Определение № 1857 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1350/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 27984/11.03.2024г. на „Арт Форм“ ЕООД срещу разпореждане № 2087 от 25.01.2024г. по в.гр.д. № 14695/2021г. на съдия при Софийски градски съд в частта, с която е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, касационна жалба с вх. № 7307/22.01.2024г. на дружеството срещу постановеното по делото решение от 28.09.2023г., поради това, че то не подлежи на касационно обжалване. Оплакванията на жалбоподателя са, че разпореждането е неправилно. Постановеното по делото въззивно решение подлежи на касационен контрол, тъй като страда от множество пороци – то е недопустимо и очевидно неправилно. Едно решение, което е недопустимо или нищожно, а и очевидно неправилно, следва да бъде провъзгласено за такова дори и да не е налице изискването по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Ако се възприеме обратното, означава да се приеме, че поради нисък материален интерес в правния мир ще остане да съществува такова решение. Жалбоподателят иска от касационния съдебен състав да отмени разпореждането, евентуално да поиска, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗСВ и чл. 292 от ГПК, образуване на производство за тълкуване на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК – дали тя стопира възможността за касационно разглеждане на делата по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Иска се още да бъде сезиран Конституционният съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията за установяване на несъответствие между норми на закон, приложим по конкретното дело (чл. 280, ал 2 и ал. 3 от ГПК) и норма на Конституцията (чл. 124), предвиждаща Върховният касационен съд да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. ВКС служебно следи за спазването на процесуалните норми за валидност и допустимост и следва да предотврати влизането в сила на въззивни съдебни актове, които са нищожни, недопустими или неправилни. Жалбоподателят цитира решения на Конституционния съд. Насрещната страна „Електрохолд Продажби“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. С решение № 4953 от 28.09.2023г. по в.гр.д. № 14695/2021г. на Софийски градски съд е било отменено решение от 21.07.2021г. по гр.д. № 4026/2020г. на Софийския районен съд и „Арт Форм“ ЕООД – ответник в производството, е осъдено да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, със сегашно наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ищец, сумата от 2 555. 06 лева, стойност на неотчетено количество електрическа енергия, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр. чл. 48, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ПИКЕЕ, както и 752. 31 лева лихва за забава, на основание чл. 86, ал 1 от ЗЗД. При този предмет на делото касационната жалба на „Арт Форм“ ЕООД е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – право, породено от търговска сделка по чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Твърденията на „ЧЕЗ Електро България“ АД по предявените срещу жалбоподателя искове са били за съществуването на договор за продажба на електрическа енергия, сключен между търговци. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, търговски са делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на спора с търговското качество на страните или с търговска сделка. Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. Касационната жалбата на „Арт Форм“ ЕООД като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Изводите на въззивния съд в обжалваното разпореждане се споделят от настоящия съдебен състав. Подадената по делото частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Няма основание за отправяне на предложение за тълкувателно решение по реда на чл. 292 от ГПК. Липсва противоречиво решаван въпрос по приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Напротив, в практиката на Върховния касационен съд тази разпоредба, въвеждаща ценови праг за допустимост на касационно обжалване, се приема за ясна и безпротиворечива. От касационно обжалване са изключени изрично определени граждански и търговски дела, а функционалната подсъдност, произтичаща от чл. 280, ал. 3 от ГПК, се приема за абсолютна - за нея касационната инстанция следи служебно. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от 23.11.2022г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГТК на ВКС. Не може да бъде приета противоконституционност на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК като противоречаща на чл. 124 от Конституцията. Изключването на дела с малък имуществен интерес от касационно обжалване е, именно за да се даде възможност на Върховния касационен съд да изпълнява основната си функция по осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. В този смисъл е относимо правото на защита по чл. 56 от Конституцията и реда за неговото ефективно упражняване (чл. 122, ал. 2). Законодателна преценка е ограничаването на възможността за касационно обжалване в определени случаи. Това ограничение не в нарушение на член 6, § 1 от КЗПЧОС относно правото на справедлив процес. Правото на достъп до съд не гарантира право на обжалване, нито това право e абсолютно. Възможно е да се наложат ограничения, тъй като достъпът до съд по своя характер изисква регулация, която може да е различна по време и място според потребностите и ресурсите на обществото и лицата. Ограничението трябва да има легитимна цел и да е в съответствие с принципа на пропорционалност, без да е нарушена самата същност на правото на достъп (Golder v UK, Ashingdane v UK). Условията за допустимост на жалби по правни въпроси и на обжалване пред по-висш съд, като върховен, може да са по-строги от тези за обикновените жалби (Valchev dnd Others v B). Легитимната цел на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, както се посочи, е Върховният касационен съд да се съсредоточи върху основната си функция – унифициране на съдебната практика. По тези съображения няма основание за сезиране на Конституционния съд по чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Съгласно Определение № 3 от 13.03.2024г. по к.д. № 8/2024г., за да е допустимо искане за упражняване на възприетата в Конституцията специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобразност, искането следва да бъде обосновано не от съмнение за противоконституционност, а да се основава на достигнатата убеденост на сезиращия съд, изразена чрез приведени доводи. Всъщност по делото такива доводи не излага и самият жалбоподател. Воден от горното съдът