Определение № 12614 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). М. Панчук, като майка и законна представителка на малолетно дете М. Панчук, гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила, с настоящ адрес: гр. Айтос, обл. Бургаска [улица], чрез адвокат Пл. Желев, САК (БХК-бежанци) като процесуален представител, е оспорила Заповед №ЗСПД/Д-А-А/3585/25.10.2023 на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос, с която е отказано отпускането на еднократна месечна помощ за ученик, по реда на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. По жалбата е образувано адм. дело № 2061/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. С Определение № 2970 от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2061/2023 г., Административен съд – Бургас е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата за разглеждане на Административен съд София-град. Приел е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, изречение второ, а именно - когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София, като се сочи и разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД. Изведен е довод, че оспорващата е гражданин на Украйна, с оглед статута й с предоставена временна закрила няма постоянен адрес в България, по правилата за подсъдност, производството следва да се развие пред Административен съд София - град Административен съд София – град е образувал адм. дело № 11256/2023 г. и с Определение № 10540 от 29.11.2023 г. е повдигнал спор за подсъдност, приемайки, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Бургас. Изложил е мотиви, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, като единствения за нея адрес, видно от копието от регистрационна карта, предоставена от ДАБ е посочения в гр. Айтос. Няма налични данни да има постоянен адрес, а този, сочен от жалбоподател и по регистрационната карта съвпада със седалището на подразделението на ДСП, длъжностно лице от което е постановило оспорвания отказ. Изведен е довод, че предвид пребиваването на жалбоподател в гр. Айтос, обл. Бургаска. Следващ довод на АССГ е, значимостта на издадената регистрационна карта от ДАБ, с посочения адрес на пребиваване, отразен от компетентните органи на приемащата държава, както и разпоредбата на чл. 84 от ЗУБ. Има и изложение за необходимост на това да се инициира бързо правосъдие, във връзка с приоритетните интереси на детето, като се сочи и изолиран, съдебен акт на ВАС. Позовал се е на принципите за бързина и достъпност на административното правосъдие, посочени в чл. 11 и 12 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно настоящият й адрес в гр. Айтос. Не са събирани доказателства за наличие на постоянен адрес, а и не се твърди такъв, напротив посочен е съдебен адрес в град София. Адресат на оспорения пред съда индивидуален административен акт е М. Панчук, гражданин на Украйна, явяващ се „чужд гражданин“ по силата на закона. Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Единствено чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, както и тези получили статут на бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в Република България – чл. 3, ал. 2 от закона, се вписват в регистъра на населението. Доколкото жалбоподателката не се отнася към тази категория чужденци, тъй като й е предоставена само временна закрила, същата не може да има и няма вписан в страната постоянен адрес. В случая вписаният в регистрационната карта на М. Панчук настоящ адрес не може да бъде приравнен на постоянен адрес по смисъла на чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК. Последната норма е императивна и е недопустимо да бъде тълкувана разширително, независимо, че регионалната Д СП и пребиваването на жалбоподателката са в едно и също населено място. Сочения в определението на АССГ съдебен акт на ВАС, не може да бъде споделен, а и няма обвързваща сила. Тъй като постоянният адрес на жалбоподателката е в чужбина, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изречение второ от АПК, определяща местно компетентния съд, който следва да разгледа оспорването, а това е Административен съд – София град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,