Определение № 125 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1034/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Софстрой инвест” ЕООД срещу решение №260026 от 15.02.2021 г. по в.т.д.№682/2020 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №247 от 04.08.2020 г. по т.д.№235/2019 г. на ОС Стара Загора, с което „Софстрой инвест” ЕООД е осъдено да заплати на „Стара Загора проект“ ЕООД сумата от 73 561.19 лв., неизплатени суми за доставен бетон, съгласно договор за продажба от 16.04.2018 г. и данъчни фактури с №№ [ЕГН]/31.01.2019г. /на стойност 51 982.05 лв. с ДДС/, [ЕГН]/27.02.2019г. /на стойност 30 193,44 лв. с ДДС/; [ЕГН]/30.03.2019г. /на стойност 3825.60 лв. с ДДС/ и [ЕГН]/31.05.2019г. /на стойност 9930 лв. с ДДС/, и експедиционни бележки към тях, със законната лихва върху тази сума от 22.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 39 926.96 лв., дължима неустойка съгласно чл.17, ал.1 от договор за продажба от 16.04.2018 г., включваща: сумата 148.16 лв., дължима неустойка за 3 дни забава по фактура №[ЕГН]/20.04.2018г. за периода 09.05.2018 г. - 11.05.2018 г.; сумата 627.90 лв., дължима неустойка за 14 дни забава по фактура №[ЕГН]/28.04.2018 г. за периода 16.05.2018 г. - 29.05.2018 г.; сумата 623.90 лв., дължима неустойка за 93 дни забава по фактура №[ЕГН]/29.05.2018 г. за периода 13.06.2018г. - 14.09.2018 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 769.94 лв., дължима неустойка за 62 дни забава по фактура №[ЕГН]/30.06.2018 г., за периода 14.07.2018 г. - 14.09.2018 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 1739.37 лв., дължима неустойка за 41 дни забава по фактура №[ЕГН]/21.07.2018 г. за периода 04.08.2018 г. - 14.09.2018 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 599.20 лв., дължима неустойка за 128 дни забава по фактура №[ЕГН]/31.07.2018 г. за периода 15.07.2018 г. - 20.11.2018 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 1699.80 лв.,

дължима неустойка за 63 дни забава по фактура №[ЕГН]/31.08.2018 г. за периода 18.09.2018 г. - 20.11.2018 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 2087.39 лв., дължима неустойка за 63 дни забава по фактура №[ЕГН]/31.08.2018 г. за периода 18.09.2018 г. - 20.11.2018 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 5837.34 лв., дължима неустойка за 62 дни забава по фактура №[ЕГН]/29.09.2018 г. за периода 13.10.2018 г. - 14.12.2018 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 2942.71 лв., дължима неустойка за 42 дни забава по фактура №[ЕГН]/31.10.2018 г. за периода 15.11.2018 г. - 27.12.2018 г ., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 3789.21 лв., дължима неустойка за 124 дни забава по фактура №[ЕГН]/30.11.2018 г, за периода 15.12.2018 г. - 18.04.2019 г.; сумата 5417.12 лв., дължима неустойка за 93 дни забава по фактура №[ЕГН]/29.12.2018 г. за периода 15.01.2019 г. - 18.04.2019 г.;

сумата 7797.31 лв., дължима неустойка за 62 дни забава по фактура №[ЕГН]/31.01.2019 г. за периода 15.02.2019 г. - 18.04.2019 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 4529.02 лв., дължима неустойка за 109 дни забава по фактура №[ЕГН]/27.02.2019 г., за периода 15.03.2019 г. - 02.07.2019 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 573.84 лв., дължима неустойка за 80 дни забава по фактура №[ЕГН]/30.03.2019 г., за периода 13.04.2019 г. - 02.07.2019 г., представляваща 15% от стойността на фактурата; сумата 744.75 лв., дължима неустойка за 15 дни забава по фактура №[ЕГН]/31.05.2019 г. за периода 18.06.2019 г. - 02.07.2019 г., и е оставено без уважение направеното от „Софстрой инвест” ЕООД възражение за прихващане за сумата 12 328.04лв. с ДДС, представляваща сбор от разликата от определената по договора цена на бетона и стойността на реално доставения такъв, изчислена по средни пазарни цени за региона към датата на всяка отделна доставка.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. При предявена претенция от продавача да бъде осъден купувачът да заплати договорената цена във връзка с изпълнен договор за доставка, кой следва да доказва факта на изпълнение на договора и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест. 2. При направено оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест, длъжен ли е въззивният съд да поправи пропуска на първоинстанционния, да даде указания на страните и да изясни на всяка от тях които факти следва да доказва при условията на главно и пълно доказване и кои само при условията на насрещно такова.

3. Длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид всички направени от страните доводи, твърдения и възражения, както да обсъди и анализира всички събрани доказателства, след което въз основа на извършената своя правно-аналитична дейност, да постанови решението си, като отговори на въпроса кои факти счита за доказани и кои не, респ. основателна ли е предявената претенция или не. 4.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички, направени във въззивната жалба, оплаквания и възражения. 5. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, имащи значение за постановяване на решението. 6.Ако страната не се е ползвала от правната възможност, предвидена в чл.200, ал.3 от ГПК, длъжен ли е съдът директно да възприеме експертното заключение или следва да го подложи на анализ и преценка за съотносимост, какъвто подход се изисква към всяко едно доказателство. 7. Когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установен релевантен факт, поради необсъждане на всички доказателства или поради наличие на противоречиви такива, както и оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест, длъжен ли е въззивният съд да допусне събирането на доказателства във въззивното производство, пряко относими и обслужващи преодоляването на посочените във въззивната жалба пропуски.

Ответникът по касация „Стара Загора проект“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел наличие на валидно правоотношение между страните, обективирано в договор от 16.04.2018 г., като с оглед клаузите на договора, въведеният от ищеца предмет на делото и заявената от ответника защитна позиция, е счел, че процесният спор се основава на правоотношения, произтичащи от договора за изработка. Посочил е, че няма спор, че строителният материал – бетон, е доставен от ищеца „Стара Загора проект“ ЕООД на строителен обект, изпълняван от ответника „Софстрой инвест” ЕООД, в количество и на цена посочени в описаните в исковата молба фактури и съответни експедиционни бележки, като не се спори и че претендираната с исковата молба цена по фактурите не е изплатена. Посочил е също така, че основната процесуалната защита на ответника се свежда до доводи за недължимост на претендиранатата сума, основани на твърдения, че произведената и доставената стока от ищеца – бетон, е с недостатъци, които не могат да бъдат открити при обикновен преглед и които недостатъци са толкова съществени, че се приравняват на пълно неизпълнение.

Изложил е съображения, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал фактите, относими към очертания спор и е обсъдил относимите към спора доказателствата по делото – заключенията от единичната и тройна съдебнотехническа експертиза, съпоставими с: приобщени по реда на чл.192 от ГПК 158 броя протоколи от изпитване на бетон за периода 01.10.2018 г. – 31.05.2019 г., изготвени от лаборатория при ЦИЕС, протокол от 01.07.2019 г., изготвен от същата лаборатория /всички по заявка на ищеца, като последният – по повод за пръв път заявено от ответника възражение за некачествено изпълнение/; Протоколи за изпитване от 29.05.2019 г., 17.06.2019 г. и 16.07.2019 г., изготвени от строителна лаборатория към „Драгиев и Ко“ ООД – изготвени по заявка на ответника, на резултатите от които протоколи ответникът основава възражението си за некачествено изпълнение. Счел е за неоснователно оплакването на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение от страна на окръжния съд, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл.200, ал.2 от ГПК по отношение изготвените съдебно-технически експертизи, кредитиране на тези експертизи, при съдържаща се неяснота в тях и липса на компетентност на вещите лица. Анализирал е подробно компетентността на вещите лица, начина на взимане на пробите и изследването им, осъществено в специализирана лаборатория, като е намерил за неоснователни и доводите за извършено от първата инстанция процесуално нарушение при назначаване на вещите лица.

Установил е, че е извършен подробен анализ на начина на изземване и съответния метод на изследване /метод на прострелването, който се използва, когато са изминали повече от 28 дни от изливането на бетона на място на обекта и установява средната вероятна якост в мегапаскали за цялата стена, но към 28-ия ден от полагането на бетона, като е извършено сравнение с останалите възможни методи на изследване/ на изпитваните проби/извадки – 10 броя, отразени в Протокол за изпитване №14368/31.01.2020 г., с посочено местоположение, от което са иззети пробите и позициите по бетонов дневник, както и дата на полагане на бетона, като вещите лица, както от единичната, така и от тройната съдебно-техническа експертиза, са категорични и идентични в заключението си, че степента на якост на натиск на бетона покрива нормативните изисквания за конструктивен бетон, на приложимия БДС стандарт – БДС EN13791:2007/NА:2011, съответно – Наредба №РД-02-20-1/05.02.2015г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на РБ. Въззивният съд е анализирал подробно и описаните от вещите лица, извън метода на прострелване, методи за изследване на бетон:

Първият, възможен само при производството на бетон, по който метод са изпълнени изпитванията, отразени в представените по реда на чл.192 от ГПК 158 броя протоколи от изпитване за периода 01.10.2018 г. – 31.05.2019 г. – периода на полагане на бетон на строителния обект, изготвени от лаборатория при ЦЕИС, послужили за издаване на декларации са съответствие и съгласно които протоколи, произведеният и доставен бетон съответства на нормативите за марката бетон съгласно БДС EN 13791:2007/NА:2011; Следващият, възможен, когато са изминали повече от 28 дни от изливането на бетона на място на обекта, но който е свързан с деструктивно тестване на бетоновата повърхност /поради което впоследствие не е бил разрешен от собственика на сградата/ и по който способ, както и по метода на прострелването, са извършени изследванията от строителна лаборатория „Драгиев и Ко“ ООД, на които се позовава жалбоподателят. Изразил е становище обаче, че съгласно заключението на тройната експертиза, пробите за това изпитване са иззети от ответника /а не от специалист – служител на лабораторията/ и впоследствие – предоставени на лабораторията и са в по – малки размери от необходимите - ядки – цилиндрични с размери 100 мм., а освен това, в протокол за изпитване №167 Я/17.06.2019г. в колоната резултат от изпитването са посочени стойности с аритметичен знак прибавяне или изваждане към отчетения резултат, а съответният стандарт не предвижда за резултати с посочените големи стойности прибавяне или изваждане към отчетения резултат. Установил е също така, че към същия период – на 01.07.2019 г., е извършено изследването по заявка на ищеца, обективирано в протокол от изпитване №1040999/02.07.2019 г. от лаборатория при ЦЕИС, като изследването е извършено по метода на недеструктивното тестване /изпитване на бетон в конструкция; изпитване без разрушаване/ и резултатите от същото сочат на съответствие с нормативните изисквания на якост на натиск на бетона. В тази връзка е посочил, че изпитванията и от двете строителни лаборатории - „Драгиев и Ко“ ООД от 17.06.2019г. по деструктивния метод и ЦЕИС от 01.07.2019 г. по метода на прострелването, дават резултатите за якост на натиск на бетона на едни и същи ст.бетонови елементи и прострелването е на едно и също място от обекта, като вещите лица, както от единичната, така и от тройната експертиза са категорични, че независимо от използвания метод на изследване, резултатите от това изследване не могат да се противопоставят, да имат големи различия, защото пробите се вземат от един и същ бетон, произведен по една и съща рецепта и е положен в едни и същи ст.бетонови носещи елементи, съгласно одобрения проект.

Освен това по отношение на тези различия и в двете експертизи е подчертано, че стойностното отклонение на резултатите в протокол за изпитване №167 Я/17.06.2019г., изготвен от „Драгиев и Ко“ ООД /+ – 6; 7.6; 15.2/ не съответства на стандартните изисквания и води до неопределеност на резултата от изпитването. В този смисъл е достигнал до извод, че заключението, както от единичната, така и тройната съдебно-техническа експертиза, които са категорични в извода си, че степента на якост на натиск на бетона покрива нормативните изисквания за конструктивен бетон, на приложимия БДС стандарт – БДС EN13791:2007/NА:2011, съответно – Наредба №РД-02-20-1/05.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на РБ, следва да се кредитират изцяло, като компетентно изготвени.

