Определение № 1487 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2635/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Макон груп“ ЕООД, представлявано от В. Д. чрез адвокат Б. Ж., обжалва решение № 228 от 13.07.2022 г. по т.д. 271/22 г., ВАпС, с което е потвърдено решение № 423/08.11.2021 г. по т.д. 1205/20 г., ОС – Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Спорт инвест бг“ ООД, представлявано от Л. Докторов иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, за предаване държането на описани в исковата молба и приложение № 1, находящо се на л. 122 и л. 152 от делото недвижими имоти и движими вещи. Решението било неправилно поради неправилно приложение на чл. 309 и чл. 245, ал. 3 от ГПК. Счита, че основният мотив на въззивния съд, затова, че е предадено държането на имотите и движимите вещи, на основание прекратения договор за наем, не давал отговор на изложените съображения във въззивната жалба, че тази промяна е станала на основание решение, което е отменено, на основание чл. 240 от ГПК и поради това последиците му са заличени. Отмяната на решението, на основание чл. 240 ,ал. 1 от ГПК имала за последица заличаване на този съдебен акт с обратна сила, а не с действие занапред. Следователно възприетото от съда, ако би се приело за правилно би имало за автоматична последица лишаване на жалбоподателя от държането на имота, което безспорно след отмяна на решението би било без основание или на несъществуващо изпълнително основание, поради което ответникът можел да се снабди с обратен изпълнителен лист. Това била разликата между доброволното и принудителното изпълнение. Издаване на обратен изпълнителен лист било изключено, а в първия била в законна последица на отхвърляне на иска, по който било постановено първоначално и изпълнено впоследствие отмененото решение. Това решение било в противоречие с нормата на чл. 245, ал. 3 от ГПК, така както е тълкувана от ВКС и каузалната практика на ВКС, което било съществено процесуално нарушение. Съдът бил длъжен да разграничи дали става въпрос за удовлетворяване на притезанието, чрез осъществено принудително изпълнение по издадения въз основа на неприсъствено решение изпълнителен лист или за доброволно изпълнение от длъжника извън изпълнителното производство. Решението било неправилно и в частта за разноските. Моли да се отмени решението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: Ако отменено решение е изпълнено по реда на принудително изпълнение, то следва ли предвид разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК след отмяната на вече изпълненото решение и разглеждане отново на иска, при извод на основателността му да бъде постановено решение за отхвърлянето му по съображение, че ищецът вече е получил изпълнение в изпълнителното производство, или при извод за основателност на иска съдът следва да постанови осъдително решение независимо от това, че отмененото преди него решение вече е било изпълнено, за да потвърди проведеното вече принудително изпълнение? Следва ли на тази основа да се прави при окончателното разрешаване на спора разлика между доброволно изпълнение, настъпило като факт след предявяване на иска и проведено принудително изпълнение въз основа на отменено решение? Твърди наличие на допълнителни основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се противоречие с: тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 79 от 24.07.2017 г. по т.д. № 8/2016 г. на ВКС, I т.о. Ответникът „Спорт инвест бг“ ООД чрез адв. С. Д., в депозирания отговор по реда на чл. 287 от ГПК, оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като има други факти и обстоятелства, към които не е приложимо даденото разрешение. Преди принудителното изпълнение и преди отмяна на решението били искани да предадат доброволно имота и движимите вещи. С оглед представения протокол от нотариус, пълномощникът на ищеца бил отказал да приеме доброволно. „Спорт инвест БГ“ ООД, [населено място] обжалва с частна касационна Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. Въззивният съд е приел, че от „Макон груп“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД срещу „Спорт инвест бг“ ООД върху подробно описани недвижими имоти и хотелско оборудване, движими вещи, подробон описани в списък срещу наем от 200 000 евро годишно. Изложил е съображения за липса на точно изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена от страна на наемателя. Въззивният съд е приел, че договорът е валиден. Прието е, че е изискуемо задължението за заплащане на наемна цена на 30.11.2019 г. С оглед разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът – наемател е следвало да докаже изпълнение на паричното задължение, което не било сторено в процеса. Съгласно уговореното в чл. 4.2.3.1 от договора било възникнало право за наемателя да развали договора за наем, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което било надлежно упражнено чрез изпращане на уведомление на посочената в договора електронна поща, като бил определен и ден за предаване на наетите вещи. Въззивният съд е отчел, че процесът е образуван след отмяна на решение, на основание чл. 240, ал.1, т. 1 от ГПК, постановено на реда по чл. 239 от ГПК. По силата на постановеното решение било образувано изпълнително дело, като било осъществено изпълнение на съдебното решение, като вещите били предадени на наемодателя, в изпълнение на решението (впоследствие отменено на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК), с което е осъден наемателя да върне наетите вещи, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Вследствие на изпълнението на съдебното решение, постановено по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, въззивният съд е приел, че в хода на изпълнително производство, което е образувано въз основа на издадения изпълнителен лист, на основание съдебно решение, което впоследствие е отменено, е преминала фактическата власт върху наетия имот и движими вещи, които са предадени на наемодателя. Това е прието за факт, настъпил в процеса, който, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен. Вследствие на приложение на посочената норма, съдът е приел, че вещите вече са предадени на наемодателя и няма значение основанието на което са предадени, поради което е прието, че искът за тяхното предаване е неоснователен. Това е обусловило извод, че следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. В настоящия случай при извършената служебна проверка, не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. По отношение на посочените от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че с поставения правен въпрос е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. С оглед правомощията на касационната инстанция, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни поставения правен въпрос както следва: При проведено принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание неприсъствено съдебно решение и неговата отмяна, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, налице ли е правен интерес от водене на осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД? По отношение на този правен въпрос следва да се приеме, че е налице соченото от касатора допълнително основание съгласно чл. 280, ла. 1, т. 1 от ГПК, (независимо от разликата в притезанията), противоречие с решение № 79 от 24.07.2017 г. по т.д. 8/16 г., I ТО на ВКС. По така изложените съображения ще следва да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд По изложените съображения Върховният касационен съд