Определение № 642 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 986/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Д., [населено място], област В., подадена чрез адвокат С. К., срещу решение № 377 от 02.12.2019 г. по в.гр.д. № 612/2019 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 215 от 28.08.2019 г. по гр.д. № 221/2019 г. на Районен съд – Мездра. Вместо него е постановено решение за изменение на основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59, ал. 9 СК утвърденото с решение № 12/20.04.2012 г. по гр.д. № 419/2012 г. на Районен съд-Мездра споразумение по чл.51, ал.1 СК в частта относно режима на лични отношения между бащата Н. Х. Д. и детето А. Н. Д. и в частта относно издръжката на малолетното дете А. Н. Д.. Определен е режим на лични отношения между бащата Н. Х. Д. и детето А. Н. Д., включващ право на бащата да взема детето с преспиване в 18:00 часа на всеки първи, трети и пети петък от месеца /когато съответният месец има и пети петък/ до 18:00 часа в неделя на същата седмица, както и през първите пет дни на пролетната ваканция на детето, а също и четиридесет дни през лятната му ваканция по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В случай, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, те следва да спазват следния режим: през нечетните години бащата да взема детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа, както и на рождения му ден, а през четните години да взема детето по време на следните официални празници: Великден, Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година. С решението е изменен размерът на месечната издръжка, която Н. Х. Д. следва да заплаща на детето А. Н. Д., лично и със съгласието на нейната майка и законен представител А. Н. Г., като я е увеличил от 70,00 лева на 140,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 20.02.2019 г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Отхвърлен е предявеният от Н. Х. Д. насрещен иск с правно основание чл.51, ал.4, във вр. с чл.59, ал.9 СК. Въззивният съд е бил сезиран с първоначален и насрещен иск с правно основание чл.51, ал.4 вр. 59, ал. 9 СК за изменение на утвърденото с решение № 12/20.04.2012 г. по гр. д. № 419/2012 г. по описа на РС – гр.Мездра споразумение по чл.51 СК в частта относно упражняването на родителските права по отношение на детето А. Н. Д., местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката на детето. Приел е, че при произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, трябва да се изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК следва да се преценят всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. В тази връзка въззивният съд се е позовал на легалното определение на понятието "най-добър интерес на детето", който се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето. Приел е, че за да бъде основателен иск с правно основание чл.51, ал.4 вр. чл.59, ал.9 СК е необходимо да бъде установено наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които са постановени първоначалните мерки. Позовал се е на приетото в ППВС № 1/1974 г., съгласно което, промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете е налице когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки; когато измененията произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права или когато на практика мерките са променени. Съдът във всеки случай е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките. В случая с бракоразводното решение между страните е било утвърдено споразумение по чл.51, ал.1 СК, по силата на което родителските права спрямо малолетното дете са предоставени на майката, на бащата е определен разширен режим на лични отношения с детето, включващ правото му да го вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца, от неделя - 19:00 часа до неделя 19:00 часа, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 70,00 лева. От събраните по делото доказателства се установявало, че към настоящия момент е налице изменение на обстоятелствата в сравнение с 2012 г., когато е постановено бракоразводното решение и е утвърдено споразумението между страните, изразяващо се в следното: към онзи момент детето е било на 4 години, а в момента е на 12 години и посещава училище; към момента на развода и двамата родители са живеели в едно населено място, а от около 2 години живеят в различни населени места; всеки от родителите е създал ново семейство, като от новото съжителство на майката е родено и още едно дете. Установявало се също, че през този период от време при спазване на установените със споразумението мерки и двамата родители са полагали равни грижи и са задоволявали всички потребности на детето, което е силно емоционално привързано и към двамата. От социалния доклад и гласните доказателства е видно, че и двамата родители притежават висок родителски капацитет и отговорност за детето. И двамата родители са в добро здравословно състояние и работят, като към настоящия момент майката е в отпуск за отглеждане на малко дете. И двамата разполагат с жилища, в които има обособени самостоятелни стаи за детето, обзаведени с всичко, което е необходимо за отглеждането и задоволяването на нуждите му. И двамата могат да разчитат на чужда помощ при отглеждането на детето. От събраните по делото гласни доказателства, както и от обясненията на самото дете А., се установявало, че то е в много добри взаимоотношения с новите партньори на родителите си, споделя с тях своите проблеми и разчита на помощта им. От събраните доказателства относно социалната среда може да бъде направен извод, че в извънучебно време детето има възможности за повече социални контакти, когато е при баща си в [населено място], но не е лишено от възможност за такива и при престоя си при майката в [населено място], [община]. От гореизложеното следвало, че изменението на обстоятелствата в сравнение с положението към момента на утвърждаване на споразумението между страните по чл.51, ал.1 СК, не налагало изменение на същото в частта му относно упражняването на родителските права. По делото не се установявало влошаване на положението на детето при майката, която упражнява родителските права по силата на споразумението, нито фактическа невъзможност на майката да упражнява родителските права или влошаване на родителския й капацитет, нито наличие на отчуждаване между нея и детето. Не е налице и влошаване на жилищните условия и материалните й възможности. Липсват каквито и да са данни майката да възпрепятства контактите на детето с бащата и да го настройва отрицателно. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на бащата Н. Д. за оказвана принуда на А. да се грижи за малката си едноутробна сестра и за цялото домакинство, както и за системна употреба на алкохол и оказвано физическо насилие върху майката от съжителстващия с нея мъж, които да оказват отрицателно влияние върху развитието на детето. Напротив, от събраните по делото доказателства, както и от впечатленията на социалния работник, било видно, че то се чувства много спокойно при майка си. При изслушването му пред съда детето не споделя да има тревоги и притеснения, свързани с мъжа на майка си, а тъкмо напротив – заявява, че се разбира много добре с него. Не се установяват и обстоятелства, с които положението на детето би се подобрило съществено ако родителските права се предоставят на бащата. Единственото облекчение, което детето би изпитало в случай, че местоживеенето му е при бащата, било свързано с отпадането на необходимостта от ежедневно пътуване от училището в [населено място] до [населено място]. Разстоянието между двете населени места обаче не е толкова голямо /около 15 км/, че това обстоятелство да представлява дотолкова съществен фактор, който може да повлияе върху мерките относно упражняването на родителските права. От събраните доказателства се установявало, че между двете населени места има осигурен ученически превоз, както и че майката и мъжът й имат автомобили и при нужда могат да закарат или да приберат детето. Изложените съображения, че детето има намерение да учи в [населено място] след седми клас касаели бъдещо събитие, което евентуално би настъпило след около 2 години, поради към настоящия момент същото не може да бъде взето предвид при разрешаването на спора относно родителските права. Въззивният съд е приел, че при установените еднакви родителски и възпитателски качества на двамата родители, при равните полагани до момента грижи и отношение към детето, при силно изразеното желание и на двамата родители да се грижат за детето и безспорната привързаност на същото към всеки от тях, разрешаването на спора в най-добър интерес на детето изисква съобразяване с неговите желания и чувства, както и с физическите, психическите и емоционалните му потребности съобразно повелята на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. При изслушването й пред съда А. заявява, че предпочита да живее при своята майка, тъй като там живее и нейната сестричка и тя иска да бъде повече време с нея. Силната емоционалната привързаност на детето към едноутробната му сестра е изключително съществен фактор, който не следва да бъде пренебрегван поради битови съображения. Освен това съдът намира, че с оглед възрастта и пола на А., в неин интерес е да остане да живее при майката, която може да оказва по адекватни грижи за физическите и психическите й потребности. Фактът, че детето вече ходи на училище за разлика от 2012 г., когато е утвърдено споразумението между страните, представлява такова изменение на обстоятелствата, което налага изменение на утвърдения с бракоразводното решение режим на лични отношения между бащата и детето. Това е така, защото според досегашния режим бащата може да взема детето при себе си по две седмици през месеца, т.е. и през делнични дни, когато то трябва да посещава училище. Това очевидно не е в интерес на детето, тъй като то всяка седмица трябва да пренася учебниците, учебните си помагала и дрехи от един дом в друг, което пречи на изграждане на устойчиви поведенчески навици. С оглед на това следва да бъде определен нов, но също така разширен, режим на лични отношения между бащата и детето, при който техните контакти да са концентрирани в неприсъствени дни. Според въззивния съд при изрично споразумение между родителите, в интерес на детето ще е то да има контакти с бащата и в дни, извън изложения по-горе режим, в които случаи родителите следва да се съобразят с изложеното по-горе, че това не трябва да възпрепятства, а да спомага за нормалното обучение на детето в училище. С оглед резултата по спора за упражняването на родителските права, съдът следва да се произнесе и по предявения от майката А. Г. иск за увеличение на определената със споразумението издръжка на детето. От присъждане на предходната издръжка до настоящия момент са изминали повече от 7 години, като през този период е налице значително нарастване на минималната работна заплата за страната - от 270,00 лева към м.04.2012 г. до 560,00 лева през 2019 г. При това положение определената със споразумението издръжка от 70,00 лева била в противоречие с императивната разпоредба на чл.142, ал.2 СК, според която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент минималният размер на издръжката е в размер на 140,00 лева, поради което размерът на дължимата от бащата издръжка следвало да бъде увеличен от 70,00 лева на 140,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.02.2019 г. до настъпването на законова причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да отчете възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, при определяне на кой от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права? 2. Задължен ли е въззивният съд да формира решаващите си изводи след съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото, като при всички случаи съблюдава най-висшия интерес на детето? Приоритетен ли е най-добрият интерес на детето при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му? 3. При положение, че възникнаха данни за опасна среда и липса на добри условия на живот в [населено място] /няма инфраструктура, асфалтиране, библиотека, здравно обслужване и т.н./, както и че остана неизяснен напълно въпросът за обкръжението и условията на живот там, съдът трябваше ли да реши детето да бъде настанено да живее при майка си в селото? 4. Задължен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и всички доводи на страните? 5. Необходимо ли е при определянето на лични отношения с детето съдът да осигури нормална обстановка за тяхното поддържане и да защити най-висшия интерес на детето? Твърди се още, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответницата по жалбата А. Н. Г. е подала писмен отговор чрез адвокат Г. П., в който е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 377 от 02.12.2019 г. по в.гр.д. № 612/2019 г. на Врачанския окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Третият поставен въпрос е от значение за възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и за правилността на решението. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен от въззивния съд, трябва да е от значение за изхода на делото и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Във фазата по селектиране на касационните жалби ВКС не може да се произнася по въпроси, които са от значение за правилността на въззивното решение и възприетата по делото фактическа обстановка. Останалите въпроси се свеждат до това дали въззивният съд следва да се ръководи от най-висшия интерес на детето и до критериите, които въззивният съд следва да възприеме при преценката какъв е този интерес във всеки конкретен случай, както и за задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, да конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не. По отношение на висшия интерес на детето и критериите, от които съдът следва да се ръководи при установяването му е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина – решение по гр. д. № 3368/2017 г. на ВКС, IV г.о. В този смисъл е и посоченото от касатора решение по гр.д. № 5011 / 2017 г. на ВКС, IV г.о. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. – решение по гр.д. № 1332 / 2018 г. на ВКС, IV г.о. В този смисъл е и съдебната практика, на която се позовава касатора, включително Постановление № 1 от 12.XI.1974 год. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС. Въззивният съд не се е отклонил от тези разрешения – видно от съдебното решение, той е съобразил всички факти, които в конкретния случай са от значение за определяне на най-добрият интерес на детето, включително и предпочитанията на детето къде да живее и близката му връзка с по-малката му едноутробна сестра. По отношение на задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона като конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не, също е налице трайна практика на ВКС – Постановление № 1 от 13.VII.1953 г. на Пленума на ВС, решение по гр.д. № 2296 / 2019 на ВКС, III г.о., решение по гр.д. № № 4566 / 2018 на I г.о., решение по търг.д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т.о., решение по гр.д. № 1411/2019 г. на III г.о. и др. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тези разрешения, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Решението на въззивния съд не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете на страните, настоящият състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Деловодни разноски не следва да се присъждат на ответницата по касационната жалба, защото такива не са поискани и направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.