Единствено протоколите от изпитвания, изготвени от лаборатория „Драгиев и Ко“ ООД и конкретно – този, изготвен въз основа на деструктивния метод на изследване, сочи на отклонение от изискуемите се БДС стандарти, но пробите за това изследване не са иззети по надлежния начин – от специалист на лабораторията, а от служител на ответното дружество и иззетите проби са в по-малки размери от изискуемите се за съответното изследване, освен това резултатите от това изследване, отразени в протокол за изпитване са със значителни отклонения, което води до неопределеност на тези резултати. Останалите изследвания, отразени в представените по реда на чл.192 от ГПК 158 броя протоколи от изпитване за периода от 01.10.2018г. – 31.05.2019г. – периода на полагане на бетон на строителния обект, изготвени от лаборатория при ЦЕИС, пробите, иззети по надлежен начин и изследвани от лаборатория „Трейс“ за целите на изготвяне на експертизата, сочат на съответствие на произведения и доставен от ищеца бетон с изискуемите стандартни изисквания. В този смисъл е намерил за неоснователни и неподкрепени с конкретика твърденията на жалбоподателя, че изследванията от лаборатория ЦЕИС са извършени на основата на отменен стандарт и резултатите от тези изследвания, отразени в протокол за изпитване, не са актуални, като изложеното може да се съпостави и с депозираните по делото гласни доказателства, потвърждаващи ненадлежно изземване на пробите, по които е изготвен протокол за изпитване №167 Я/17.06.2019г. от лаборатория „Драгиев и Ко“ ООД. Като допълнителен аргумент е изложил и обстоятелството, че в чл.18, ал.2 от договора от 16.04.2018 г., е предвиден ред за констатиране конкретно на скрити недостатъци на доставен бетон – чрез съставяне на тристранен протокол, подписан от представители на купувача, продавача и инвеститора, а такъв тристранен протокол безспорно не е подписан, още повече, че бетонната конструкция е била приета в съответствие с Наредба №3/09.11.1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции. Също така за строителния обект няма съставен акт обр.10 – по чл.7, т.10 от Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството - акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, какъвто акт би могъл да се състави от посочените в нормата компетентни органи при констатиране необходимост от промени в доставките на строителен материал – бетон, влаган в конструктивната част на обекта.

В същото време обаче е съставен акт обр.7 – по чл.7 т.7 от Наредбата - акт за приемане на извършените строителни и монтажни работи по нива и елементи на строителната конструкция, с който се приемат и видовете СМР по част конструктивна, предписани от проектанта в заповедната книга, като е съставен и акт обр.12 – чл.7, т.12 от Наредбата - акт за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта, каквито, подлежащи на закриване са подконструктивните видове работи, при които е вложен подложен бетон, както и акт обр.14 – чл.7 ал.14 от Наредбата, който акт е за приемане на конструкцията и съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа на данни от съставената предходна документация /дневници на строежа - бетонов, монтажен и др., съгласно правилата за изпълнение на съответния вид СМР, документите, удостоверяващи съответствие на вложените строителни продукти с изискванията по ЗУТ/.

По изложените съображения е счел за неоснователно оплакването на жалбоподателя за неправилно разпределение на доказателствената тежест и неправилно приложение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, като е достигнал до извод, че ищецът при условието на пълно и главно доказване е установил извършването на доставките и качественото изпълнение на уговореното, а цената на доставения материал не е спорна и тя е в съответствие на договореното между страните - в тежест на ответника е да докаже възражението си за некачествено изпълнение, което възражение, с оглед на изложените данни от фактическа страна и съображения не е доказано. По тези съображения за неоснователни е приел и оплакванията на жалбоподателя за противоречие на обжалваното решението с основните начала, визирани в ГПК – противоречие с принципите на служебното начало, състезателното начало, равенство на страните и установяване на истината. С оглед изложеното и поради неоснователност на възражението за некачествено изпълнение, е намерил за неоснователно и възражението за прихващане за сумата от 12 328.04 лв. с ДДС, като предвид основателността на исковата претенция за главницата, е установил основателността и на акцесорната претенция за неустойка за забава, уговорена в клаузата на чл.17 ал.1 от договора.

Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С първия от поставените от касатора въпроси се предпоставя възприето в мотивите на решението становище /за неоснователност на възражението за некачествено изпълнение, поради неустановяване от ответника на липса на изпълнение на договорното задължение на ищеца/, каквото обаче не е изразявано от въззивния съд - както бе посочено решаващият извод на въззивната инстанция е направен въз основа на установеното от ищеца при условията на пълно и главно доказване извършване на доставките и качествено изпълнение на уговореното. Съдът не е обосновал становището си с това, че ответникът носи доказателствена тежест за определен факт, който не е установил, а е достигнал до извода разглеждайки, анализирайки и преценявайки събраните по делото доказателства. В този смисъл релевантен е не въпросът за разпределението на доказателствената тежест, а този за правилността на преценката на съответните доказателства, установяващи спорния по делото факт относно качеството на изработения и доставен бетон, която правилност обаче не е предмет на контрол в настоящия стадий по селекция на касационните жалби /още повече, че с оглед твърденията в отговора и в допълнителния отговор, възраженията на ответника са за наличие на скрити недостатъци в изработения от ищеца бетон, проявили се след приемане на изработеното и влагането му от ответника в обект, възложен от трето по делото лице, поради и което доказателствената тежест за установяването на тези недостатъци е в тежест на ответната страна/.

Изложените съображения са относими и към втори, и към седми от въпросите. Искането за събиране на нови доказателства /допускане на повторна СТЕ/ е направено не поради въведените във въззивната жалба доводи за неправилно разпределена доказателствена тежест, а поради твърдения за липса на компетентност у експертите, изготвили заключенията пред първата инстанция и липса на отговор на някои от поставените въпроси. В този смисъл посочените /първи, втори и седми/ въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд и по тях при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. За пълнота следва да се посочи, че отказът на въззивния съд да допусне повторна/допълнителна СТЕ във въззивното производство не противоречи на задължителните указания в т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на формираната по приложението на чл.201 от ГПК практика на ВКС. Според дадените от ВКС разяснения, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Не всяко оспорване на представеното експертно заключение води до възлагане на допълнително или повторно заключение.

Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Право на съда е да прецени дали искането на страната за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно, като тази преценка не следва да е формална, а трябва да се основава на установените в закона критерии. В случая въззивният съд е оставил без уважение искането във въззивната жалба на касатора за допускане на експертиза, след като в рамките на правомощията си по чл.201 от ГПК е осъществил посочената по-горе преценка, отговаряйки подробно на наведените от страната доводи, респ. по същество е приел, че експертните заключения са достатъчно пълни, ясни и обосновани и няма основание за съмнения в правилността им, и че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да налагат допускане на нова експертиза във въззивното производство.

На следващо място въпросът, свеждащ се до задължението на съда да прецени експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото и да изведе мотиви защо приема експертизата /шести въпрос/, е решен в съответствие с константната практика на ВКС /включваща и цитираните в изложението решения/, според която съдът може, както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред и във връзка с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В случая в съответствие с тази практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, съдът е изложил подробни съображения в мотивите на въззивното решение защо, преценени съвкупно с останалите доказателства /документи и свидетелски показания/ за релевантните обстоятелства, заключенията на експертизите следва да бъдат кредитирани.

Също така при постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Както бе посочено в решението се съдържа подробен анализ на експертните заключения, приетите писмени доказателства /вкл. протоколите от изпитвания на лаборатория ЦЕИС/ и показанията на разпитаните свидетели, като е даден и отговор на наведените във въззивната жалба доводи относно професионалните знания и умения на експертите, по позицията им относно резултатите от пробите, взети от лицензирана лаборатория „Трейс“, по изследваната степен на якост на натиск на процесния бетон и по приложимите стандарти за изследването му. В този смисъл поставените в изложението трети, четвърти и пети въпроси не са решени в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК.

Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези /в частност за необоснованост и противоречия в експертните заключения и за това как следва да бъдат ценени депозирани свидетелски показания/ само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и както бе посочено /извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, каквато в случая не се твърди и установява/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

Предвид изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, а с оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 4560 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,