Определение № 539 от 26.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2052/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение №91 от 05.05.2016 г. по ч.т.д. № 128/ 2016 г. на АС - Велико Търново, с което е отменено Определение №182 от 07.04.2016 г. по т.д.№ 86/2015 г. на Ловешки окръжен съд, вместо което е допуснато обезпечение на предявения по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск от „Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност” - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и поръчителя [фирма] - [населено място] за признаване за установено, че Банката има вземане 5 006 556.57 щ.д. - просрочена главница по Договор за банков Кредит от 26.05.2011 г. за периода 01. 07.2015 г. - 07.07.2015 г., със законната лихва от 06.08.2015 г.; 112 647.52 щ.д. - просрочени лихви за периода 26.03.2015 г. - 25.06. 2015 г.; 5 561.53щ.д. - неустойка по т.14 от договора за периода 23.04.2015 г. - 07.07.2015 г. и 140 436.10 лв. - юрисконсултско възнаграждение, чрез спиране на публичната продан по изп.д. № 20158400400922 по описа на ЧСИ М. Ц., рег. №840, район на действие СГС на описания поземлен имот, съставляващ Петролна база „Г.” - [населено място],[жк], с находящите се в него сгради, с оплакване за необоснованост. В Приложение към частна жалба жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с Опр.№314/03.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5871/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Тъй като изпълнителното дело е инициирано от взискател - обезпечен кредитор, който е насочил изпълнението към недвижим имот, собственост на трето за кредитното отношение лице и няма качеството ответник по делото, поддържа, че наложената обезпечителна мярка неадекватна, затова следва да бъде отменена. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] - ищец по делото - счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото изложението на жалбоподателя не съдържа основания за допустимост по чл. 280 ал.1 ГПК - липсата на съществен правен въпрос не налага обсъждане на хипотезите по чл. 280 ал. 1 т.1 - т. 3 ГПК, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] - ответник по делото - счита, че частната жалба по същество е основателна и не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение възивният съд е допуснал обезпечение на иска, като е отменил определението, с което това е отказано, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е допуснато обезпечение на предявения по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск от „ Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност”- [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и поръчителя [фирма] - [населено място] за признаване за установено, че Банката има вземане 5 006 556.57 щ.д. - просрочена главница по Договор за банков Кредит от 26.05.2011 г. за периода 01.07.2015 г. - 07.07.2015 г., със законната лихва от 06.08. 2015 г.; 112 647.52 щ.д. - просрочени лихви за периода 26.03.2015 г. - 25.06.2015 г.; 5 561.53 щ.д. - неустойка по т.14 от договора за периода 23.04.2015 г. - 07.07.2015 г. и 140 436.10 лв. - юрисконсултско възнаграждение, чрез спиране на публичната продан на описания недвижим имот по изп.д. № 20158400400922 по описа на ЧСИ рег.№840, р-н СГС. Изложени са съображения, че искът за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК на основание сключените от първия ответник - главен длъжник - с Банката договори и поръчител вторият ответник - е допустим и вероятно основателен, и е налице обезпечителна нужда с оглед големия размер на дълга и намаляването на активите на втория ответник, което ще се отрази неблагоприятно на възможността ищецът да се удовлетвори при постановено в негова полза решение по предявения иск. Съдът е заключил, че поисканата обезпечителна мярка ”спиране на изпълнението” - публична продан на имот, собственост на втория ответник - ипотекарен длъжник, е подходяща по см. на чл. 397 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед изложеното, частният жалбоподател, като взискател по посоченото изпълнително дело, чието спиране е постановено, като обезпечителна мярка, е процесуално легитимиран да обжалва определението за допускане на обезпечението, съгласно т.6 на ТР №6/14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като жалбоподателят не е посочил кой е релевантния за делото разрешен от съда правен въпрос, за който поддържа, че е решен в противоречие с Опр.№314/03.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5871/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение