Определение № 3344 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1581/2024 г.

Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт П. Х., срещу определение № 358/29.04.2024г. по възз.т.д. № 399/2023г. на ОС -Ст.Загора. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие с казуалната практика на ВКС, приемаща, че на ответника в производството по чл.422 ГПК не се дължат разноски за подаване на възражението по чл.414 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за потвърждаване на постановеното по чл.248 ГПК първоинстанционно определение. В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д.№ 3074/2018г., I т.о. по следния въпрос: Подлежат ли на присъждане в полза на длъжника разноски за платено от него адвокатско възнаграждение за подаване в заповедно производство на мотивирано възражение по чл.414 ГПК? В подадения писмен отговор ответникът М. Х. оспорва частната жалба. Искането е за потвърждаване на обжалваното определение. Съставът на I т. о., след като прецени данните по делото, приема следното: Подадено е от „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], въз основа на извлечение от счетоводните й книги, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против дълъжници В. Х. и М. Х. за произтичащите от сключения с тях договор за банков кредит при общи условия от 09.12.2011г., за станали изискуеми, поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, парични вземания за главница, възнаградителна и наказателна лихва за забава. По образуваното ч.гр.д.№ 88/2022г. на РС - Казанлък в полза на банката срещу длъжниците са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Срещу заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено възражение по чл.414 ГПК по утвърдения образец само от длъжника М. Х.. Възражението не е бланкетно, а е мотивирано, като с него е оспорена дължимостта на части от главницата, възнаградителната и наказателната лихва, като са посочени периодите и основанията за недължимост. Възражението е подадено чрез адв.Е. Д. и към него са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение за изготвяне на мотивирано възражение срещу заповедта в размер на 1200лв. След това са предявени от заявителя установителни искове по реда на чл.422 ГПК за всички вземания по заповедта по чл.417 ГПК, но само против подалия възражението длъжник М. Х., по които е образувано първоинстанционното производство, гр.д.№ 2400/2022г. на РС - Казанлък. С първоинстанционното решение са частично уважени/отхвърлени исковете по чл.422 ГПК за оспорените вземания за главница, за възнаградителни и за наказателни лихви и са присъдени разноски по съразмерност. В мотивите му е прието, че на ответника са недължими разноски за подаване на възражението срещу заповедта. С постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 1887/04.09.2023г. е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез допълнително присъждане на направените разноски за подаване на възражението по чл.414 ГПК. Подадената от ответника частна жалба срещу определение № 1887/04.09.2023г. гр.д.№ 2400/2022г. на РС – Казанлък е приъединена за общо разглеждане във въззивното производство по възз.т.д.№ 399/2023г. на ОС - Ст.Загора. По нея е постановено сега обжалваното определение, с което, след отмяна на постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 1887/04.09.2023т. по гр.д.№ 2400/2023г. на РС - Казанлък, е изменено в частта за разноските постановеното по гр.д.№ 2400/2023г. на РС - Казанлък първоинстанционно решение № 344/27.06.2023г. чрез осъждането „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], да заплати на М. Х. направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 88/2022г. на РС - Казанлък разноски за адвокатско възнаграждение, но само в размер на 50лв. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставеният въпрос дали в производството по чл.422 ГПК на ответника се дължат и, съответно, дали следва да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на мотивирано възражение по чл.414 ГПК е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Даденото по него разрешение не е в отклонение от даденото нормативно тълкуване в т.12 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Неотносимо е цитираното в частната жалба и в изложението определение № 45 от 23.01.2019г. по ч. т. д. № 3074/2018г. на ВКС, І т.о., на което се е позовал и първоинстанционният съд в постановеното по чл.248 ГПК определение. В него е обсъждан въпросът дали се дължи адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на бланково възражение по чл.414 ГПК, когато възражението е последвано от предявяване на иск по чл.422, ал.1 ГПК. Разглежданият случай е различен. Предоставената на ответника адвокатска защита в заповедното производство, за която в последвалото производство по чл.422 ГПК е претендирал присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, не се изчерпва с формалното попълване на образеца на възражение по чл.414 ГПК, а същата е за подаване на подробно мотивирано възражение. Налага се извод, че по поставения въпрос не е налице въведеното допълнително основание за допускане на обжалване. Разноски в настоящото производство не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: