Определение № 1118 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу въззивно решение № 125 от 07.07.2025 год., постановено по в. гр. дело № 103/2025 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е обезсилено решение № 345 от 26.11.2024 год., постановено по гр. дело № 509/2021 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта му по иска на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу М. З. А. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗОНПИ на сумата от 7 500 лв., представляваща паричната равностойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „, модел „, с peг. [рег.номер на МПС], рама №, двигател №, цвят: светло сив металик, дата на първоначална регистрация 04.05.2005 год. и след отмяна на първоинстанционното решение в останалата му част е отхвърлен предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу М. З. А. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ – недвижими и движи вещи с обща цена на иска 72 100 лв., а именно: 1/ НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ самостоятелен обект в сграда – ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ №, находящ се в [населено място] с адрес: п.к. ,[жк], [улица], вх., ет., апартамент №, съставляващ съгласно кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-38 от 05.07.2006 год., с последно изменение със Заповед № КД-14-26-313 от 09.05.2013 год. на началника на СГКК – Х. и съгласно схема на имота № год. на АГКК, представляващ имот с идентификатор №, който обект се намира в сграда, разположена в поземлен имот №, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: имот № и имот №, под обекта: няма и над обекта: имот №, състоящ се от стая и кухня със застроена площ от кв.м, ведно с избено помещение № с полезна площ от кв.м, ведно с таванско помещение № с полезна площ от кв.м, както и ведно с % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 2/ ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „“, модел „", с peг. [рег.номер на МПС], рама №, двигател, цвят: бял, дата на първоначална регистрация год.; 3/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „", модел „Р. ", с peг. [рег.номер на МПС], рама №, двигател №, цвят: тъмносив металик, дата на първоначална регистрация 29.09.2006 год.; отхвърлен е предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу М. З. А. и Б. М. Б. иск за обявяване за недействителна по отношение на държавата на сключената между ответниците сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, т., рег.№, дело № 429 от 10.08.2020 год. по описа на нотариус с рег. № на НК, с район на действие Районен съд – Сливен, вписан в Служба по вписвания – С. с акт №, т., рег.№, дело № 2159 от 8 10.08.2020 год. и е отхвърлен предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу М. З. А. иск за отнемане в полза на държавата на / ид. ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №, в кв. по плана на [населено място], общ. С., [улица], с площ на целия имот кв.м., при граници: север поземлен №, запад поземлен имот №, изток-улица, юг поземлен имот № и, заедно с всички подобрения в имота и построените в него сгради: ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от кв.м. и кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с предназначение лятна кухня, със застроена площ от кв.м., ГАРАЖ на един етаж със застроена площ кв.м. и СТОПАНСКА СГРАДА на един етаж със застроена площ от кв.м. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е понятието „значително несъответствие“ по смисъла на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ/ да бъде отъждествявано с имущество на стойност на или над 150 000 лв.? 2/ Може ли да бъде отнето имущество на стойност под 150 000 лв. в края на проверявания период при установено значително несъответствие в размер над 150 000 лв. по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ? 3/ Следва ли да се приеме, че не е установено значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход, в случай че стойността на придобитото имущество е под 150 000 лв. в края на проверявания период? 4/ Следва ли при установено превишение на разходите над приходите нетният доход да бъде приравнен на нула или същият следва да бъде отрицателен, предвид нормативно уредения в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ начин на определяне на нетния доход за целите на производството по специалния ЗОНПИ? 5/ Може ли нетния доход на бъде отрицателна величина? 6/ Следва ли в анализа за определяне на “значително несъответствие“ като разход да се отразят извършените преводи в полза на трети лица и получени от трети лица суми, за които не е установено правно основание, както и получените суми от трети лица, установени в наказателното производство, които не са налични в края на периода? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/. Релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност/. Ответникът по касационната жалба М. З. А. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Ответникът по касационната жалба Б. М. Б. не е депозирал писмен отговор. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта му, в която е разгледан предявения иск за отнемане в полза на държавата от М. З. А. на сумата от 7 500 лв. – парична равностойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка: „", модел: „", peг. [рег.номер на МПС], рама №, двигател №, цвят: светло сив металик, дата на първоначална регистрация 04.05.2005 год., тъй като ищецът е заявил отказ от същия и с протоколно определение от 12.02.2024 год. е прекратено производството по гр. дело № 509/2021 год. по описа на Окръжен съд – Сливен в тази му част. Изложил е съображения, че след направен отказ от иска, ищецът не би могъл да предяви отново същия иск. Въпреки, че тази претенция отново е заявена от ищеца като част от последващо изменение на иска, допуснато от съда с протоколно определение от 08.04.2024 год., то с оглед забраната по чл. 233 ГПК изменението, касаещо заявения преди това отказ, не може да бъде зачетено. На следващо място въззивният съд е намерил, че в допустимата си част първоинстанционното решение е неправилно, като предявените искове подлежат на отхвърляне, тъй като ответникът М. З. А. няма установен положителен нетен доход и имуществото, придобито през проверявания период и налично в края на проверявания период възлиза на 70 405 лв., т.е., имущественото увеличение, в сравнение с това в началото, не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. и поради това не може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество. С разпореждане от 15.01.2026 год. на Председателя на ВПК е образувано тълкувателно дело № 1/2026 год. по описа на ВКС, ГК по въпроса: „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани? Отговорът на този въпрос има значение за част от повдигнатите по настоящото дело от касатора въпроси, свързани с приложението на § 1, т. 3 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, следва да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 292 ГПК до постановяването на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълк. дело № 1/2026 год. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение