Определение № 591 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 356/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. И., представляван от адв. Д. Б., срещу решение № 1193 от 17.10.2024 год. по въззивно гр. д. № 2283/ 2023 год. на Пловдивския окръжен съд, с което се потвърждава решението от 13.04.2023 г. по гр. д. № 1218/2019 год. на Районния съд в гр. Карлово. С посоченото решение е признато за установено по отношение на касатора, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Н. Т. Д. е собственик на празно дворно място с приблизителна площ от 2.04 кв. м., която част неправилно е заснета в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, в границите на имота на ответника К. И. с идентификатор № ***, вместо към собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *** и която част е заключена между точките т.4-т.23-б.А, отразени в приложение № 4 - комбинирана скица към заключението на вещото лице Л. С.. Недоволен от постановения резултат, ответникът оспорва решението с оплаквания за неправилност поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на изслушаните три броя експертни заключения, при липса на обоснованост и при нарушение на материалния закон. В изложение към жалбата поддържа да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса „ относно преценката на съда на експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви и относно изискването да мотивира преценката си, като изложи причините, поради които възприема или не съответно депозираното заключение “. Позовава се на решение № 114 от 03.10.2019 год. по гр. д. № 3472/2018 год. по описа на II г. о. на ВКС, в което е прието, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори страните да не са възразили срещу него, а следва да прецени неговата доказателствена сила съобразно обосноваността му, както и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Независимо дали възприема или не експертното заключение, съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси съдът е длъжен да обсъди всички и да аргументира защо възприема или не всяко едно от тях. Ответникът по касация Н. Т. И., действащ със съгласието на своя баща Т. Д. и чрез пълномощник адв. Св. П.-К., оспорва жалбата в писмен отговор. Счита, че същата е неоснователна, като не са налице релевираните предпоставки за допускането й до касационно разглеждане по същество. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2024 год. Като съобрази изложеното и след като се запозна с материалите по делото, настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното: Касационната жалба е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, в съответствие с изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и с приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да се разгледа по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно приетото от окръжния съд, основният спор пред въззивната инстанция е концентриран около въпроса за точната площ на реалната част от дворното място, собственост на ищцовата страна, която неправилно е отразена в кадастралната карта като част от имота на ответника, както и дали несъответствието е в рамките на допустимото по смисъла на чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 год. За да кредитира експертното заключение на първоначално изслушаната съдебно-техническа експертиза пред първоинстанционния съд, изготвена от вещото лице С., съдебният състав изхожда от обстоятелството, че същата напълно кореспондира и на констатациите на изслушания в хода на въззивното производство инж. Й.. Съобразно приетото, експертните заключения са пълни, обективни, ясни и хронологично подредени, което налага да бъдат кредитирани изцяло. Същите еднопосочно установяват площта на процесната реална част в размер около 2 кв. м. при разстояние между максимално отдалечените точки от границата между имотите по КККР от 2011 год. и имотната граница по плановете от 1956 год., 1966 год. и 1973 год. в размер на 0,75 см. Във връзка с конкретно наведените от ответника оплаквания въззивният съд разяснява, че не съществува пречка да кредитира приета по делото съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице е използвало по-малко на брой координатни точки при заснемането, в сравнение с друга експертна оценка, при която са използвани повече координатни точки. Условие за приемането на експертно становище в производството е същото да бъде пълно и да отговаря на всички постановени въпроси ясно и обосновано и след като посочените експертизи отговарят на тези условия и освен това дават едно и също становище по отношение на спорния въпрос - предмет на изследването, то са налице предпоставките същите да бъдат кредитирани като компетентни и обосновани. При тези мотиви към обжалваното решение доводите на касатора не обосновават поддържаното противоречие с горецитираната практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос относно обсъждането на изслушаните по делото експертни заключения. В случая е надлежно обоснована позицията на съда, като са конкретно посочени и аргументите, които са го мотивирали да кредитира посочените експертни заключения. С това е удовлетворено изискването по смисъла на посоченото решение по гр. д. № 3472/2018 год. по описа на II-ро г. о. на ВКС за излагане на конкретни съображения, обосноваващи преценката на съда относно годността на изслушаните експертни заключения. При това положение оплакванията за необоснованост на въззивното решение не се припокриват със съдържанието на релевирания довод за противоречие с практиката на ВКС, а по-скоро имат характера на доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване във връзка с посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При този изход в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски за адвокатска защита в размер на сумата 500 лева, чието заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие. Сумата следва да се присъди в нейната равностойност в евро съобразно разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,