата 30 000 лева. Така посоченият размер на обезщетението за морални вреди съответства както на общественото разбиране за справедливост на съответния етап на развитието на обществото, обусловено и от икономическата конюнктура в страната за респективния период, изразено и чрез произнасяния по аналогични случаи, така и на възприетия от ЕСПЧ подход за определяне на обезщетението при отчитане стандарта на живот в съответната държава – членка. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният правен въпрос е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и трайната съдебна практика по чл.290 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпроса – как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Касаторката е освободена от задължение за внасяне на държавна такса.. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд