Решение № 271 от 10.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Ц. срещу определение № 114 от 26.03.2010 г. по ч.гр.д. № 246 от 2010 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 09.02.2010 г. на И. районен съд за прекратяване на гр.д. № 264 от 2009 г. поради връщане на исковата молба на Ц. Ц. вх. № 486 от 11.05.2009 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на Софийския окръжен съд на 12.04.2010 г., а частната касационна жалба е подадена по пощата на 17.04.2010 г./. Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, за да е допустимо касационното обжалване, следва да са налице някои от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, тоест в обжалваното определение въззивният съд следва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС или с практиката на други граждански съдилища в страната или произнасянето на ВКС по този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В частната жалба и в молбата за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката не е посочила материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Освен това, не е посочена нито практика на ВКС или на други съдилища в страната, в която да има произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос по начин, различен от този в обжалваното определение, нито е обосновано защо според жалбоподателката произнасянето на ВКС по такъв въпрос би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК, с оглед на което касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение