Определение № 3376 от 01.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1296/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Дженерали застраховане“АД, [населено място] против решение №228 от 04.03.2025г. по гр.д. 332/2024г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по кщасация – И. Х. Т. и Б. Х. Н. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. М.М. е развил оплакване, че съдът не е приложил „ правилно принципа за справедливост“. Заявил е, че „ правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК представляват оплаквания срещу извършената преценка от съда на доказателствата“, като от това свое разбиране са изведени въпросите :1/ „Следва ли съдът да следи при определяне на размера на застрахователното обезщетение за баланс между факти и адекватност на репарирането им чрез застрахователното обезщетение?“ 2/“Съдът следва ли да търси съотносимост между възможностите приживе и за в бъдеще на пострадалия, да осигури финансово размера на определеното застрахователно обезщетение на увредените лица и да съобрази същото по размер с личността на това пострадало лице?.“ 3“Длъжен ли е съдът да посочи… всички относими критерии за определяне дължимото обезщетение…“4 „ При определяне размера на застрахователното обезщетение, съдът следва ли да отчита възможността деликвента да обезвреди увредените лица? и 5/ „ При определяне на размер на застрахователното обезщетение, съдът следва ли да търси съответност на осигуряваните приживе средства и възможността пострадалото лице да осигури бъдеще грижи в размер на същата сума/ определеното от съда обезщетение/за да осигури в реалния живот увредените лица, с оглед прилагане социални и икономически критерии?“ Направено е лаконично оплакване, че съдът при прилагане „принципа на справедливост по ППВС №4/68г. относно икономическата инфраструктура когато съдът е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти“, не бил формирал „оценъчен извод“ или неправилно преценил „критерия за справедливост“ и така този принцип бил нарушен. Посочено е решение на ВКС.Развити са оплаквания за неправилност на решението и по отношение на определения принос във вредоносния резултат на пострадалата. Поставени са три въпроса относно приноса на пострадалия и е посочено общо, че „ считаме, че отговорите на така поставените въпроси, биха довели до извод за неправилност и немотивираност на атакуваното от нас решение“. Също така лаконично е посочено, че ако били разгледани тези въпроси, решението щяло да е различно. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора въпроси от 1 до 5 не са релевантни тъй като липсва обосноваване за тяхната свързаност с решаващите мотиви на състава. Освен това въпроси № 2 и 5 имат идентично и неясно съдържание. Въпроси №1 и 4 са с хипотетично и също неизяснено съдържание извън контекста на разглеждания случай, като само от въпрос № 3 би могло да бъде изведен адекватен въпрос, а това би обосновало евентуално наличие само на общо основание. Страната не е развила каквито и да било доводи, свързани с допълнителен критерий. Така касаторът е пояснил общо поставените си въпроси с кратко оплакване за неправилно определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД, като е въвеждал общи доводи, по които самият той не е поддържал да е ангажирал конкретни специфични доказателства, за да бъдат същите изрично съобразявани от възивният съд, като освен това и не е изяснена тяхната връзка / напр.“ икономическата инфраструктура“/ със случая. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, като изрично и пространно е мотивирал разбирането си за размера на обезщетението, при съобразяване данните по делото, изискванията на задължителната съдебна практика, както социалните условия и лимитите на застрахователните обезщетения. Противно на твърденията в изложението, съдът е обсъдил установените факти по спора, именно в контекста на константната практика на ВКС- при вземане предвид възрастта на пострадалата, обществено икономическите условия в страната и т.н. и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението като в тази връзка изцяло се е съобразил с т.11 ПП ВС №.4/68г. Следователно, ц итираното решение на ВКС е в съответствие като решаващи изводи, а не в противоречие с акта на въззивния съд. Или по така поставените общи въпроси не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с практика на ВС респ. ВКС, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Поставените три въпроса относно съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата, дори и да бъдат приети за релевантни / въпреки фактическия им характер/, страната не е заявила и защитила и по тях допълнителен критерий. Дори и от лаконичните доводи да бъде изведено / макар че това е задължение единствено на касатора / основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то в случая липсва изложение, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Основанието, всъщност, дори не е въведено от касатора, а се извежда от лаконичното общо оплакване относно „ отговорите на въпросите“. Доколкото и по тях страната е развила свои оплаквания за неправилност, като е обобщавала съдебна практика по чл.51,ал.2 ЗЗД, то тези доводи са ирелевантни за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като липсва обосноваване на разрешението на конкретен правен въпрос в отклонение от разгледаната практика. Поставените три въпроса не са обвързани от решаващ извод на състава, а от разбирането на страната за различен механизъм на ПТП, което не обосновава извод за защитен адекватно допълнителен критерий. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение